Обикновено се давят хора, които не могат да плуват добре. Чувствувайки невъзможността да преодолее създаденото критично положение, удавникът изпада в нервно-психична възбуда. Той напряга сили, за да се спаси, извършва безсмислени движения, вика за помощ. Вдишванията в началото са редки и дълбоки. След няколко минути удавникът загубва съзнание, водата нахлува в дихателните пътища и прекъсва притока на кислород към белите дробове, кожата добива синкав цвят, по устните и ноздрите има пяна.
Понякога могат да се удавят и добри плувци, които при скокове във вода или при плуване под вода получават внезапни нервнорефлекторни дразнения. В тези случаи възниква шоково състояние — чувство на студ, силна умора, прилошаваме, пристягане в гърдите, корема и крайниците, сърцебиене, главоболие, гадене, понякога повръщане. Плувецът се отпуска, водата нахлува в дробовете и ако не бъде изваден своевременно на брега— настъпва смърт.
Спешната помощ се провежда след изтеглянето на удавника на сушата. Пострадалият се обръща с главата надолу за освобождаване на дихателните пътища от нахлулата в тях вода. Незабавно се започва изкуствено дишане. Опитите за съживяване трябва да продължат 3 и повече часа. Изпращането на спасения удавник в болница е абсолютно необходимо, тъй като в по-късния период често възникват сърдечни, мозъчни и белодробни усложнения. През времето на даването на първа помощ и при транспортирането към здравното заведение тялото на удавника трябва да се затопля с електрически възглавнички, термофори, шишета с топла вода и др.