Хрема при детето

Ще чуете от лекарите названието ринит, което означава възпаление на лигавицата на носа, както и ринофарингит - едновременно възпаление на лигавицата на носа и на гълтача, което е най-често срещаното. Попадналите тук вируси увреждат нежната лигавица, като нерядко отварят път на бактериите, които скоро се включват във възпалителния процес.
Проявите на заболяването са добре известни - кихане, секреция от носа, а при засягане и на гълтача - кашлица. Носът на детето е запушен от отока на лигавицата и от секрециите. Поради това болното е неспокойно, особено по време на сън. У бебетата и малките деца може да има и повишена температура. Особено тежко понасят хремата най-малките бебета, които не могат да свикнат да дишат през устата. Затруднява се и сукането: бебето хваща гърдата, но само секунди след това я пуска, негодува и плаче, тъй като остава гладно. Но дори и без да суче, бебето е неспокойно, защото, щом затвори устата си, изпада в невъзможност да диша.
Има три периода в развитието на хремата. В първите часове и дни секрецията от носа е обилна, течна, бистра, пенеста. В следващите дни понякога тя става слузна, дори слузно-гнойна вследствие на прибавената бактериална инфекция. В последния период, към края на седмицата, секрецията става вече по-оскъдна, образуват се корички, които запушват нослето и се налага да бъдат почиствани. У децата с добри защитни сили заболяването може да приключи, без да се стига до стадия на гнойна секреция. В други случаи, особено у деца с по-слаби защитни сили, както и при намесата на по-опасни бактерии, настъпват усложнения - възпаление на околоносните кухини, гнойно възпаление на средното ухо, обхващат се и по-долните участъци на дихателните пътища (бронхит), даже и белият дроб (пневмония).
При големите деца лечение не е необходимо. Все пак тези деца трябва да останат вкъщи. Така ще се намали опасността от усложнения, а, от друга страна, ще бъдат опазени децата от улицата и от детския колектив от заразяване. Малките деца се налага не само да пазят стаята, но да бъдат повече в леглото. При висока температура детето се чувства отпаднало и самичко предпочита леглото.
Не затопляйте стаята повече от обичайното - 20 °С. При нормална стайна температура детето с хрема се чувства по-добре. Важно е още едно изискване - поддържането на повишена влажност на въздуха в стаята. Сухият въздух допринася за изсушаване на лигавицата, а това пречи на оздравителния процес. Проветрявайте стаята по-често. Някои деца с хрема дишат по-спокойно, когато ги оставите да спят по корем.
Кихането не можете да спрете. А кашлицата не бива да потискате, защото ще пречите на отделянето на секретите, които се събират в глътката. При това не забравяйте, че на бебета е опасно да се дават средства, потискащи кашлицата (кодеин, кодтерпин и др.).
Това, с което можете да помогнете на болното, е тоалетът на нослето. Почиствайте секретите. Образуваните корички също трябва да се почистват, след като предварително сте накапали в носа преварена вода или още по-добре - физиологичен разтвор. Никога не бъркайте с остри и твърди предмети в детския нос. Това се прави само с клечка за зъби, на която сте навили памук и сте го овлажнили. Капки за нос поставяйте само ако лекарят е назначил.Това се налага само за най-малките бебета, които не могат да се хранят със запушено носле. Капките за нос обаче не убиват нито вирусите, нито бактериите. Не ви препоръчваме да прекалявате с тях. Те само намаляват секрецията, довеждат до отбъбване на лигавицата и отпушват носа. Затова при кърмачета ги поставяйте десетина минути преди хранене.
Ако всичко върви благоприятно, едва ли ще се наложи да водите детето повторно при лекар. Забележите ли обаче, че температурата на болното не спада, а се повишава отново, че детето проплаква и дърпа с ръка едното си ухо, много е вероятно да се е появило усложнение - гноен отит. В някои случаи след една неспокойна за хремавото бебе нощ на сутринта майката вижда капка гной на възглавничката, на чаршафчето, а също така гнойна течност в ушния канал. В други случаи у по-голямото дете хремата се задържа при постоянно запушена една и съща ноздра, говорът остава гъгнив. Възможно е да се е развил синузит. Въобще, щом хремата не преминава за около една седмица, има вероятност да се е развило някакво усложнение и детето трябва да се покаже отново на лекар.
Какво не бива да правите, когато детето има хрема? Не претопляйте стаята. Не предприемайте някои процедури от старото време с цел за «затопляне» на детето, като разтривки с камфоров спирт, мазане със свинска мас, в която има таблетки ацетизал. Особено внимавайте с капките за нос. Някои капки, предписани за възрастните, са опасни за кърмачетата. Не използвайте останали от неизвестно време капки - някои лекарства се развалят при продължителен престой. Освен това, ако не сте надписали за какво са тези капки, може да направите грешка. Поменете, че секрецията от носа е защитна реакция, чрез която се излъчват вирусите, причинили възпалението на лигавицата.
Можем ли да опазим детето от хрема? По време на вирусни епидемии е най-добре да се въздържате да ходите на гости, особено с малко дете. Ако ли пък някой вкъщи заболее от хрема, той не бива да се доближава до малкото дете, най-добре е да не влиза в неговата стая. Ако това се налага и особено ако с хрема е майката, тя трябва да си поставя маска от марля, която да се сменя 3-4 пъти на ден.