Дивата лоза, растяща при естествени условия, обикновено има по-голяма дълговечност от културната лоза. Намалението на дълговечността на лозовата главина се дължи преди всичко на ежегодно нанасяните рани при извършване на резитбата. Лозовата главина за разлика от много дървесни видове твърде трудно залива нанесените рани. Обикновено при зарастване на раните при лозата наранената проводяща тъкан се запълва отвътре в съседство с раната с особено клееподобно вещество. Независимо от това обаче винаги се образува слой мъртва тъкан, който е толкова по-дебел, колкото по-неправилно е извършен отрезът. Рани с диаметър 1,5 см и повече почти не зарастват.
Като се имат предвид също основните закономерности, разгледани вече в теоретичните основи на резитбата, създадени са редица прийоми и технически правила при практическото извършване на резитбата, съобразени, разбира се, с изискванията на различните системи и формировки резитби.
Общи технически правила на резитбата
1) Общ принцип при извършване на резитбата е да се нанасят колкото може по-малък брой и с по-малък диаметър рани. Големите рани изтощават лозите, служат като вход за микроорганизмите, които предизвикват загниване на проводящата тъкан и в крайна сметка скъсяват живота
на лозата. При такова загниване често настъпва апоплексия - болест, предизвикваща внезапно загиване на цели лози през лятото.
Отрезите винаги трябва да се правят гладки, без да се разкъсват тъкани.
2) Старите части на лозите (рамена и др.) се премахват с отрези, перпендикулярни на оста, с възможно най-малка и гладка повърхност на раната (фиг. 18).
3) При резитба на чепове с две очи напролет отрезите се правят 1,5 - 2 см над горното око на чепа, косо под наклон, обратен на горното око (фиг. 19). Така се предпазва това око от продължително обливане и загниване по време на плача, защото отделящата се от раната течност пада направо на земята.
Фиг. 18. Премахване на стари рамена на лозата:
б- правилно, а - неправило
Фиг. 19. Извършване на отрез на две очи напролет
Плодните пръчки и стрелките се режат перпендикулярно на оста на летораста, така че отрезът да има възможно най-малък диаметър.
Двегодишните и сухите чепове се премахват така, че да се получи по-малка рана (фиг. 20). Така мъртвата тъкан в нея ще бъде много по-малко и раната ще зарасне по-лесно.
Изрязването на излишните едногодишни пръчки също трябва да става внимателно в основата с по-малка рана (фиг. 21).
Лозите отслабват бързо, понеже се нарушава правилното сокодвижение, когато раните са близо една до друга (фиг 22), или една срещу друга. Под такива рани засъхват и загниват множество проводящи тъкани.
Фиг. 20. Премахване на сухи чепове:
1,2 - правилно изрязване на сух чеп, 3, 4 - неправилно изрязване на сух чеп - извънредно дълбок отрез
Фиг. 21. Изрязване на едногодишни пръчки:
аб - правилно изрязана, г - резултат от правилния отрез: засъхналата тъкан не е засегнала проводящата тъкан; ав - неправилно изрязване, д - резултат от неправилното изрязване: засъхналата тъкан е засегнала значителна част от проводящата тъкан (по П. П. Благонравов)
Фиг. 22. Разположение на раните по рамената:
а - неправилно срещуположно разположени рани: 1 - външен вид, 2 - надлъжен разрез с лошо засегната от засъхването проводяща тъкан; б - неправилно едностранно разположени съседни рани: 1 - външен вид, 2 - надлъжен разрез с лошо засегнати проводящи тъкана (по П. П. Благонравов)
Това затормозва лозата, тя отслабва, закържавява и засъхват цели рамена При такива случаи всички сухи засегнати части трябва да се почистват с трион до здрава тъкан.
Лозата понася най-добре раните, когато на едно рамо те се нанасят само от една страна, и то вътрешно и по възможност по-далече една от друга (фиг. 23). За тази цел двете пъпки на чеповете винаги трябва да се оставят така, че долното око да бъде външно. Така осигуряваме външно положение на летораста, изкарал от долното око на чепа, и този летораст ще служи за оставяне на нов чеп за удължаване на рамото.
