Хроничен хепатит
В повечето случаи острият хепатит завършва с пълно оздравяване. Броят на хронифицираните остри хепатити е различен. Приема се, че вирусният хепатит се хронифицира в около 10% от случаите. По-често се хронифицират заболяванията при възрастни хора, предварително изтощени хора, болни от туберкулоза и захарна болест, при хора, злоупотребяващи със спиртни питиета. От голямо значение за преминаването на острия хепатит в хроничен са лечението и режимът на живот и хранене както през време на самото боледуване, така и 1—2 години след него. Хронифициране на заболяването се наблюдава по-често при недобре лекувани болни, при болни, които рано се завръщат на работа, при болни, които не спазват съответния режим и диета.
Освен хроничният хепатит, развиващ се след прекаран остър вирусен хепатит, в редица случаи се наблюдава и т. нар. първичен хроничен хепатит. В тези случаи в миналото на болните липсват сведения за прекаран остър хепатит и заболяването се развява видимо първично. Не е изключено обаче в голям брой от тези случаи да се касае за непроявен и незабелязан от болните вирусен хепатит.
Причините на първичния хроничен хепатит могат да бъдат различни. Твърде често това заболяване се развива в резултат на злоупотреба със спиртни питиета. От значение в подобни случаи е не толкова еднократната употреба на големи количества питиета, а системната им дългогодишна употреба. Наблюденията показват, че най-често до хроничен хепатит довежда продължителната злоупотреба с вино, и то домашно производство. Увреждания на черния дроб се развиват и при продължителна злоупотреба с остри, силни хранителни подправки — на първо място люти пиперки. Известно значение имат и хроничните отравяния с медикаменти и някои професионални вредности. Развитие на хроничен хепатит се наблюдава в някои случаи и у болни с тежки възпалителни заболявания на стомаха и червата или при чревни паразити. От особен практически интерес е развитието на хроничен хепатит в резултат на продължително недоимъчно хранене — на първо място недостатъчно животински белтъчини и някои витамини. Такива недоимъчни хепатити се наблюдават често в колониалните страни и в детската възраст.
Хроничният хепатит у нас се среща най-често в 30—40-годишна възраст, и то по-често у мъжете, отколкото у жените. Началото на хроничния хепатит е неопределено и трудно доловимо. Болестта започва най-често с общи оплаквания лесна уморяемост, отпадналост, неохота за работа. Болните имат неопределени оплаквания в дясното подребрие, сухота горчив вкус в устата сутрин след ставане от сън. Още в началото болните губят апетит, явява се неохота към някои храни — специално към животински мазнини. Твърде често след нахранване се явява тежест под лъжичката, гадене, рядко повръщане. Постепенно оплакванията в дясното подребрие се оформят като тежест и тъпа болка, които се засилват при дълбоко вдишване, извеждане и продължително седене. След груби грешки в храненето, преумора и настинка могат да се явят и силни болки в дясното подребрие, наподобяващи жлъчнокаменна криза. Постепенно коремът се подува, болните имат много газове сутрин преди ставане от леглото, оригват се често и шумно. Появява се упорит запек, който понякога се сменя с пристъпи на немотивирана диария. Нерядко болните се оплакват от упорит сърбеж (особено нощем). Общите прояви, неопределни в началото на хроничния хепатит, постепенно се задълбочават. Болните променят характера си, стават избухливи, понякога подтиснати, страдат от чести мигренозни: пристъпи, отслабват на тегло и губят сили. Често пъти болните още в самото начало имат характерен цвят на кожата сивкавокафяв, с по-силно и по-слабо оцветени зони по лицето врата и откритите части на крайниците. Понякога по кожата на лицето, раменете и гърдите могат да се наблюдават т. нар. съдови звездички — звездообразли сгрупирвания на разширени кръвоносни капиляри. Жълтеница се наблюдава сравнително рядко, и то в напредналите случаи. В късните стадии на хроничния хепатит твърде често се развива склонност към кръвоизливи — от венците, носа, под кожата.
Протичането на хроничния хепатит е различно в отделните случаи и зависи от изразеността и обширността на болестния процес. В редица случаи заболяването протича благопонятно. Състоянието на болните постепенно се подобрява и настъпва, пълно излекуване. Много често спокойният ход на хроничния хепатит се нарушава от периоди на влошаване на общото състояние, поява на жълтеница и кръвоизливи. Нерядко се наблюдават и типични жлъчнокамеини кризи и прояви на инфекция на жлъчните пътища, които утежняват състоянието на болните.
Медикаментозното лечение на хроничния хепатит е все още незадоволително. Много по-голямо значение за излекуването имат режимът на живот и хранене, както и балнеолечението.
