Античните и средновековните лекари знаели лечебните свойства на чубрицата за храносмилането и затова я препоръчвали като подправка и лекарство. Матиоли, един от прочутите италиански лекари от XVI в., пише в своята книга за билките, че чубрицата подхожда само за ястия от месо и риба. Нейното научно родово име е сатурея. То произхожда от името на езическите божества сатири, на които се приписвало между другото и чревоугодничество.
Градинската чубрица е едногодишно, около 30 см високо растение от сем. Устноцветни, на което долната част на стъблото е вдървеняла. Родината и са земите около Средиземно море и Близкия Изток. Тя се култивира в много страни на Европа и Америка, също и в България. У нас не се среща диворастяща. В кулинарията се използва цялата надземна част, а в медицината и фармацията — подземните и надземните части, събрани по време на цъфтеж. Чубрицата има силен приятен ароматен и леко парещ тръпчив вкус. При сушене ароматът става по-интензивен. В растението се съдържат около 0,50% етерично масло (с главни съставки феноли, най-вече карвакрол), витамин С, дъбилни вещества, захари, флавоноиди, мазнини и др.
Чубрицата стимулира дейността на стомаха и червата, оказва спазмолитичен ефект, има благотворно действие при метеоризъм. Тя намира широко приложение в българската кухня за ароматизиране на всички трудно смилаеми храни, на първо място боб, леща, зелен фасул, грах. Освен това се поставя в ястия от овнешко и агнешко месо, червено зеле, супи от картофи и зеленчуци, в мариновани краставици (заедно с копър и естрагон), във водата, в която се варят риба или мекотели. Чубрицата е основна съставка на българската шарена сол. Тя се прилага в колбасарството, за ароматизиране на сиренета и др. Чубрицата се вари с основните продукти, изважда се преди поднасяне, и то в случаите, когато се поставят цели клончета (1—2). Чубрицата се комбинира добре с магданоз, сушени зеленчуци, дафинов лист, чесън, розмарин, целина, гръцки сминдух. Понеже риганът и майораната имат аромат твърде близък до нейния, то комбинацията им с чубрица е неподходяща.
В българската народна медицина чубрицата се използува при високо артериално налягане, против газове и колики в стомаха и червата, при лошо храносмилане, за лекуване на някои бъбречни, чернодробни и жлъчни заболявания. Приема се вътрешно под формата на извлек (1—2 супени лъжици ситно стрити надземна и подземна част от чубрицата се киснат в 500 см3 вода в продължение на 3—4 ч, след това се кипва 15 мин в добре затворен съд, прецежда се, разделя се на 3 части и се приема преди хранене сутрин, обед и вечер).
