ДЕПРЕСИЯТА

Депресията

Депресията се отнася към психичните заболявания и не случайно е наречен „Бичът на 21 век“. В напрегнатото ни еждедневие животът ни поднася какви ли не изненади и стресът може до такава степен да обгърне човека, че той да изпадне в депресивно състояние. Причините за заболяването са много и могат да бъдат причинени от различни фактори, но резултатът е един и същ – депресивно психическо заболяване. Все пак съществуват и конкретни причини, които могат да причинят депресия и ето някои основни причинители на заболяването:

• Загуба на близък човек
• Болезнена раздяла или развод
• Несподелени чувства и несподелена любов
• Загуба на работа, безпаричие и липса на перспективи
• Лиспса на професионално развитие или напредък (особенно в малък град)  
• Причинен силен емоционален стрес (катастрофа, конфликт, заплаха за живота и здравето и др.)
• Силен шок причинен от екзогенни фактори
• Физически комплекси (наднормено тегло, ниско тегло, недъзи и т.н.)   
• Силно умствено натоварване, което от своя страна води до „прегряване“
• Липса на почивка и продължително физическо натоварване
• Безсъние и умствена преумора
• Хипохондрия (постянно самонаблюдение на здравословното състояние и/или неоснователно съмнение за заболявания)
• Генетична предразположеност към такъв тип заболявания
• Злоупотреба с наркотични вещества, лекарства, алкохол и дори тютюнопушене
• Други причини, които не са описани по-горе
• Неизвестни причини

Обикновенно, когато депресията е в по лека форма индивида може да се справи сам с нея за околко една до две седмици, но когато лекарите говорят за клинична депресия се има предвид умерена или тежка форма на заболяването, което е упорито, изостря своята форма с всеки изминат ден и става неконтролируемо. Точно тогава човек има нужда от специализирана лекарска помощ при психиатър. Много често се питаме:  Какви точно са симптомите на депресията? Защо точно на мен? Има ли по-лошо от това? Луд ли съм? Как да се лекуваме? Ще оздравя ли някога и ще бъда ли отново пълноценен? Ето отговорите на основните въпроси, които най-вероятно си задавате:

Какви точно са симптомите на депресията?

Симптомите могат да бъдат различни и често напомнящи за други заболявания. Често болните мислят, че имат сериозен сърдечен, хормонален, сексуален проблем и дори си внушават, че имат тумор в мозъка, рак или много други болестти и дори не допускат варианта за депресия. В такива състояния човек е много чувствителен и често прибягва до услугите на кардиолог, ендокринолог, пулмолог, онколог или какъв ли още не специалист, а самата причина причиняваща тези усешания е породена от депресия, замаскирала се дълбоко в съзнанието на човек и отключена от един или множество фактори. Основните симптоми на заболяването могат да се обобщят в две групи – психически и физически (психосоматични или така наречените телесни симптоми) .

Психически симптоми:

• Натрапчиви черни мисли
• Апатия
• Липса на настроение
• Отчаяние
• Липса на увереност
• Празен поглед
• Разсеяност
• Раздразнителност към всички и към всичко
• Нервност и враждебност 
• Загуба на интерес към или удоволствие от дейности, които преди това са били приятни – хобита, развлечения, секс и т.н
• Празнота и липса на перспективи
• Чувство на вина
• Безпомощност и безполезност
• Понижена самооценка
• Постоянен страх от смъртта
• Страх от припадане (особенно на обществено място) 
• Мисли за самоубийство

   Телесни симптоми:

• Обща отпадналост
• Липса на апетит
• Силен неконтролируем постоянен апетит
• Сърцебиене
• Световъртеж ( Болният има постоянното чувство, че ще припадне )
• Наприятни болки в коремната или гръдната област
• Безсъние – по малко от 3 - 4 часа сън на денонощие в продължение на няколко дни
• Сексуална неудовлетвореност
• Стомашни неразположения
• Постоянни позиви за уриниране
• Усещания за отпадналост като при висока температура
• Повишаване на кръвното налягане
• Размазано зрение и липса на концентрация
• Силно разширени зеници
• Загуба на периферното зрение (при по тежките форми на депресия)
• Главоболие
• Топли и студени вълни с редуваща се епизодичност 
• Изтръпване на крайниците и/или скалпа
• Постоянно чувство за студ и избиване на студена пот

