Бъбречната туберкулоза се причинява от туберкулозните микобактерии — по подобие на белодробната туберкулоза. Заболяването обикновено се проявява години след прекарано друго туберкулозно заболяване (белодробна туберкулоза, плеврит, костна туберкулоза и др.).
Признаците на бъбречната туберкулоза не винаги са характерни. Често тя се манифестира с поява на кръв в урината, без да има болки. Понякога в урината има доста много левкоцити (бели кръвни клетки). Уринирането може да бъде съпроводено с парене и болка, но може да бъде и без смущения. В урината се установява неголямо количество албумин. Заболяването протича хронично и ако не се лекува, може да разруши бъбрека. Понякога (но не винаги) рентгеновото изследване може да покаже характерни находки.
Сигурното поставяне на диагнозата на бъбречната туберкулоза става след доказване на туберкулозни бактерии в урината с посявка върху хранителна среда или чрез заразяване на опитно животно.
Днес има мощни и сигурни лекарствени средства за лечение на бъбречната туберкулоза, но тя трябва да се лекува упорито и продължително — обикновено в продължение на 2 години. Препоръчва се първите 4—6 месеца лечението да се проведе в болнична обстановка.
Профилактиката на бъбречната туберкулоза се покрива с профилактиката на туберкулозните заболявания. От съществено значение е системното и продължително лечение на туберкулозата на лимфните възли, белите дробове, плеврата, перитонеума, костите и др. Избягването на контакти с туберкулозно болни, както и воденето на хигиенен начин на живот намаляват туберкулозната заболяемост.