Между най-древните подправки и лечебни средства се отнася и чесънът. Той е използван от египтяни, елини, траки, римляни и др. Гърците обаче го смятали за храна на бедните, което се вижда от произведенията на Аристофан и от съчиненията на древните историци. Гърците в древността не допускали в храмовете на Афродита лица, миришещи на чесън. Гръцките историци съобщават още, че траките консумирали много чесън, защото в страната им било студено. Питагор нарича чесъна цар на подправките. Чесънът е служел за приготвянето на т. нар. муски, които се носели на гърдите при епидемични заболявания. Смятало се е, че скилидките или целите чеснови луковици предпазват от злите духове, затова у нас са ги поставяли на шапчиците на бебета заедноно със сини маниста или са ги провесвали по стените на домовете. Според траки и славяни чесънът предпазвал от уроки (зли очи).
В кулинарията и медицината се използват пресните луковици и листата на чесъна. Той представлява многогодишно луковично растение, произхождащо от Южна Азия. Днес се култивира във всички страни с умерен климат. Принадлежи към сем. Кремови. Луковиците имат силен мирис на сяра и сладникаво парлив остър вкус. Понякога на пазара се срещат изсушени резенки от скилидки чесън, опаковани в целофан. Така той издържа до 7 месеца, без да загуби своя аромат. Продава се и счукан със сол под формата на паста, но в нея липсва свежият аромат на пресен чесън. У нас от чесновите луковици се правят туршии, които се предлагат на пазара в буркани.
В чесъна се намират алеин (без миризма) и други сяросъдържащи вещества, при разграждането на които се получава диалилсулфид. Това вещество е главната съставна част на чесновото етерично масло, което дава неговия силен мирис Един мг алицин по своето бактерицидно действие отговаря на 15 оксфордски единици пеницилин. Чесновите скилидки са по-силни по действие върху болестотворните микроорганизми от фенола и сублимата. В чесновото етерично масло се съдържат още фитостерини (действащи против повишено артериално налягане и атеросклероза), захари, органични киселини и др. Открити са в малки количества и витамин С, В1 и В2, както и хормони. По-малките скилидки имат по-лют вкус в сравнение с по-едрите. Апетитовъзбуждащото му действие дава основание да се използува широко в кулинарията. Той придава особено приятен аромат и вкус на редица блюда. Балканските и средиземноморските народи обаче използуват неправилно чесъна, като го консумират в големи количества. В Средна Европа за ароматизиране на ястията само се натърква със скилидка чесън съдът за приготвянето им. У нас с чесън натриват коричка хляб, която се поставя известно време в салатите и преди сервиране се отстранява. В някои ястия чесънът е основен продукт, като се използват цели луковици (попска яхния); в супи се поставят необелени скилидки, които преди сервиране се отстраняват (лещена чорба). Стрит със сол на каша, чесънът се слага в таратор пача и др. Той не трябва да се пържи в мазнина, тъй като губи oт ароматните си вещества. Ястия с повече чесън не бива да се консумират при заболявания на черния дроб, жлъчката, бъбреците, увеличена стомашна секреция. В тези случаи за аромат се използва 1—2 капки олио, в което е киснат чесън. Приготвя се по следния начин: 50 г едро нарязан чесън се поставя в тъмно стъкло и се залива с 250 см3олио или маслиново масло; затваря се добре и се оставя на хладно място в продължение на 5—6 дни. С това масло се приготвя и пастет от чесън и кисело мляко (1 кг изцедена през марля кисело мляко се смесва с 50 г маслиново масло или олио, 100 г смлени орехи, шипка сол, ситно нарязана връзка магданоз или копър и 1 чаена лъжичка от гореказания извлек). За салати се използват и зелените листа на чесъна.
В официалната и народната медицина чесънът се употребява, доста широко. Сок от пресен чесън подтиска вируса на грипа. Той регулира сърдечната дейност и процесите, свързани с регенерацията на тъканите, стимулира отделянето на секреция от жлезите на храносмилателния тракт и на жлъчката. Използува се против острици и други чревни паразити. (Правят се клизми вечер с 2 глави стрит чесън, 2 г сол и 100 см3 хладка вода.) Извлек от чесън (1:10) се прилага под формата на инхалации при заболявания на горните дихателни пътища и особено астма. Използува се и против метеоризъм, за регулиране на артериалното налягане, против атеросклероза. В тези случаи се препоръчва още приемането на следния извлек: Две луковици чесън, по 10 г цвят от жълт кантарион, надземна част от очеболец и листа от мента се поставят в 500 см3 95° алкохол (или ракия), кисне се 7 дни, като се разклаща 1—2 пъти дневно и се пази в тъмно стъкло на хладно място. Пие се по 20 капки 3 пъти на ден преди хранене (албиносите не бива да използуват жълтия кантарион — сензибилизатор). С марлени тампони, в които е поставен чесън на кашица, се лекуват някои гъбични заболявания в гинекологията (под контрола на лекар). Чеснова кашица с малко сол се употребява външно при главоболие, екземи, краста. За лечение и предпазване от слънчев удар се приема вътрешно следната смес: 1—2 скилидки чесън, счукан със захар, 1 супена лъжица оцет и 200 см3 вода. Дневната доза е 2—3 пъти по 1 супена лъжица. Освен това с чесън се натърква главата.
Неприятният мирис на чесън се отстранява от устата чрез дъвкане на магданозови листа, а от съдовете чрез киснене и измиване с коприва.
