Каква е трайността на готовите работни разтвори от химични средства и може ли да се използуват на другия ден след приготвянето?
Трайността на разтворите от химични средства трябва да се разглежда като запазване на ефикасността им спрямо болестите, неприятелите и плевелите. От тази гледна точка химичните средства се различават твърде много. Във всички случаи обаче е за предпочитане готовите работни разтвори да се изпръскват веднага след приготвянето им или най-късно след няколко часа. Не може да се използуват за пръскане разтвори, останали от предния ден, както и не биха могли да се „подсилват" с добавка на кови количества препарат, защото не се знае в каква степен е намаляла ефикасността им след престояването.
Някои химични средства (сероваров разтвор) трябва да се изпръскват веднага след приготвянето, защото при смесването им с водата образуват съединения, които излитат.
Как трябва да се съхраняват препаратите?
Препаратите трябва да се съхраняват така, че да се запазят отровните им свойства за по-продължително време. Изменения в химичния състав на препаратите и в свойствата им причиняват както ниските, така и високите температури и влагата. Най-подходящи за съхраняване на препарати са светлите, но не слънчеви, и сухи помещения, в които температурата през зимата не спада под 0°С. Когато не се разполага със специално помещение, най-добре е препаратите да се съхраняват в здрав сандък с капак, винаги заключен, поставен на сухо място. При такива условия препаратите запазват свойствата си най-малко 2 години.
По какъв начин могат да се предпазят консуматорите от вредното действие на остатъчните количества от препарати по плодовете?
За да се запази здравето на консуматорите от остатъчните количества на препаратите, използувани за борба с болестите и неприятелите по овощните растения, прилагат се следните мероприятия:
1. Като се има предвид скоростта на разлагане на препаратите, за всеки препарат е определен най-късният срок за пръскане, след който до беритбата на плодовете овощните растения не трябва да се пръскат. Времето от последното пръскане до беритбата трябва да бъде достатъчно, за да се разложат полепналите по плодовете препарати. Тези срокове се наричат карантинни. Карантинните срокове за пръсане на овощните видове са дадени в табл. 9.
2. За последните пръскания на овощните растения през лятото се употребяват препарати, които се разлагат по-бързо или са по-малко отровни за човека.
3. Освен карантинни срокове установени са норми за количеството на отровните остатъци, безвредни за здравето на човека, които може да се съдържат в 1 kg плодове. Когато се установи, че количеството на отровните остатъци надминава нормата, продажбата на плодовете се забранява.
Какви правила трябва да се спазват при работа с отровните препарати?
Препаратите, които се употребяват за борба с болестите, неприятелите и плевелите в овощните градини, са отровни, а някои от тях - силно отровни за хората и домашните животни. Отравянето с тях може да стане чрез устата, дихателните пътища и кожата. Затова при теглене на препарати, при приготвяне на разтвори, при пръскане и прашене и пр. трябва да се работи с ръкавици, очила, противогаз (фиг. 106) и със специално облекло (престилка или гащиризон), които се използуват само за тази цел. При липса на противогаз на устата и носа трябва да се поставя превръзка от няколко пласта марля.
Освен това, докато се работи с отровни препарати, не трябва да се яде, пуши и да се пият спиртни питиета. След свършване на работата ръцете и лицето, а при възможност и цялото тяло се измиват със сапун. Работата с отровните препарати не трябва да продължава повече от 4 часа на ден. С отровни препарати не трябва Да работят бременни жени и малолетни.
Каква помощ трябва да се окаже на пострадалите при отравяне с химични средства?
В случай на отравяне с химични средства пострадалият се поставя на сянка в легнало положение и с разкопчани дрехи. Едновременно с това се уведомява най-близкият санитарен пункт (болница, поликлиника, аптека и пр.), като се съобщава и наименованието на препарата, а при възможност и активното му вещество. Това е необходимо, защото съобразно с активното вещество на отровата се определят и противоотровата, и лечението.
Може ли да се избягнат повредите („изгарянията") по овощните растения от химичните средства?
Химичните средства за борба с болестите и неприятелите се употребяват в концентрации, които са отровни за болестите и неприятелите и безвредни за листата, плодовете и пъпките на овощните растения. Въпреки това понякога химичните средства причиняват по овощните растения повреди („изгаряния"), които се отразяват неблагоприятно върху количеството и качеството на плодовата продукция.
