Обикновено билковите бани се правят със смес от отвари, приготвени от няколко вида растения. Те се прилагат за лекуване на заболявания както по повърхността на тялото, така и на вътрешните органи. Особено препоръчителни са билковите бани през летния сезон, когато може и трябва да се съчетават (строго индивидуално) и със слънцелечение.
Баня със запарка от трина (отпадъци от сеното)
Малка торбичка с трина се потапя в захлупен котел с кипнала вода и се оставя в него (но не на огъня) половин час. Получената запарка се смесва с приготвената топла вода във ваната. Температурата на банята трябва да бъде 35—37°С, а продължителността—10-—20 мин. Банята се прилага за закаляване на деца, при кожни болести, възпаления на млечните жлези и на зърната на гърдите; още при циреи, открити рани, газове и др.
Баня с отвара от овесена слама. Голяма, връзка овесена слама се потапя в съд с кипяща вода и се оставя в него да ври половин час. След това отварата се смесва с топла вода във вана. Температурата и продължителността са, както при банята от трина. Тази баня се препоръчва при възпалителни заболявания на бъбреците и пикочния мехур, както и при ревматизъм, мехури от обувки, мазоли, вроговени образувания по краката.
Баня с отвара от трина и овесена слама
Двете съставки на банята се варят заедно в продължение на половин час. Продължителността на температурата и болестите, при които се прилага, са, както при първите две бани.
Баня с борови игли
Събират се пресни борови игли, ситно нарязани клончета от бор и наситнени борови шишарки. Сместа се вари половин час. Температурата и продължителността на банята са, както в горните случаи. Прилага се при заболяване на пикочните пътища и кожата, за укрепване на нервната система и с козметична цел.
Баня с трици
Вземат се 1/2 до 4 кг (в зависимост от големината на ваната) пшеничени трици. Варят се половин час в 8—10 л вода. Получената течност се прецежда и се смесва с водата за къпане. Температурата трябва да бъде около 37°С, а продължителността на банята — до половин час. Такава баня се прилага с успех при кожни заболявания и най-вече при упорит сьрбеж.
Баня с орехови листа
Листа от орех - (300-500г.) се варят 10—20 мин. в голям съд. Течността се излива във вана като температурата се довежда до 35—37°С. Продължителността на къпането е 10—20 мин. Препоръчва се за закаляваие на малки деца и при рахит.
Баня с орехови листа и морска сол
200г. зелени или 100 г сушени листа се варят в 2 л вода, докато течността изври наполовина. След това се смесва с водата за къпане където е разтворена 200 г морска сол. Температурата и продължителността са, както по-горе. Препоръчва се при рахит н бронхити. При липса на орехови листа може да се използва детелина (двойно по-голямо количество). Приготвя се, както банята от трина.
Баня от дъбови кори
1кг дъбови кори се измиват с четка и се варят в 6 л вода, докато течността изври наполовина. Получената отвара се излива във водата за къпане. Температурата на банята е 35—37°С, а продължителността— 10—20 мин. Препоръчва се при кожни болести (пемфигус). Прави се баня на крайниците или цялото тяло.
Синапова баня
Прясно счукано или смляно синапово семе (100—150 г) се връзва добре в платнена торбичка, поставя се в топла вода (38°С) и се държи в нея, докато водата се размъти добре. Продължителността на банята е 10—15 мин. Прилага се при настинка, хрема, плеврит, бронхити и др. Банята е за цялото тяло.
Баня с ечемик или гроздови пръщини
Слага се в кофа или чебур още топлият или току що изварен за бира ечемик; последният може да се замести с гроздови пръщини. Тази баня, която трябва да трае 15—30 мин., се препоръчва за лечение на болести на краката — ревматизъм, артритни изменения; вроговявания. Лица с разширени вени не трябва да правят бани пo-горещи от 25°С!
Топла седяща баня с полски хвощ или змийска хурка
Взима се 100 г хвощ или стръкове змийска хурка. Приготвянето на банята става по описания по-горе начин, като температурата след сваряването на билките трябва да бъде 25—30°С, а продължителността на банята 15 мин. Препоръчва се използваната вече отвара да се употреби за още две последователни вани, разбира се, вече студени: едната 3—4 часа след първата, а другата един час след втората, с продължителност 1—2 минути. Седящите вани се правят 2—3 пъти седмично и се прилагат за лечение на хемороиди (маясъл), фистули на дебелото черво, бъбречни колики, бъбречнокаменна болест, мъчно уриниране, но в този случай без прилагане на последващите студени бани.
Баня с хвойна
150 г леко счукани плодове от хвойна се връзват в платнена торбичка, която се кисне в топла вода (38— 40°С) половин час. Продължителността на банята е 10—15 мин. Тя се препоръчва за лечение на сърдечно-съдови и нервни заболявания. Банята се прави на цялото тяло.
Парна баня за главата (инхалация)
Широк и дълбок котел или дървено ведро се напълва до 3/4 с вряла (кипнала) вода, в която се слага по една супена лъжица от следните билки: копър, градински чай, чубрица, бъз, жиловлек, липов цвят. При липса на тези билки те могат да се заменят с една шепа коприва или трина. След поставяне на билките съдът се покрива с похлупак и мокър плат, за да не излиза парата, и се слага на малък стол. Болният сяда на голям стол, съблечен до кръста, и се навежда над съда, като маха похлупака и мокрия плат. Така наведен над водата, болният се покрива с одеяло или черга. Той трябва да вдишва дълбоко парата с широко отворени уста, нос и очи. Това трае 10—15 мин. Инхалацията се прави в добре затоплено помещение. След нея горната част на тялото се измива със студена вода и се подсушава (препоръчително е последното да става чрез енергични движения, а не с помощта на кърпа). Парните бани се препоръчват при настинка, задух, грип, ревматични и невралгични болки в горната част на тялото, синузит, възпаление на кожата и др. Забранено е прилагането на парната баня при болни със слабо сърце, високо кръвно налягане или изтощени от тежка болестръкове
