Храносмилане Физиологични функции.
Физиологичните функции на стомашно чревния канал бяха вече очертани по-горе. Негова задача е раздробяването, подготовката и всмукването на хранителни вещества и жизнено важни субстанции (например минерални соли, витамини) от храната. Друга негова функция е изхвърлянето на баластните вещества и крайните продукти от обмяната на веществата, например от разграждането на кръвните клетки (жлъчка). Отделните раздели на храносмилателния тракт имат донякъде различни функции. С то¬ва се обясняват и разнообразията в кли¬ничната картина на болестите, нееднаквата изразеност на типичните симптоми и различната честота на заболяване.
Въпреки голямото многообразие от хранителни продукти и специалитети съществуват само три основни вещества в храната: мазнини, въглехидрати и белтъчини. Те се различават по основния си химичен строеж, а също и по съответната топлотворна способност, респ. енергийното си съдържание, което при чистата мазнина е двойно поголямо, отколкото при останалите две основни вещества. За едно пъл¬ноценно хранене са необходими трите основни вещества в добре балансирано съотношение. Нужни са и жизнено важ¬ните допълнителни вещества, като ви¬тамини, минерални соли и други подоб¬ни.
В процеса на храносмилането отдел¬ните субстанции се разлагат на малки градивни елементи, което може да се сравни с разглобяването на една сложна секционна мебел или на една машина на съставните й части, които веднага след транспорта се сглобяват пак под същата или сходна форма. Мазнините се разграждат на различни мастни киселини, белтъците — на ами¬нокиселини, а въглехидратите (скорбяла, високомолекулярни захари) — на гроздова захар (глюкоза).
Несмилаемите хранителни съставки, т.е. тези, които при пасажа през червата не могат да се разградят, например влакнести вещества и други подобни, се изхвърлят като съставна част на из-пражненията.
Аминокиселините, мастните киселини и глюкозните молекули се приемат (резорбират) от стената на тънкото черво и по лимфните пътища стигат до кръвообращението. В черния дроб започва „новоизграждането" на те¬лесните субстанции, като в зависимост от нуждите стават и трансформации. Ако в момента не съществува нужда от енергия за някое по-голямо усилие, главният източник на енергия — захарта, може да се превърне в мазнина, а мазнината от своя страна при нужда да послужи като източник на енергия. Белтъчините, същинските градивни елементи на организма, също могат да се преработят за добив на енергия.
Според по-нови проучвания разграждането на основните хранителни вещества в резорбиращи се елементи, които са водоразтворими и следователно могат да се пренасят с кръвния ток, има и друго физиологично значение. Както е известно, при проникване на чужд белтък организмът реагира с една имунологична защитна реакция. По този начин той спира нахлуването на болестотворни микроби или отровни вещества. Ако белтъчините биха попаднали в организма, без да се разградят в червата, по необходимост срещу всички тях би възникнала една алергия, една реакция на свърхчувствителност. Следователно разлагането на белтъчините на съставните им части представлява едно „надхитряване" на организма.
В разграждането на храната в червата участвуват покрай механичното раздро¬бяване от дъвкането и перисталтиката на първо място многобройните ензими, респ. ферменти. Трябва да споменем също, че и нормално заселените в червата бактерии играят физиологична роля в храносмилането. В стерилни черва — например след интензивно антибиотич-но лечение — храносмилателната дейност е нарушена .
При микроскопско изследване в лигавицата на стомаха се откриват тръбовидни жлези, които на единия си край се разклоняват, и които се състоят от различни по вид клетки. В тези клетки се произвежда както храносмилателният фермент, така и (в т.нар. пристенни клетки) солната киселина. Ферментите се отделят в неактивна форма, а после в стомаха се преобразуват и активизират с помощта на други субстанции.