Фиг. 23. Раздалечени правилно разположени рани:
1 - външен вид, 2 - надлъжен разрез(по П, П. Благонравов)
Фиг. 24. Снижаване на високо издигнато рамо:
1 - преди и 2 - след резитбата
Когато се оставя чеп на две очи и долното око е вътрешно, по-добре е да се оставят на чепа три очи, при което второто око ще бъде външно и то ще служи за продължение на рамото, а първото око ще се премахне. При това положение може да се спази принципът раните да се нанасят от вътрешната страна. Спазването на този принцип има само едно неудобство, че рамото се удължава много бързо. Предимството обаче е много голямо. Раните, нанесени от вътрешна страна, зарастват бързо, сокодвижението не се нарушава, лозата понася леко операцията.
Когато силно се удължат рамената вследствие на този начин на резитба и при голямо количество рани трябва да се прилага подмладяване на такива рамена. То се извършва, като се използва ниско изкарал лакомец в основата на рамото, който режем на чеп с 1 или 2 очи. На следващата година рамото над този чеп се премахва, а от така оставения чеп се формира ново рамо. Ако рамото е много тънко, може да се премахне едновременно с оставянето на чеп за подмладяване (фиг. 24). Този метод за подмладяване на стари, високо издигнати рамена с много рани по тях има особено голямо значение в много южни, топли и сухи райони, в които растежът на лозите не е силен и нанасянето на многобройни рани води до бързо изтощаване на рамената и тяхното загиване. При рамена, в чиято основа няма изкарали лакомци, подмладяването е твърде трудно. Някои специалисти препоръчват в такъв случай да се наранява здравата тъкан под рамото, за да покарат някои спящи пъпки в този сектор. Когато те се развият, рамото трябва да се премахне.
Всяко подмладяване на стари рамена по този начин води до нанасяне на големи рани по главината, до отслабване силата на лозата и снижаване на добивите. Нужно е следователно да се извършва правилна и грижлива резитба, като се спазват всички правила, за да не се издигат високо рамената и чрез добра обработка да се осигури по-дълготраен живот на тези рамена. С оглед на това трябва също да се спазва основният принцип при извършване на резитбата - да се оставят за нови чепове винаги по-ниско разположените леторасти върху стария чеп. Например при чепова резитба, когато плодното звено върху отделното рамо с чеп с две очи, при следващата година, ако се оставя само един чеп с 2 очи, това трябва да бъде винаги леторастът, изкарал от долното око. Горният летораст заедно с горната част на миналогодишния чеп трябва да се премахне.
Време на резитбата
За да се получи добър ефект от резитбата на лозата, от особено голямо значение е избирането на най-подходящи срокове за нейното извършване. Извършената по различно време резитба влияе различно върху силата на лозата и количеството и качеството на полученото грозде. От друга страна, резитбата е много трудоемка и сложна работа, която изисва висока квалификация от работниците и заангажира много работна ръка. С оглед на това от голямо значение е да се подбере най-подходящият срок за извършването й. Известно е, че във всички надземни части на лозата през вегетационния период в резултат на дейността на листата и кореновата система се натрупват хранителни вещества. През есента преди листопада запасът от хранителни вещества в листата и леторастите е максимален. За 15 до 20 дни след листопада по-голямото количество от тези вещества преминават през леторастите в многогодишните ча сти на лозата и кореновата система. През пролетта преди напълването и малко след него започва обратен процес -резервните хранителни вещества се придвижват към леторастите и това продължава дотогава, докато започне дейността на новите листа, образувани по младите леторасти.
В районите, където лозата не се загрибва, резитбата може да се извърши по всяко време на покоя, от момента на листопада до напълването. В районите, където ежегодно се загрибват лозите, резитбата може да се извърши през есента до загрибването и напролет след отгрибването на лозите. За такива райони при късите чепови резитби, при които не се оставят плодни пръчки, резитбата еднакво може да се извърши през есента или напролет. При дългите и смесените резитби обаче, при които трябва да се оставят плодни пръчки и да се загрибват заедно с цялата лоза. по-удобно е да се извършва резитбата есенно време.
В случая, като се имат предвид физиологичните процеси, настъпващи в лозата през есента от листопада до напълването напролет, особено важно е да се подбере най-подходящият срок за резитбата, за да се осигури запасяването на главината с повече резервни хранителни вещества, да се запази нейната сила и да се създадат условия за получаване на високи и качествени добиви. Следователно в зависимост от сроковете на извършване са възможни следните видове резитба:
1) ранна есенна резитба - извършва се през есента веднага след гроздобера и преди есенната окраска на лозата;
2) есенна резитба - провежда се през есента по време и след опадване на листата;
3) зимна резитба - прави се през зимата, когато лозата е в покой;
4) пролетна резитба - извършва се напролет преди или при започване на сокодвижението до началото на напълването;
5) късна пролетна резитба - извършва се след напълването напролет, когато голяма част от пъпките са образували леторастчета с дължина 3-4 см.
