Миризливата целина е известна още на старите египтяни, на елините и на римляните. Върху капителите на коринтските колони са изобразени листа от целина, което показва колко високо старите гърци са ценели това растение. При тържествени случаи те украсявали домовете и главите си с гирлянди от зелени части на целина. Преди тържества хранели конете си с нея, за да добият издръжливост и бързина. С някои части на растението са лекували жлъчни заболявания и измръзвания.
Използват се както подземните, така и надземните части на едно или двегодишното растение миризлива целина, което е високо до 100 см и се отнася към сем.Целинови (Сенникоцветни). У нас целината е двегодишно растение. Нейно отечество се смятат земите по крайбрежието на Средиземно море и Мала Азия. Култивира се навсякъде, особено много в Северна Африка, Средиземноморието и Швейцария. Срещат се много подвидове, сортове и пр., обединени в 3 групи: кореноплодни растения, които имат силно развити корени; растения, развиващи надземна част, главно стъбло и дръжки; и трета група — салатни, имащи едри, силно ароматни, къдрави листа. Във всички части на растението се съдържа етерично масло до 3%, което дава приятния аромат и вкус на целината. В кореноплода се срещат много минерални вещества, белтъчини, мазнини, захари, глутамин, аспарагин, тиро-зин, гликозидът апинин, полифеноли и др. В надземната част се срещат провитамин А, витамините С, В1, РР, захари, гликозиди и др. Етеричното масло се състои главно от d-лимокен (70%).
Най-характерните съставки на етеричното масло, на които се дължи благоуханието на целината, са веществата сединолид и анхидрид на сединовата киселина.
Целината действа главно диуретично и стомашно, регулира обмяната на веществата в организма и има антисептични свойства, поради което се употребява широко в кулинарията. Кореноплодът и листата на целината са основна част в супите от зеленчуци. Зелените или изсушени листа служат за подправка на супи, маринати и разнообразни месни ястия. Семена, разтрити със сол, се използуват там, където е необходимо с малко количество подправка да се постигне интензивен аромат и вкус (например кайма). Те се смесват с горчица и черен пипер. Целината е подходяща подправка за безсолни диетични ястия, защото подпомага излъчването на хлориди от организма. Комбинира се с майорана, мащерка, лук, чесън. Нарязаният кореноплод обикновено почернява. За да се избегне това, той се пръска с лимонов сок, оцет или разтвор от лимонена киселина.
В народната медицина целината се употребява при ревматизъм, трудно уриниране, но не и при камъни и пясък в бъбреците или пикочния мехур. Прилага се под формата на извлек (500 г кореноплод се вари в 1 л вода, докато остане половината от течността, прецежда се, разделя се на 3 части и се приема по време на хранене сутрин, обед и вечер). Пресният сок (1 чаена лъжичка 3 пъти на ден) от цялото растение се прилага за увеличаване на апетита и подобряване функциите на храносмилателната система. Приета в по-големи дози, целината дразни лигавицата на стомаха и червата (етеричното масло), а голямото количество минерални соли (калциев оксалат), които се съдържат в нея, могат да предизвикат поява на кръв в урината.
