Всъщност ние хората сме си много безпомощни същества - нито сме особено силни, нито особено бързи, но пък сме умни. Силата ни не е в издържливостта ни или във физическите качеаства, а в интелекта ни, който ни помага да компенсираме нашата крехка натура. Изправени пред някаква трудност, в повечето случай разчитаме на ума си, като изключим някой наши инстинкти.
Благодарение на интелекта си (е не на всички де, някои не го притежават) се справяме с живота и сме постигнали такъв еволюционен напредък, който се изразява именно в усвояване и задълбочаване на мисловните ни процеси, които са и основата на разсъдъка ни, на характера ни, на всичко това, което сме в духовен и отчасти физически аспект. С две думи - добре, че имаме малко повече мозък от останалия животински свят, че като изключим него (нашето най-силно оръжие), сме си много зле.
С малко видове бихме се справили, ако разчитахме само на физическите си данни, без да включваме технологичните ни изобретения. По отношение на бъдещето на човечеството съм раздвоена - от една страна сме доста умни и винаги намираме начин да се справим с дадена ситуация, стига да вложим достатъчно усилия и енергия, но пък именно това наше самочувствие за величие, надмощие, надменността ни, ни пречат да преценим реално положението, в което се намираме и да усетим тънката граница между - доброто и злото, правилното и грешното, нужното и ненужното и ред други противоположности.
Това пък ме навежда на мисълта, че може би късметът ни ще ни изневери и нашият интелект ще се обърне срещу нас и тогава отново ще се стигне до вечната и най-сложна борба - тази срещу самия себе си, само че ще е пренесена в друга сфера и ще има други измерения - става въпрос не само за духовна или психическа, но и за чисто физическа борба за оцеляване. Глупостта, също както и интелекта ни, е безкрайна, а глупостта и самозабравата на един зъл гений или група амбициозни учени, които са решили да си играят на Бог, е това вече може да се превърне в голяяям. . . непреодолим проблем.
Нека си живеем по 100 години, ако случайно ни е писано някога да достигнем до етап, в който да живеем по 1000 години, то нека стане благодарение на еволюцията и природните закони - те си знаят добре работата и са го доказали не веднъж. А ние, според мен е по-добре да седим и да чакаме, за да разберем, а не да се опитваме да се извисим и да надминем собствения си демиург.
И един интересен блог за любителите на уроците по танци и танцовото изкуство.
