Увредени деца

Увреденото дете е тежък проблем както за родителите, така и за лекарите. Съществуват различни степени на увреждане с изоставане във физическото и умствено развитие. Проявите у тези деца при по-леките степени трудно се отличават от проявите при здрави и неувредени дена. В други случаи увредените деца дават болестни прояви, които с внимателни грижи и подходящо лечение могат да се намалят и децата да станат годни за изпълнение на определени професионални задължения. Малка е групата на децата, при които няма перспектива за съществено подобрение на заболяването и при тях е необходимо системно социално подпомагане. Но всичка категории увредени деца се нуждаят от родителска обич и грижи.
Как реагират родителите на увредените деца? В едни случаи те се изолират от обществото и даже от своите близки. В други случаи търсят всякакви лекарства и лекари (включително врачки, знахари и билкари), като не жалят средства и сили. В трети случаи родителите постъпват крайно егоистично, като се стремят да отстранят детето от семейната среда и да го пратят в болнично заведение или приют. Последното отношение е нехуманно и жестоко. Пълно лишаване на детето от родителска помощ и обич, от общуване със своите близки не бива да се допуска. Това може да стане само при крайно тежко увреждане на детето и при невъзможност за отглеждане в дома.
Болестните прояви на увреденото дете са крайно разнообразни в зависимост от степента на увреждане в отделните органи и системи (нервна система, двигателна система, очи, уши и др.) и от времето, през което е настъпило увреждането. Причините са крайно разнообразни и невинаги е лесно да бъдат изяснени. При едни случаи се отнася за наследствени или вродени болести, при други детето се уврежда в периода на новороденото, а в трети случаи това увреждане настъпва в по-късна възраст.
Родителите са първите, които забелязват отклоненията в развитието на детето. Но понякога увреждането е малко и трудно се открива. Това налага децата редовно да се наблюдават в детската консултация, а при нужда да се търси съвет от лекар cпециалист. Трябва добре да се помни, че колкото по-рано се разпознаят нарушенията, толкова по-голяма е вероятността за тяхното излекуване или подобряване.
Родителите са в състояние да следят двигателните прояви на детето още от първите месеци на неговия живот. Най-напред то започва да следи с очи своята майка и да познава нейния глас. След това се опитва да хваща с ръка показан му предмет и задържа главата си в право положение. По-късно започва да пълзи, да се задържа седнало, да се обръща от гръб на корем, да се изправя на краката си и да ходи. За всяко отклонение в тези прояви майката трябва да съобщава на лекаря и да търси неговия съвет. Ако при поддържане детето се опитва да ходи и кръстосва краката си, без да може добре да се опре на тях, това е признак за изоставане в психомоторното развитие.
Важно е да се наблюдава изправността на сетивните органи. Нарушенията на слуха и зрението може да се долавят още в първите месеци от живота на детето. Майката може да познае дали малкото бебе вижда добре, като се надвеси над будното дете, без да му говори. Ако то й се усмихва, протяга към нея ръчички и я следи с поглед, това показва, че детето вижда. По-трудно е рано да се разбере дали бебето чува, или дали добре чува и с двете уши. Детето най-често се обръща в посоката, откъдето идва гласът на майката. Майката може да се скрие зад завеса, за да не я вижда детето, и да го повика или да произнесе любими думи. Ако детето насочи своя поглед в посоката, откъдето идва май-чиният глас, това показва, че детето чува. Тези опити за проверка на зрението и слуха майката може да повтори няколко пъти. Наблюденията на родителите са крайно полезни за лекаря, защото специалните лекарски проби за слуха и зрението на малкото дете се провеждат по-трудно.
Важен показател за умственото развитие е появата на говора, произнасянето на първите думи. Проговарянето и у нормалните деца не става по едно и също време и се изявява по различен начин. Едни деца произнасят първите думи още в края на първата година, но по-често проговарянето настъпва през втората година. Някои деца проговарят през третата година и дори малко по-късно. По-късно проговарящите здрави деца обаче разбират смисъла на чутите думи. Има и много редки случаи, когато децата са глухи, но не са неми и те могат да се научат да говорят, като следят с очи устата на майката при говорене. В тези случаи е необходим съветът на лекар специалист.
Детето се научава постепенно да разпознава цветовете. Съществува заболяване - цветна слепота (далтонизъм), при което децата се развиват умствено много добре, но не могат добре да различават отделни цветове и това после им пречи да упражняват някои професии. Тази цветна слепота обаче родителите не могат добре да разпознаят и съветът на лекаря е необходим.
Голяма е тревогата на родителите, когато развитието на детето показва значителни отклонения от нормата. Това особено важи за умственото развитие, което в първите години е тясно свързано с психомоторното (двигателното) развитие. Колкото по-лесно детето усвоява присъщите за неговата възраст двигателни умения, колкото по-бързо ги усъвършенства, толкова по-голяма е и увереността, че умственото му развитие е добро.
По-трудно е разпознаването на някои редки болестни състояния, които засягат психиката на детето. Те могат да бъдат преценени правилно само от лекар специалист, а често е необходим съвет и на психолог. Но и тук сведенията, които ще даде майката са полезни за лекаря. За него представлява интерес, какъв е говорът на детето, радва ли се на родителите и на близките в семейството, може ли да се храни само, взема ли участие в игрите с други деца, има ли странни прояви и постъпки. Важно е също така дали детето помни близки и далечни събития, дали умее да играе с играчките си. Необичайна проява е, когато детето престане да говори, стане мълчаливо, тъжно и не се интересува от нищо.
Минималните мозъчни дисфункции са особена група нарушения в поведението на децата, на които родителите най-често не обръщат достатъчно внимание. Според различни психолози те засягат 5 до 10 % от децата, като момчетата са по-често засегнати. Наричат ги минимални мозъчни увреждания или минимални мозъчни дисфункции, защото при тях не се откриват доловими поражения на нервната система, децата показват добра или средна интелигентност. Предполага се, че в тези случаи има известно закъсняване или нехармонично развитие на определени функции на мозъка. Това обуславя различни нарушения а поведението на децата. В някои случаи тези деца проявяват даже по-големи способности от другите деца.
Отклоненията в поведението на децата с минимални мозъчни дисфункции най-ярко се проявяват към 7-9-годишна възраст. Децата показват двигателна свръхактивност, склонност към прибързани и импулсивни действия, към агресивни постъпки, недостатъчно съсредоточаване и разсеяност, нарушения в про-изнасянето на някои звукове (напр. „р"), затруднения в правилното четене, писане, смятане и др.
Окуражителното при тези чести отклонения е, че те изчезват след завършването на пубертета. Но и тук е необходимо целенасочено възпитателно въздействие от страна на родители, учители и лекари.
Прогресът в медицината сега позволява голям брой от вродените аномалии на сърцето, пикочните пътища, кожата, храносмилателните органи, половите органи и други да се лекуват.
Родителите са крайно обезпокоени от изоставането на децата в умственото им развитие, но и при тези деца сега съществуват много възможности за лекуване, подпомагане, обучение и рехабилитация, като родителската обич и грижи, сърдечният климат в семейството имат голямо значение.