Много често физическите симптоми наподобяват други заболявания и болният се лута, като отива от лекар на лекар и търси спасение и лек за своето заболявание. Често много от лекарите дават неправилни съвети като казват „Всичко ти е наред, всички показатели са ти в нормата. Почини си и всичко ще е наред!“. Тогава болният, колкото и да се опитва да си създаде душевен комфорт и да почива, не му се получва, а дори симптоматиката на заболяването се изостря и излиза от всякакви норми. В такова състояние човек, който познава добре себе си се чувства някак различен, сякаш не „гледа през собствените си очи“. Така болният продължава да живее с болестта си, като си внушава какво ли не и така докато съвсем не загуби своята сензитивност към живота и заобикалящата го среда. В един момент той търси спасение при близки и приятели, но когато е с тях иска да остане сам защото се чувства излишен или ненужен в тяхната компания – тогава след като остане сам пак иска да не се чувства самотен и има чувството, че никой не го разбира и че никой не може да му помогне. Така се получава един омагьосан кръг в чийто център е болният, имащ чувството, че цялата заобикаляща го среда е настроена войнствено и враждебно към него. Често хората с депресия не искат да излизат сами, защото ако им се случи нещо (например припаднат) трябва спешно придружителят им да реагира като извика спешна помощ. Такива „пациенти“ са истински кошмар за парамедиците, защото не се изисква спешна намеса, а болният се чувства толкова зле, че едва ли не ще умре всеки момент.  Разбира се, всеки човек може да отреагира по различен начин на депресията, но състоянията са почти еднакви при повечето пациенти. В повечето случаи болният не знае и дори не подозира за своето заболяване и очаква просто да му мине – това определено няма да се случи толкова лесно. Нуждата от специализирана лекарска помощ от психиатър е наистина належаща.

Защо точно на мен?

Болните от депресия дори не трябва да си задават този въпрос и да търсят вината в себе си. Никой не е застрахован от това. Това заболяване не зависи от пол, раса, възраст, социален статус, образование, работа и т.н. – то обхваща всички слоеве от населението и не прощава на никой. От депресия страдат и много известни личности. Много често болните прибягват до алкохол или наркотици, за да избягат от това състояние, но за съжаление това не им решава проблема. Депресията не е моментно състояние на духа, а заболяване като всяко друго със съотвентните симтоми и последствия и в никакъв случай не трябва да се възприема като някаква слабост на характера или волята или пък да се подценява. Болестта просто връхлита човека и го обзема бавно или бързо без всякаква прошка.

Има ли по-лошо от това? Как да се лекуваме?    

Депресията е заболяване, което не трябва да бъде подценявано и може да има трайни и необратими последствия, ако не бъде лекувано. Нелекуваната депресия може да доведе до инвалидизация на болния и тогава лечението е много трудно, а в някои случаи дори невъзможно. Лечението се извършва от лекар - психиатър, който изписва най-точните медикаменти, преценяйки индивидуалното състояние на пациента и предприема терапия, възможно най-подходяща за пациента. Самолечението е напълно противопоказно и може да има обратен ефект и да доведе до задълбочване на депресивното състояние. Ако една депресия не е в много напреднал стадий, тя може да бъде излекувана напълно с подходяща терапия – ЗАВИНАГИ! Съществуват и тежки случаи на депресия, които също могат да се излекуват напълно при подходящ вид лечение и/или терапия. Оттук можем да направим извода, че депресията за разлика от много други болести е лечима при прилагане на подходящо лечение от психиатър с медикаменти (антидепресанти) или поведенческа терапия, а най-добри резултати дава комбинацията между двете.

Луд ли съм?

Не сте луд – не мислете за това! Наблегнете на лечението и повярвайте, че ще се оправите. Всичко ще си дойде на място при подходящ вид лечение, насочено индивидуално към самите вас. Имайте голямо търпение, защото този тип заболявания се лекуват бавно и чувствителните резултати идват след няколко седмици и дори месеци. Следвайте съветите на своя психиатър и бъдете търпеливи. Приемете факта, че сте болен, но от друга страна не се премирявайте с болестта, а вярвайте, че ще се оправите.

Ще оздравя ли някога и ще бъда ли отново пълноценен?

Разбира се, че ще оздравеете и ще бъдете пълноценен ако потърсите специализирана психиатрична помощ, но не губете време – започнете лечението си веднага без да се колебаете. Така шанса да се оправите бързо е по-голям без трайни последствия за Вас!

Д-р Станислав Рачев