Сърдечна недостатъчност
Сърцето на здравия човек се съкращава равномерно и изхвърля ритмично определен обем кръв за задоволяване нуждите на организма. За пълното задоволяване на тези нужди, които се променят в зависимост от натоварването на различните органи и системи, сърцето може да променя количеството на изхвърлената при еднократно съкращение кръв, а също и броя на съкращенията за 1 минута. За да се постигне необходимият ефект, големите кръвоносни съдове допълват работата на сърцето. 0бщите усилия на сърцето, кръвоносните съдове и регулиращите тяхната дейност мозъчни центрове са насочени към това всеки орган на човешкото тяло да получи толкова кръв, колкото му е необходимо в даден момент — нито повече, нито по-малко. Такава безупречна и непрекъснато променяща се дейност може да извършва само сърце, на което мускулът, клапите и регулиращата система са напълно здрави. Когато сърцето е увредено от някакво заболяване (ревматизъм, инфекция, атеросклероза, запушване на кръвоносни съдова и и др.), то успява за известно време да компенсира съществуващия дефект. Ако дефектът е тежък и не бъде излекуван, след известен период от време идва момент, когато сърцето вече не може така прецизно да отговаря на нуждите на организма, В такива случаи настъпва болестно състояние, което се нарича сърдечна недостатъчност.
Сърдечната недостатъчност може да настъпи остро — изведнъж и за кратък период от време, а може да настъпи бавно и постепенни и да продължи дълго. В първия случай говорим за остри сърдечна недостатъчност, а във втория — за хронична сърдечна недостатъчност.
Острата сърдечна недостатъчност може да настьпи при тежки физически усилия у лица с високо кръвно налягане, сърдечен порок, атеросклеротично променено сърце и др. Проявява се с остро настъпил задух, посиняване, учестен пулс. Нерядко тези явления настъпват и при покой — нощно, време под формата на т. нар. пристъп от сърдечна астма. Това състояние налага болният да бъде поставен на легло в полуседнало положение, да му се осигури чист въздух и да се потърси незабавно лекарска помощ.
Съдовата слабост настъпва обикновено остро, внезапно, с белези на безсилие, отпуснатост, прилошаване, замъгляване на съзнанието до пълна загуба на съзнание (най-често за кратко време). Лицето на болния е бледо, покрито с пот. Зениците са разширени. Кръвното налягане спада силно, като понякога не може дори да се измери (то е 0).
При настъпване на съдова слабост болният трябва да бъде поставен легнал с ниско поставена глава и повдигнати долни крайници. Понякога (в леките случаи) само това е достатъчно, за да се овладее настъпилата съдова недостатъчност. Ако болният е наранен и има видимо външно кървене, трябва да се вземат незабавни мерки за спиране на кървенето, като се притисне силно кървящото място и се извика спешно лекар.
