Травми на централната нервна система
Травмите на централната нервна система понастоящем са сериозен проблем. Те нарастват твърде много поради изоставането в културата с боравене на увеличаващите се технически средства във всички сфери на нашия живот, поради силно увеличение на транспортните средства и пр.
Травмите на централната нервна система се делят на открити и закрити. Открити са тези, при които се разкъсват твърдите и меките мозъчни обвивки и се открива мозъчното вещество. Това са изключително тежки състояния с много усложнения и голяма смъртност. Много по-голяма е честотата на з а к р и т и т е черепномозъчни и гръбначномозъчни травми. Те се класифицират в три вида увреждания на нервната система.
Мозъчно сътресение (комоцио). То се характеризира с по-кратка или по-продължителна загуба на съзнание, много често загуба на спомена за случилото се, както и за събития, станали в различно дълъг период до травмата (т. нар. амнезия). Приема се, че мозъчното сътресение не е свързано с увреждане на мозъчната тъкан, което да се демонстрира с някакви ог-нищни белези. Острият период на мозъчното сътресение се проявява с главоболие, замаяност, световъртеж, известна напрегнатост, безсъние, понякога гадене и повръщане. Тези сим-птоми зависят от тежестта на сътресението и отзвучават за различно дълъг период от време.
Мозъчна контузия. При нея се получава нараняване на мозъчното вещество. Освен със загуба на съзнание и амнезия се наблюдават и различни по тежест парези и парализи, увреждания на черепномозъчни нерви. Мозъчната контузия може да се придружава от кръвоизлив в контузното огнище или между меките мозъчни обвивки, от счупване на черепните кости. Счупването на черепната основа се проявява с кръвотечение от носа и ушите. Разбира се, такова счупване може да има и без изразена мозъчна контузия, а да протече само като тежко сътресение. Състоянието е обикновено тежко. След преживяването могат да останат трайни парези или парализи на крайниците.
Мозъчно притискане (компресия). То може да се получи от костни парчета, от хлътване (вследствие на травмата) на вътрешната пластинка на костите на черепа под или над твърдата мозъчна обвивка. Обикновено притискането от хлътналата кост се развива непосредствено след травмата и се установява с рентгеново изследване. Кръвоизливът под или над твърдата мозъчна обвивка е с постоянно нарастващи огнищни белези (парези и парализи) на фона на състояние на безсъзнание или с прояви на колебания в състоянието — болният ту идва в съзнание, ту отново потъва в безсъзнание. Има промени във формата и големината на едната от зениците, промени в кръвното налягане и пулса. Състоянието е тежко и застрашително.
Сътресение, контузия или компресия на гръбначния мозък. Проявите са от страна на крайниците, на ходенето но малка и голяма нужда, с бързопреходни или по-леки степени на загуба на съзнанието. Получават се парези или парализи на двата крака или на четирите крайника с тежки смущения в ходенета по малка и голяма нужда — пълна задръжка или пък нево-лево изпущане.
При всички случаи острата закрита черепномозъчна травма е обект на неврохирургично наблюдение и лечение. При мозъчно сътресение без огнищни белези състоянието се подобрява най-бързо. Правилото е обаче болните да пазят постелен режим и покой 10—14 дни след травмата, като вземат витамини, обезболяващи и успокояващи средства.
От съществено значение са късните последици от черепномо-зъчните травми. Те не са задължителни, но са чести.
Следтравмената нервна слабост (церебрастенията) е най-леката по степен последица от черепномозъчната травма. Тя се изразява в лесна уморяемост при умствена и физическа работа, неиздържане на шум, раздразнителност, безсъние, световъртеж или замаяност, главоболие — симптоми, които се покриват с признаците на неврастенията. Това състояние може да продължи месеци и дори години (особено след тежки черепномозъчнн травми). Лечението е както при неврозите — комбинации от тонизиращи и успокояващи лекарства, сънотворни, дозирана умствена и физическа работа.
По-тежки степени на късна последица от черепномозъчна травма са следните клинични картини:
С л е д т р а в м е н а епилепсия, която протича с генерализирани големи или огнищни Джаксънови пристъпи. Дължи се на образувани ръбци и сраствания в мозъчната кора и меките обвивки.
Следтравмен диенцефален синдром, който се проявява със своеобразни пристъпи от главоболие, сърцебиене, изпотяване, треперене, със или без загуба на съзнание. Наред с това се наблюдават промени в обмяната на минералите, захарта и мастите.
Т р а й н и п а р е з и и л и п а р а л и з и, които се получават след мозъчна контузия и към които могат да се прибавят епилептични припадъци, тежки или по-леки смущения в паметта, интелекта, поведението на болния.
Следтравмен п а р к и н с о н и з ъ м, който се изявява със схванатост на движенията, треперене на ръцете, промяна в походката, масковидност на лицето.
Подостър и късен кръвоизлив (до няколко години след травмата) над или под твърдата мозъчна обвивка.
Появява се главоболие, леки парези в едната половина на тялото, промяна в съзнанието, и то с променлив характер.
Лечението на тези състояния е консервативно или оперативно. При подострия и късния кръвоизлив под и над твърдата обвивка оперативното лечение е животоспасяващо. На хирургическо лечение нерядко подлежи и следтравмената епилепсия.
