Най-често това заболяване е свързано с мозъчни увреждания, които детето получава по време на трудно раждане. По-рядко се дължи на увреждания в по-късния период от неговия живот.
Болестните прояви се свеждат до по-леки или по-тежки нарушения във волевите движения. В зависимост от големината и местоположението на мозъчното увреждане се наблюдава парализа на едни или други мускулни групи. В леките случаи се засяга само едната ръка или единият крак. При други случаи парализата обхваща двата крака или двете ръце. В трети случаи се парализират и четирите крайника или левите или десните крайници. Редом с парализите могат да се наблюдават и други поражения - кривогледство, нарушение в говора, поява на гърчове, забавяне на умственото развитие и др.
Наблюдателните родители могат още към 3-4-месечна въраст на детето да забележат някои начални прояви, които ще улеснят лекаря в поставянето на диагнозата. Ранното поставяне на диагнозата има голямо значение за правилното лечение и избягването на някои усложнения.
Прикърмачетата в първите 3 месеца нормално тонусът на мус кулите е повишен, а след това постепенно намалява. При децата със спастична парализа, обратно, този тонус не намалява, а дори се увеличава. Детето държи стегнати своите ръце или крака. При поставяне да легне на гръб то отмята главата си назад. При опит да си наведе главата напред, то я опъва назад, а ръцете му се придвижват напред към гърдите. При пасивно свиване на краката в колената и в тазобедрените стави се установява повишен тонус на мускулите, който трудно се преодолява. Когато детето се постави по корем, то лежи с лице, забито в леглото, а здравото бебе обръща главата си встрани или я повдига нагоре. Нормалното бебе, повдигнато във въздуха, протяга напред ръцете си, когато отново се снеме към леглото. Детето със састична парализа при такова повдигане и сваляне към леглото вдига нагоре ръцете си и не прави опит за опора с тях. При поставяне в седнало положение нормалното 6-месечно бебе държи гърба си изправен и дори се опитва да седи без поддръжка. Обратно, детето с парализа не може да се задържи само седнало и залита встрани. Описаните прояви са най-характерните и те са достатъчнн, за да може заболяването отрано да се разпознае и навреме да се лекува.
Лечението е продължително. От родителите се изискват търпение и упорити усилия, които много допринасят за подобряване състоянието на детето.
