С мама или без мама в болницата

Хубаво би било детето да се приема в болницата с мама. Но това невинаги е възможно. В повечето детски отделения липсват условия за настаняване на толкова майки, колкото и деца. Нерядко се налага болното да остане в болница месеци наред. Ясно е, че майката не може да се откъсне от семейството и домакинството за толкова продължително време.
Малкото бебе, което е на изкуствено хранене, не предявява особени претенции за майка си, щом като има кой да го храни и подсушава в болницата. Но даже и по-големите кърмачета бързо свикват с новите условия. Опитът е показал, че и децата от предучилищна възраст, приети без майка, скоро свикват с болничната обстановка, с другите деца в болничната стая и въобще не поставят въпроса да дойде мама. Само около 2-3% от децата до 3-годишна възраст правят изключение и дни наред не се примиряват с липсата на майката. В такива случаи лекарят решава - или приема майката, или пък, ако състоянието на болното позволява, продължава лечението в домашни условия.
Практиката е показала, че когато болното дете бъде прието с майката, то я смята за своя единствена закрилница и при всеки опит за инжекция или друга манипулация започва да плаче, даже да пищи, молейки майката да го спаси. То не влиза в контакт с останалите болни, не търси тяхната компания, дори не позволява на мама да излезе от болничната стая.
В различните болници и отделения в зависимост от условията и възможностите въпросът за приемането на майката се решава конкретно. Кърмещите майки се приемат навсякъде задължително, защото болното бебе не бива да бъде лишено от майчина кърма. Някъде приемат почти всички майки на деца до 3 години. Децата от училищна възраст обаче по правило се приемат без придружител.