Болните от хроничен хепатит трябва да бъдат трудоустроени, да избягват психически и физически напрежения, да нямат контакт с увреждащи черния дроб вещества — олово, арсен, бензин. На болните трябва да се осигури възможност да почиват по 2 часа дневно след нахранзане и да ползуват 2 пъти годишно отпуск за балнеолечение. През периодите на влошаване болните трябва да останат на легло до пълно възстановяване. Необходимо е да се пазят от простуда, от инфекции на горните дихателни пътища и на храносмилателните органи. При най-ранните и незначителни прояви на подобни заболявания трябва да останат на легло и да бъдат съответно лекувани. Поради нарушената обезвреждаща функция на черния дроб при хроничния хепатит е забранена употребата на сулфонамидни препарати, златни препарати и някои противоревматични средства.
Диетата заема важен дял в лечението на хроничния хепатит. Тя се определя според състоянието на болния. При слабо увредено общо състояние и задоволителна дейност на храносмилателните органи най-добре е болните да бъдат на добре уравновесен хранителен режим, доближаващ се до нормалния — с около 100—120 г. белтъчини, 60—70 г мазнини и 400—500 г въглехидрати дневно. Поне 70—80 г от дневното количество белтъчини трябва да бъдат от животински произход. Разрешени са мляко и млечни продукти (но не и пикантни и ферментирали сиренета), пресни нетлъсти меса и риби, яйчен белтък. Особено много се препоръчва сладка извара, приготвена от обезмаслено мляко. Поради често съпътствуващите смущения в жлъчната секреция болните трябва да избягват употребата на големи количества мазнини, и то специално от животински произход — свинска мас, сланина, лой. Разрешена е консумацията на умерени количества растителни масла и прясно краве масло — до 4—5 чаени лъжички дневно. Мазнините не бива да се запържват, а да се прибавят към храната или сурови, или към края на готвенето. Основна храна на болните са въглехидратите — зеленчуци и плодове. Поради съществуването на известни смущения в храносмилането и склонност към образуване на газове трябва да се ограничи употребата на краставици, бобови храни, големи количества зеле и картофи. Не са подходящи и зеленчуците, богати на оксалови соли — киселец, спанак, сини домати, аспержи. От плодовете по същата причина трябва да се избягват сините сливи. Зърнените храни и тестените произведения се дават в ограничени количества. Тлъстите баници са забранени.
Храната на болните от хроничен хепатит се приготвя без запръжки и без силни подправки. Употребата на лук и много магданоз е забранена. Разрешени са някои леки подправки — копър, чубрица, джоджен, чист винен оцет. Месото и рибата се дават сварени или печени, яйцата — рохко сварени или във вид на кремове и сосове. Зеленчуците и плодовете е добре да се употребяват сурови или под формата на сокове. Препоръчва се употребата на пасирани супи от корени (керевиз, пащърнак, целина, моркови). Рибните и месните консерви са забранени. При добро храносмилане един път седмично се разрешава употребата на кренвирши или телешки салам. Зеленчуковите и плодовите консерви, стерилизирани с топлина (без химикали), са разрешени. Туршиите (и то пържените и маринованите видове) са забранени.
Течностите в храната на болните от хроничен хепатит се ограничават до 750 куб. см дневно. Готварската сол се намалява до 5 г. Спиртните питиета под всякакъв вид и форма са забранени. Поради склонност към образуване на газове и подуване на корема болните не понасят газираните питиета. Важно е достатъчното снабдяване с витамини — специално А, В-група и С. Насищането с витамини може да се постигне с употребата на повече зеленчуци и плодове. През зимните сезони витамини трябва да се дават и допълнително под формата на синтетични препарати. Болните от хроничен хепатит имат склонност към запек, поради което е добре да се прави укрепваща гимнастика на коремните мускули. Добре действува и консумирането сутрин на празен стомах на 2—3 чаени лъжички мед, разтворени в 1 чаша минерална вода.
Старо и популярно лечение на хроничния хепатит е лечението с минерални води. Използуват се леко минерализирани алкално-сулфатни води. Минералната вода се пие три пъти на ден по 150—200 куб. см преди ядене. Много добре действуват и баните с минерална вода, които се правят през един-два дни, като водата трябва да има температурата на тялото. За балнеолечение са подходящи болни с немного напреднало заболяване и сравнително запазено общо състояние. Особено добре се повлияват проявите от страна на жлъчните пътища и червата. Добър лечебен ефект при някои случаи от хроничен хепатит се получава и от парафинолечението със или без балнеолечение.
Режимът на живот и хранене на болните от хроничен хепатит зависи от развитието на заболяването. При влошаване на състоянието режимът трябва да бъде по-строг и ограничен, а при подобряване на състоянието се разширява. След подобряване и видимо оздравяване преболедувалите от хроничен хепатит трябва дълго време да избягват преумората, настинките, дразнещите и консервираните храни, спиртните питиета. Такива болни трябва редовно да се следят от лекар.
