Представляват състояния на повишен разпад на еритроцитите, като костният мозък не е в състояние да възстанови загубеното количество червени кръвни клетки.
Хемолитичните анемии се делят на:
1. Предизвикани от фактори, които се намират в самите еритроцити.
2. Предизвикани от извънеритроцитни фактори. Хемолитичните анемии биват вродени и придобити.
Етиология. Преди всичко тези анемии могат да се дължат на унаследявани дефекти в еритроцитите, които ги правят по-лесно раними. Към тази група спадат вродената микросфероцитна анемия, хемоглобинонатиите, някои ензимни нарушения и др. Хемолиза се предизвиква често от външни причини, като инфекции, лекарства, химични и физически фактори, несъвместими кръвопреливания и др.
Патогенеза. Основна причина за възникването на Хемолитичните анемии е нарушената вътреклетъчна обмяна на еритроцитите. Освободеният при хемолиза хемоглобин се свързва с хап тоглобина в плазмата и не преминава в урината. При голяма част от придобитите хемолитични анемии хемолизата настъпва в резултат на имунни реакции, като комплекси от антиген-антитяло се натрупват по самите еритроцити. Смята се, че под влиянието на различни екзогенни фактори възникват промени в структурата на еритроцитите, поради което те започват да действуват като антигени и предизвикват образуването на антиеритроцитни автоантитела. Някои лекарствени хемолитични анемии се развиват по пътя иа алергични механизми.