Различните срокове на резитба оказват голямо влияние върху момента на напълването, цъфтежа, силата на лозата и количеството, и качеството на добива.
При есенна и зимна резитба лозите напълват и цъфтят най-рано, силата на растежа па леторастите е голяма и узряването не се забавя.
При пролетна резитба напълването настъпва по-късно, отколкото при есенна и зимна резитба, силата на главината се запазва и гроздето узрява нормално.
При ранна есенна и късна пролетна резитба чувствително отслабва силата на лозата, тъй като се изразходват напразно значителни резервни хранителни вещества. При ранната есенна резитба в листата и горната част на леторастите има още значително количество резервни хранителни вещества, които при резитбата се отстраняват. При късната пролетна резитба също се изразходват преди резитбата значителни количества хранителни вещества за развилите се вече леторастчета, които при извършване на резитбата премахваме. Освен това при тези срокове на резитба се забавят значително напълването, цъфтежа и узряването на гроздето. Ето защо тези два срока на резитба са нерационални, тъй като водят почти винаги до изтощаване на лозата. Късната пролетна резитба може да се прилага само в местности, където има голяма опасност от късни пролетни слани.
Зимната резитба е също нецелесъобразна, тъй като се извършва в момент, когато леторастите са много твърди и лесно се чупят.
Най-добре е резитбата да се извършва есенно време, около 10-15 дни след листопада, и към края на зимата или •напролет, преди да започне сокодвижението (ако няма опасност от късни пролетни студове). Когато лозите се отглеждат на смесени резитби, при които се оставят плодни пръчки и лозите трябва да се загрибват, най-целесъобразно е да се извършва резитбата през есента, както споменахме по-горе. В райони, където лозите не се загрибват, по-рационална е резитбата напролет, преди да започне сокодвижението.
Инструменти за извършване на резитбата
Правилното и навременно извършване на резитбата зависи до голяма степен и от инструментите, с които се работи. В нашата практика от миналото са известни за тази цел косерът и заваната (фиг. 25, 1, 2).
Косерът е най-старият инструмент за извършване на резитба у нас. Сега този инструмент се прилага рядкор само в някои селища на Пазарджишки и Пловдивски окръг. С него се извършват много груби отрези и лошо се почистват лозите от сухи рамена и чепове, поради което този инструмент е изоставен от нашите практици лозари. Състои се от един прикривен нож, с който изррязват пръчките, а на обратната страна на ножа има малка секира, която служи за премахване на дебели и сухи чепове.
Заваната е също стар местен инструмен за резитба на лозата. Състои се от нож с назъбено триоиовидно острие, с който се извършват отрези върху пръчките и по-старите части иа лозата Дебелите многогодишни части с този инструмент не се почистват добре.
В миналото за изрязване на дебелите части на лозата са били използвани специални ножици без пружина с дълги дръжки (фиг, 25, 3), е които лесно и добре се премахват плодните пръчки и се почистват лозите.
Фиг. 25. Инструменти за резитба:
1-косер, 2 - завана ; 3 - ножици за изрязване на дебели части; 4 - лозарска ножица тип Кунде; 5- лозарско трионче
Най-трационален инструмент, с който се работи бързо и удобно, това е лозарската ножица тип Куиде (фиг. 25, 4). Засега у нас тя се използва масовови практиката и с нея резитбата се извършва иай-качествено. С лозарската ножица се изрязват едногодишни пръчки и тънки по-стари части на лозата. За да се правят с нея гладки отрези, широкото острие иа ножицата трябва да бъда обърнато към главината.
Дебелите многогодишни части, рамена и др. се премахват с лозарско трионче, което има тесен остър връх и дължина около 25-30 см (фиг. 25, 5).
За да се работи бързо и удобно с лозарската ножица, резачът не трябва да обикаля около лозата, а да заеме най-подходящо място, откъдето да може да изреже цялата лоза, без да се мести. Резитбата се извършва с дясната ръка, а с лявата се хващат пръчките, които се изрязват и се натрупват на купчини из парцела, за да се изнасят по-лесно навън от него.
