Резитба и формиране на лози получени от отводи
Празните места в плододаващите лозя се попълват чрез отводи. В нашата практика се прилагат два вида отводи: обикновен отвод (отвеждане на пръчка) и отвеждане на цяла главина (гъткане). И при двата вида до мястото на липсващата лоза, под повърхността на почвата се отвеждат едногодишни пръчки. Над повърхността на лочвата точно на мястото на липсващата лоза ce оставят 2-3 очи от отведената пръчка. От тези именно части на пръчката се формират бъдещите лози.
При обикновения отвод в началото на втората година положената в земята пръчка се отрязва от майчината главина. Надземната част, от която ще се формира новата лоза, се реже както обикновена млада лоза. Не трябва да се страхуваме от претоварване с леторасти, защото колкото повече бъдат листата, толкова по-добре и по-силно ще се вкорени отводът. Затова при възможност резитбата на младата лоза се прави на 2 чепа с по 2 очи (фиг. 98). Следващите резитби за формиране на новата лоза се извършват по описаните начини според това, каква формировка искаме да получим.
При отвеждане на главина (фиг. 99) трябва да се държи сметка, че от една лоза, на която до потапянето й (гъткането) е имало 15-20 летораста и повече, след гъткането се оставят само 4-6 очи - частта и двете пръчки, които се намират над земята. В резултат на това потопената главина се явява недонатоварена и леторастите силно избуяват. Това затруднява до известна степен по-нататъшната работа по формиране на младата лоза и води до известна загуба от добива, който би могъл да се получи още в началото.
Затова при гъткане на силни лози на частта от пръчките, извадени над повърхността, трябва да се оставят повече очи и при резитбата бързо да се формират новите лози за нормално плододаване.
Фиг. 98. Резитба на лоза, получена при обикновен отвод
Фиг. 99. Резитба на лози, получени при гъткане (отвеждане на цяла главина)
Както е известно, при катавлака новите лози продължават да се снабдяват с хранителни вещества от кореновата система на потопената (глътнатата) лоза.
Резитба на отслабнали и занемарени лози, подмладяване на стари лози
Понякога в резултат на неправилна резитба, нанасяне на механични повреди при обработката, повреди от вредители и недостатъчни грижи, лозите отслабват. Формата им се нарушава и те закържавяват. За възстановяване на формировката и жизнеността на такива лози, за да могат те да започнат отново да растат и плододават нормално, особено голямо значение има извършването на правилна резитба. При такива случаи се налага внимателно да се почистят всички сухи части на главината, да се подменят силно повредените засъхващи рамена и да се оставят къси резервни чепове. При много слаб растеж на лозите за една година не трябва да се оставят никакви гроздове. Появилите се реся се премахват още през пролетта. За да се облекчи формирането, прилага се частична резитба. При това не трябва да се забравя, че възстановяването на лозите само с помощта на резитбата е невъзможно. Едновременно с това трябва да се прилагат всички необходими агротехнически мероприятия и на първо място добра обработка на почвата и торене.
Изоставените лози, на които една или няколко години изобщо не е извършвана никаква резитба, обикновено са с по-голям брой тънки и разклонени рамена и със слабо растящи леторасти.
При резитбата на такива лози най-напред трябва да се оставят достатъчен брой резервни чепове. За целта могат да се използват леторасти, добре разположени с оглед бъдещото формиране и които имат поне 4-5 узрели междувъзлия. Тези леторасти се режат на чепове с 1-2 очи, от които поради намаленото натоварване ще се развият достатъчно силни леторасти. На следващата година продължава формирането на главините, като при смесените резитби се оставят плодни пръчки или стрелки и необходимият брой чепове, а при чашовидна резитба постепенно се оформят рамена с чепове с по 2 очи. Занемарените лози трябва, общо взето, да се натоварват значително по-ниско (1/2 или 1/3 от нормалния брой очи). С подобряваше на грижете и засилване на лозите постепенно се увеличава и тяхното натоварване през следващите години.
При подмладяването на стари лозя трябва да се имат предвид всички разгледани прийоми за възстановяване. Основното, което трябва да се има предвид, е постепенното изрязване на старите рамена и заместването им с нови по разгледаните способи.
Резитба на лозя, пострадали от зимните студове
В райони, където лозята не се загрибват, лозите периодично се повреждат от зимните студове. (Повреди от зимните студове често понасят и лозята, които не са добре загрибани - нерядко явление в нашата страна. Величината и характерът на повредите, нанесени от зимните студове на лозята в отделните райони и местности, са различни и зависят от:
1) времето, силата и продължителността на мразовете;
2) дебелината на снежната покривка и силата на ветровете;
3) механичният състав и степента на овлажняване на почвата;
4) местоположението на лозето (релеф, изложение на склона, (близост на големи водоеми);
5) сорта;
6) състоянието на лозите (степен на узряване на леторастите и от съдържанието на пластични вещества в многогодишните части);
7) условията, при които е станало зазимяването на лозите.
