Останки от чилски чушки, датиращи около 7000 г. пр. н. е., са намерени в пещерите на Перу. Върху наскански керамични съдове от Перу са изобразени жълти и червени чушки. Разкопките, направени край перуанското крайбрежие и гр. Анакон, откриват останки от червен пипер от преди 2000 г. пр. н. е.
В кулинарията, като лечебно и профилактично средство се използуват плодовете на няколко растителни вида, вариетети и пр. на род Чушки от сем. Картофови. Те се събират зелени (техническа зрелост) или червени (ботаническа зрелост). Тяхната родина е тропическа Америка. В Европа са пренесени от лекаря на Христофор Колумб (1493 г.). На Балканския полуостров се появяват след завладяването му от турците, което дава основане да се предполага, че те са донесени от тях. Днес на пазара се ценят сладките, ароматни червени чушки, получени след дълго отглеждане и кръстосване в България, Унгария, ,Испания. България е страна, която се слави със своите сладки червени чушки. Освен тях у нас се отглеждат и люти чушки. Те са различни сортове: „шипки", „чорбаджийски" и др. Най-ценни на международния пазар са силно лютивите кайенски чушки, наречени още чилски чушки. Те се отглеждат в Мексико, култивират се и в Южна Америка. Плодовете на чилските чушки са дълги 2 см и дебели 4—5 мм, зелени или в повечето случаи червени с различни оттенъци от оранжево до червено. По форма те са удължени, яйцевидни и са 20 пъти по-лютиви от най-парливите наши чушки.
Този вкус се дължи на алкалоида капсаицин, който в чилските чушки достига до 0,50%. В социалистическите страни те се внасят най-вече от Виетнам, Нигерия и Испания. Нашите люти чушки съдържат въглехидрати, белтъчини, алкалоиди, малко мазнини, етерично масло, захари, сапонини, особено голямо количество
витамин С, провитамин А, органични киселини, флавони, каротенови багрила и др. За медицински цели се изискват червени лютиви чушки, съдържащи най-малко 200 мг% капсаицин. В обвивката на плода са открити соли на калий, натрий, калций, желязо и др. Пресметнато е, че 100 г зелени или 50 г червени чушки са
достатъчни, за да се получи дневна доза от витамин С (100 мг %) за работещи тежък физически труд.
Като кухненска подправка се предлагат различни сортове сладки червени чушки и люти зелени или червени, които действат благотворно на стомашно-чревния тракт, повишават апетита и тонизират организма. На международния пазар се предлагат цели изсушени червени чушки или смлени, смесени с ред други подправки.
Този търговски вид пипер се нарича деликатесен. От него има различни видове: подобрен пипер, получен от висококачествени сладки чушки, полусладък, добит от люти (със семената) чушки, розов пипер — от чушки (със семената) с приятен аромат и силно парлив вкус, лют пипер — от парливи (без семената) чушки, непарлив деликатесен пипер — с огненочервен цвят, получен от подбрани сладки чушки (без семена). Смлените чушки не бива да се съхраняват новече от 1 година, защото променят химичния си състав. Те трябва да се пазят в тъмни, добре затворени съдове на хладно място.
Смленият червен пипер се използува при приготвяне на супи, голям брой ястия, сосове, салати и др. Той не бива да се пържи в мазнина, понеже губи от своите ценни качества като хранителен продукт (витамини и др,). Освен това при прегаряне той започва да горчи. За предпочитане е да се поставя в началото на приготвяне на ястието преди наливането на водата. Изсушените чушки (люти или сладки) служат за подправка или са хранителен продукт в зеленчукови супи и ястия със или без месо. Особено много се използуват при ястия от варива (фасул).
За лечебни цели се използуват червени люти чушки. Прилагат се и сладките чушки. Те се приемат вътрешно във вид на прах главно като стомашно, жлъчегонно, слабо диуретично средство, за засилване на организма след прекарани заболявания. Приема се по 0,10 г 3 пъти на ден 15 мин преди хранене. За регулиране функциите на стомаха и червата при запек се приемат 3—4 червени или зелени сладки чушки на гладно половин час преди хранене. През зимата могат да се заменят с мариновани. Външно лютите чушки се употребяват във вид на пластири или мази главно при ревматизъм и ишиас. От лютите чушки се приготвят ред лечебни средства, които трябва да се прилагат само под контрола на лекар. Кайенските чушки служат като подправка главно в хранителната промишленост за направата на месни и зеленчукови консерви, в колбасарството, за приготвяне на кетчуп.
Използуването на по-големи количества люти чушки понякога предизвиква трудно излечими заболявания на стомаха и червата. Те дразнят кожата и при по-чувствителни индивиди могат да предизвикат екземи.