По листата, повредени от химични средства, се образуват по-малки или по-големи кафяви петна, пригори по краищата им, а по плодовете-ръждавини, пукнатини и деформации.
При изследванията е установено, че повредите от химични средства са в зависимост от овощния вид и сорт, от болестите и неприятелите, от химичното средство и от метеорологичните условия през време и след пръскането (прашенето).
Овощните видове и сортове притежават специфична чувствителност спрямо химичните средства. Известно е, че през време на вегетацията ябълковите сортове Златна превъзходна, Джонатан, Жълт белфльор и Английска ренета и всички прасковени сортове са силно чувствителни спрямо медсъдържащите химични средства (бордолезов разтвор, агризан и др.). Затова такива видове и сортове не трябва да се пръскат с медсъдържащи средства.
Химичните средства причиняват много големи повреди на ябълковите листа и плодовете, ако преди пръскането са били заразени от струпясване, защото петната от болестта представляват рани, през които разтворите навлизат в тъканите и ги отравят.
Установено е също, че отровното (фототоксичното) действие на химичните средства спрямо листата и плодовете е в зависимост от химичния им състав. Парижката зеленина например причинява много по-често „изгаряния" в сравнение с оловния арсенат, макар че активното им вещество е едно и също.
Повредите от химичните средства са в най-голяма зависимост от метеорологичните условия през време и след пръскането (прашенето). Почти всички химични средства причиняват изгаряния, когато се пръска или праши с тях при силно слънце и високи температури. При такива условия особено големи повреди причиняват серните препарати, докато медсъдържащите химични средствз причиняват много големи повреди, когато времето след пръскането е хладно и влажно.
Как е организиран контролът на препаратите за борба с болестите и неприятелите по овощните растения у нас?
За да се произвежда един препарат за борба с болестите или неприятелите по овощните растения, предприятието трябва да притежава разрешение от Централната станция по растителна защита при НАПС - София, ул. „Малашевска" 10. Станцията издава такова разрешение, след като направи съответните изследвания за състава на предложения препарат и проведе полски опити с него.
По същия начин се постъпва и с препаратите, предложени за внос от чужди предприятия. Продажбата и разпространяването на вносни препарати в страната се разрешава, след като бъдат изпитани.
Освен това в станцията периодично се вземат проби от пуснатите в продажба партиди от препарати и се проверяват химичните и физичните им свойства.
Кои химични средства са разрешени за борба с болестите и неприятелите по овощните култури в личните стопанства?
За борба с болестите и неприятелите по овощните растения се използуват слабо средно, силно и много силно отровни химични средства за борба с болестите и неприятелите, защото не е възможно да се спазват условията,
от които зависи опазването на здравето на хората и домашните животни и на околната среда. За нуждите на личните стопанства са разрешени следните препарати: пероцин 75 Б, купроцин, море стан, тиозол 80, сяра на прах, син камък, фундазол (бенлейт), агрия 1050, Би-58, гардона 75, севин 85, флибол 40, фосхлор 50, милбол и линдан 2,8. Тези препарати са слабо отровни за човека и домашните животни. Независимо от това при работа с тях - пръскане, прашене, пренасяне, съхраняване и пр. - трябва да се спазват всички условия, от които зависи безопасността при работа с отровни препарати. При невнимателна работа с тях опасността за здравето на хората и домашните животни е голяма.
Какви вещества са прилепителите и кога се използуват?
При пръскане или прашене химичните средства за борба с болестите и неприятелите полепват по листата и плодовете на овощните раетения и в зависимост от техния състав, растителната повърхност (гладка или грапава), метеорологичните условия и пр. се задържат по-кратко или по-дълго време. Естествено е, че ефикасността на химичните средства, които се задържат по-дълго време, е по-голяма от ефикасността на тези, които се задържат по-кратко време. Това свойство на химичните вещества се нарича лепливост. Прилепителите са вещества, които, прибавени към фунгицидите, инсектицидите и акарицидите, увеличават лепливостта и задържането им върху напръсканите или напрашените растителни части. Такова действие имат варта, меласата» захарта и др., както и някои готови препарати. У нас често се използуват като прилепители препаратите универсал в концентрация 0,05% и хафтол в концентрация 0,2%.
Прилепителите се различават от намокрителите, които, прибавени към разтворите от химични средства, увеличават свойството им да се разпростират и да образуват фина ципа върху листата и плодовете.
