Всеки човек остарява.
Всеки човек остарява, при все че някои хора се стараят да отрекат това. Стареенето върви успоредно с някои изменения в организма и в неговите функции (процеси на стареене), които обаче не във всички случаи носят изключително отрицателни черти. Вярно е, че старият човек не е вече толкова бърз, толкова силен, толкова сръчен, но затова пък той се отличава с повишена критичност, по-голям опит, уравновесеност. Старостта не е болест! Както всеки друг етап от човешкия живот, така и тя е един период с биологични и социални особености.
За „възрастта" не съществуват неизменни граници. Поначало различаваме календарна (според действително навършените години) и биологична възраст (според „типичните" признаци в различните органи и системи). Двете не винаги съвпадат. Срещат се хора, по календар младежи, които са „възстарички на вид", а и много хора, които не упражняват спорт, в годините на най-високата си биологична дееспособност не могат да се мерят по функционалните си възможности с един стар спортист. Знае се, че индивидуалните възрастови прояви, които зависят от много вътрешни и външни фактори, могат да бъдат изразени в най-различна степен. Но това не значи, че в един препълнен трамвай най-напред трябва да проверяваме кожната еластичност на една дама, преди да решим дали да й предложим място за сядане, или да я хванем под ръка. Най-често външният вид, дори и с грим, позволява много лесно да се определи възрастта. Как е възможно това?
В биологичен смисъл „стареенето" започва още след оплождането, още в утробата на майката. В сравнение с новороденото при детето тимусната жлеза е вече силно „остаряла" и почти не функционира. Скоро след раждането костният мозък в дългите тръбни кости започва бързо да „старее" и по-късно вече не съдържа кръвотворна. а само мастна тъкан.
Все пак не е обичайно тези инволу-тивни процеси (процеси на обратно развитие) да се означават като стареене.
Кога точно започва биологичното стареене, с което се поставя началото на посочените изменения във функционалните възможности, това все още е спорно и зависи от идеологическите позиции. Изчисляването на определени функционални параметри показва, че след 30. година се явяват някои промени, които се тълкуват като преход към стареенето. Но ако думата стареене се свърже и с някаква качествена оценка, то тридесетгодишните с пълно право ще протестират. Ако изхождаме само от описанието на биологичните процеси — по същия начин, както и достигането на полова зрелост съвсем не означава завършване на полово активния период — то третото десетилетие от живота спокойно може да остане като праг за „начало на стареенето". Този период с положителност не е свързан с осезаеми процеси на разграждане, които и без това сме решили да не посочваме като типични за втората половина на живота.
Такъв преход за жената е и угасването на половата функция (климактериум), което довежда до значителни промени в обмяната на веществата,в общото състояние и психическите реакции.
Във всекидневния живот сме свикнали да употребяваме думата старост във връзка с достигане на пенсионната възраст, а времето преди това се означава като продуктивна възраст.
Излишно е да спорим по въпросите за дефиницията, когато се касае за излагане на биологични взаимоотношения. Важно е да се знае, че стареенето е едно закономерно явление в жизнения процес, което не започва скокообразно, а протича постепенно. Стареенето не може да се спре, но може да му се въздействува, по-специално да се намалят неговите отрицателни влияния и прояви.
