Празниците в античните времена
Монархиите като че ли са най-стабилни, но обикновено след един двама силни монарси, следват имбецили на престола. Бюрокрацията се е разраствала до степен да задушава всичко. Отменят повечето празници а понякога през годините религията успява да закрепи статуквото, но това е консервирано военно политическо нищожество нямащо никакво влияние дори върху собственото си оцеляване при външна агресия.
Олигархични републики като Картаген и някой ранни гръцки държавици, накрая се самоизяждат в ежбите м/у боричкащите се кланове(консервирането им е възможно, чрез"конституция"подобна на законите на Ликург, но задължително гарантирана с религия). Резултата е диктатура понякога с опция да се превърне в монархия. В Атина от диктатурата се стига до демокрация. Дракон и Солон успяват да създадат нещо като конституция и тази държава е имала шансовете да стане нещо като Рим. За съжаление през тези години Пизистрат находчиво се възползва от някой слабости и чрез умела демагогия, пари и наемници става диктатор.
Диктатурата не успява да се превърне в монархия и е свалена. Новата конституция на Клистен довежда в Атина пряката демокрация. Това връща нестабилността и атинската държава е обречена, въпреки усилията на велики държавници като Перикъл.
Рим ми прилича най-много на Атина при Солон. Проблема на тази република е, че липсват празнични и почивни дни от съвременен тип. Оптимати и Ппулари не са партии а временни сдружения по интереси на аристократичните семейства разполагащи с множество клиенти за гласоподаватели.
След пуническите войни се оказало, че избягалите по градовете плебей (от Анибал) не могат да се завърнат в земите си, понеже те вече са отнети от нобили. Неуспелите реформи на Гракхите и пр. да се спре обезземляването на плебейте довело до положение на недостиг на новобранци. Марий решил проблема радикално вкарвайки в армията превърнатите в пролетарий бивши плебей. Това заздравило армията, но легионерите вече не са свободни плебей, а наемници на държавата (разбирай военачалника).
Освен всичко друго, армията изведнъж се оказва най-сериозната политическа сила, понеже за разлика от популари и оптимати е организирана и дисциплинирана (донякъде наподобява партия). Всеки военачалник в тези смутни години се сдобива със собствена партия, при това от въоръжени и обучени на държавни разноски хора. Това също се превръща в голям проблем, а не само корупцията в сената.
Очаквайте продължение...
Почивните дни и официалните празници през идната година можете да видите на този сайт https://kavkazka.net/
