В древността дафиновото дръвче (дафин) се е смятало свещено. Храмовете на Аполон в Гърция някога били обкичвани с клонки от дафин. Тъй като Аполон се смятал за покровител на светлината, радостта, поезията, музиката, победата, лечението, то с дафинови клонки се увенчавали победителите — военачалници, поети, спортисти и т. н. Днес дафиновите листа се прилагат предимно като подправка. Освен тях се употребяват и плодовете на вечно зеления храстовиден благороден лавър от сем. Лаврови, достигащ на височина до 8 м. Негова родина са земите около Средиземно море и Мала Азия. У нас дафинът се отглежда като декоративно растение. Листата съдържат 1% етерично масло, като в плодовете то е 0,50%. Намират се още полифенолни вещества, захари, смоли и др. От листата се получава етерично масло, което е жълта течност със сладникав вкус и силен приятен аромат. Главната му съставка е цинеол, а също така и алфа-пинен. Листата и етеричното масло се пазят до 2 години. При недобро съхранение те пожълтяват, стават горчиви, което показва, че в тях са станали необратими химични процеси.
Плодовете действат върху функциите на стомаха и червата, като подобряват храносмилането, имат антисептично действие и успокояващ ефект върху нервната система. Дафиновите листа се употребяват като подправка главно на пикантни ястия. Комбинират се с лук, чесън, оцет, хвойна, вино, бахар, черен пипер, корени за супи в ястия от дивеч, говеждо и овнешко месо, риби. Дафиновите листа се прилагат в умерено количество. Те се поставят като консервант в марината, сосове, консерви и др. Използват се изсушени листа — половин или един лист на ястие от 4 порции. Поставят се в началото на приготвянето и се изваждат преди сервирането. Тъй като дразнят лигавицата на стомаха, дафиновите листа не се препоръчват при стомашни заболявания и особено при киселини в стомаха, както и при заболявания на бъбреците, жлъчката, черния дроб.
Нашата традиционна медицина използва дафиновите листа като средство, възбуждащо апетита, при газове в стомаха и червата, бронхити, астма у деца и възрастни. Прилагат се във вид на запарка (1 чаена лъжичка стрити на прах листа се заливат с 500 см3 кипяща вода, кисне се 5—6 ч, прецежда се и се разделя на равни части за сутрин, обед и вечер; взема се на гладно). Етеричното масло се употребява в медицината за ароматизиране на лекарства и като диуретично средство. Приема се вътрешно по 2— 3 капки 3 пъти на ден на гладно. Плодовете и листата служат външно като противовъзпалително средство под формата на мази (1:5).