Всичко това налага преди резитбата да се провери внимателно дали има повреди от измръзване и в зависимост от това правилно да се извърни резитбата така, че да се намалят или избягнат напълно щетите от измръзването. При проверката трябва да се има предвид, че от зимните студове се повреждат най-напре и най-лесно ладиите на лозата; след това проводящите тъкани на едногодишните пръчки и многогодишната дървесина и най-после подземното стъбло и корените.
В зависимост от характера на повредите по лозите резитбата се извършва по различен начин.
При повреждане само на част от очите, разположени по едногодишните пръчки, преди резитбата следва да се установи какъв е процентът на измръзналите очи и със същия процент да се увеличи броят на оставените очи. Броят на очите, които трябва да се оставят допълнително три резитбата, може да се изчисли ,по формулата
А=(10ха)/(100-а)
А е процентът на допълнителния брой очи; а -процент на измръзналите очи.
Ако са измръзнали 50% от очите, при извършване на резитбата се оставят двойно повече от нормалния брой очи, който трябва да се остави на главината. При чашовидна резитба напр. броят на чеповете се удвоява, а при резитба Гюйо се увеличава броят на плодните пръчки и тяхната дължина.Броят на плодните пръчки в този случай може да се увеличи, като за плодна се оставя и най-добре развитата пръчка от старата плодна пръчка. Натоварването и поддържането на формировката се коригира при филизенето.
При повреждане на повече от 50% на очите при формировкаГюйо може да >се премине към омесена формировка Гюйо -кордон Роая (фиг. 100). Това се препоръчва особено в случаите, когато при проверката се окаже, че по-голямата част от очите, разположени по пръчките на старата плодна пръчка, са запазени.
При филизенето на така рязаните лози трябва да се премахнат всички безплодни леторасти от чеповете върху старата плодна (пръчка и излишните плодни леторасти. Освен това лозата се подготвя за възстановяване на формировката подобрен Гюйо през следващата година, като се оставят леторасти от чеповете и новата плодна пръчка.
При по-силни повреди от студовете, когато са измръзнали 70-80 на сто от очите по едногодишните пръчки, но многогодишните части (рамена, стъбла) са здрави или слабо повредени, резитбата се извършва по следния начин: оставят се две, а при възможност и три дълги плодни пръчки, а всички останали пръчки се режат на чепове.
Фиг. 100. Резитба на лози със значителен процент измръзнали пъпки:
1 - резитба двоен Гюйо с увеличен брои чепове; 2 - комбинирана резитба Гюйо - кордон Роая, а - стара плодна пръчка, превърната в кордон, б - нова плодна пръчка, г - чепове (увеличен брой)
По този начин, както и оказаха нашите наблюдения през пролетта на 1963 г., от оставените 2-3 пръчки на лозата се развиват 6 до 10 летораста, повечето от които са плодни. От ниско разположените очи, т. е. от очите по чеповете, които през зимата са били под снега, се развиват достатъчно леторасти, голям брой от които при нашите местни сортове (Димят, Памид, Червен мискет) са плодни. През май се извършва филизене на така рязаните лози, при което се премахват всички безплодни леторасти по пръчките и излишните леторасти от чеповете и главината. При това лозата трябва да се подготви за резитбата през следващата година. При такава резитба на част от измръзналите лозя от посочените сортове в Чирпанско, Старозагорско, Пазарджишко и редица други райони през 1963 г. се получи нормална реколта. Задоволителна реколта се получи и от така рязаните лозя от сорта Болгар, при които бяха измръзнали 70-80% от очите на едногодишните пръчки, докато от лозята от този сорт, на които при резитбата не бяха оставени по две дълги плодни пръчки, се получи незначителен добив.
При още по-силно измръзване на лозите, при които целият едногодишен прираст е загинал и са нанесени повреди и по многогодишните рамена, резитбата се извършва по следния начин. Изрязват се всички едногодишни пръчки на около 0,5-1 см от основата. През пролетта от ъгловите и спящите очи се развиват леторасти. Най-подходящите от тях с оглед на (бъдещето формиране на лозите се запазват, а останалите се премахват при филизенето. При следващата резитба от тях се оставят чепове за възстановяване на формировката ((подменяме на стари рамена и т. н.). Ако растежът на леторастите през вегетационния период след измръзването е силен и те узреят добре, един или два от тях могат да се оставят за плодни пръчки (формировка подобрен Гюйо).
При много силни повреди от студовете, когато са измръзнали и многогодишните части, и стъблото, лозите през пролетта се разкопават така, че се открива и част от подземното стъбло. Това улеснява проокарването на леторасти от спящите пъпки по него. При неприсадените лози от тези леторасти впоследствие се формира нова главина. Ако лозите са присадени, развилите се от подземното стъбло (подложка) леторасти се присаждат на зелено. В случаите когато не се развият никакви леторасти, към края на април лозите се присаждат на разцеп.
Резитба на лози, пострадали от пролетни мразове
При цялостно измръзване на зелените леторасти oт късни пролетни студове, без да има повреди по едногодишните и многогодишните части на лозата, резитба не се извършва.
Това не се прави и когато са повредени само върховете на леторастите, а ресите са запазени. Ако обаче е повредена по-голямата част от зелените леторасти, включително и ресите, а леторастите в основата са запазени, се извършва резитба на зелени чепове. При това броят иа чеповете трябва да бъде равен на половината от броя на зелените леторасти.
В райони, където лозята се отглеждат без загрибване, а има опасност от чести повреди от пролетни студове, следва да се въведат след необходимото изпитване високостъблени формировки (напр. висок кордон Ленц Мозер).
В райони, където лозята се загрибват и се отглеждат по формировката подобрен Гюйо, при опасност от пролетни студове се постъпва по следния начин. След отгрибването на лозите плодните пръчки се прикрепват вертикално по телената конструкция. Така започват да се развиват в началото само връхните пъпки по тях, които евентуално могат да пострадат от измръзване. Останалите пъпки по пръчките обаче се запазват здрави и след привързването на пръчките хоризонтално по телената конструкция (с което не може много да се закъснява) от тях се получава достатъчно добра реколта.
Резитба на лози, пострадали от градушка
Основна задача след падането на градушка е да се вземат бързи мерки за намаляване загубите от гроздовата реколта, за възстановяване растежа на лозите и за осигуряване на нормална реколта през следващата година. В зависимост от времето на падане на градушката и степента на повредите към лозите се подхожда различно.
При ранна градушка, паднала преди 20 юни, проф. Кондарев препоръчва да се извършва резитба на лозите по следния начин:
1. При лозите, отглеждани при формировка подобрен Гюйо, ако градушката е унищожила напълно гроздовата реколта (ресите) и листата на лозите, плодните пръчки се изрязват до основата, а на главината се оставят 3-4 зелени чепа с по 2 очи. На чепове се режат най-добре развитите ниско разположени зелени леторасти, а останалите леторасти се премахват. При този начин на резитба от зелените чепове се развиват леторасти (колтуци), които растат и се развиват добре, узряват до есента и при резитбата могат да се използват за плодни пръчки и чепове, от които през следващата година се получава добра реколта.
Ако по леторастите, развили се от плодната пръчка, има запазени известен брой реси, плодната пръчка не се премахва. Леторастите, по които има запазени реси, не се кършат, а останалите леторасти по плодната пръчка се премахват. Върху главината се оставят 3-4 зелени чепа с по 2 очи.
2. При лозите, отглеждани по къса чашавидна формировка, леторастите, развили се от горните очи на чеповете. по които няма запазени реси, се изрязват, а леторастите, по които има реси, се кършат на два възела над ресата; леторастите, развили се от долните очи на чеповете, по които няма запазени реси, се режат на зелени чепове с по 2 видими очи.
Лозите, които са рязани след градушка, трябва да се филизят навреме, за да останат върху тях само необходимите леторасти за поддържане на формировката, които да могат да узреят добре.
Двегодишните неплодоносящи лозя, силно бити от градушка, се режат на зелени чепове с по 2 очи, като на всяка лоза се оставят по два-три чепа от по-ниско разположените леторасти.
Едногодишните лози, бити от град, не се режат.
Не се режат и лози, на които след градушка по-голямата част от листната повърхност е запазена.
След ранна градушка трябва да се полагат големи грижи за възстановяване и запазване растежа на лозите (торене, пръскане, добра почвообработка и др.).
При ранна градушка трябва да се има предвид, че неповредените леторасти могат да започнат по-енергично да растат за сметка на повредените. За да се избегне това, оцелелите леторасти се прищипват, с което се дава възможност за нормално развитие на останалите леторасти. Неповредените леторасти, развили се от чеповете на лозите при резитбата Гюйо, не се прищипват.
При градушка, паднала по-късно от края на юни, резитба на лозите не се извършва.
Не трябва да се забравя, че грижите за лозята, пострадали от градушка, трябва да бъдат големи, агротехниката много добра, за да могат лозите по-безболезнено да понесат повредите и бързо да се възстановят.
Резитбата на повредените от градушка лозя през следващата година трябва да се извършва с много голямо внимание, като за плодни пръчки и чепове се подберат здрави добре узрели леторасти.
