Слюнката, слюнчени жлези .
Трите чифта слюнчени жлези про-извеждат дневно около 1,5 л слюнка! Като имаме пред вид, че всички тези жлези заедно тежат помалко от 70 г, излиза, че слюнчените жлези ежедневно отделят 20 пъти поголямо количество секрет от собственото си тегло. Едно поразително постижение, с което се обяснява и големият разход на енергия и кислород в тези жлези. Съставът на слюнката в трите чифта жлези е различен. Слюнката от околоушната жлеза (паротис) съдържа найголямото количество от ензима, който разгражда скорбялата (амилаза), докато останалите секрети се състоят повече от слузни вещества (един вид като хлъзгащо средство за хапките от храната).
Отделянето на слюнката започва ре-флексно. То се предизвиква непосредствено от контакта на храната с устната лигавица (безусловен рефлекс), но може да се стимулира и посредством т.нар. условни рефлекси . Руският физиолог Павлов през 1904 г. получил Нобелова премия за своите фундаментални разработки върху физиологията на храносмилането, които били и основата на проучванията му върху условните рефлекси. Със своите класически опити той доказал не само че дейността на храносмилателните жлези се стимулира от специфичното дразнене при поемане на храната (безусловен рефлекс), но че в храносмилателната дейност и в регулацията на отделянето на ферменти немалка роля играят и други фактори. В един свой често цитиран опит той направил на едно куче слюнчена фистула, т.е. преместил изходния канал на слюнчената жлеза върху външната повърхност на шията му. Всяко поемане на храна водело до изтичане на слюнка през тази фистула. Един прост безусловен рефлекс по пътя на нервната регулация предизвиквал стимулирането на слюнчените жлези. После Павлов изменил условията на опита. При всяко поемане на храна започнал да се чува някакъв звънец.
След известно време вече било достатъчно да се чуе звънецът, за да се предизвика отделянето на слюнка, дори и без да се подава храна. Създаден бил условен рефлекс, който свързвал звънеца с предстоящето хранене.
Опитите на Павлов, които съвременните физиолози продължават да развиват с помощта на най-чувствителни методики, имат и практическо значение в ежедневния живот: една празнично подредена маса, един определен церемониал, един редовен час за хранене и други подобни оказват благоприятно влияние върху „подготовката" на секретиращите храносмилателни жлези.
Обратното положение също има значение за практиката. Един набързо погълнат обяд, „изпъстрен" съо служебни разговори, затруднява храносмилателната функция и неволно причинява допълнително обременяване на храносмилателния апарат. Достатъчно е само намалената слюнчена секреция да затрудни хлъзгането на хапките от храната, за да се увеличи механичното обременяване на стомаха. Това не може да бъде единствената причина за стомашна язва, но във взаимодействие с други фактори може да допринесе за появата й. Заслужава да се отбележи още, че някои видове храни и начини за тяхното приготовление предизвикват дразнене на слюнчената секреция. Кашавата и течна храна оказва слаб ефект върху секрецията. Твърдата и сухата храна обаче, както и силните подправки повишават отделянето на слюнка, а с това и съдържанието на амилаза. При изследвания върху кучета се оказало, че при месна храна секрецията на всички слюнчени жлези възлизала на около 0,5 милилитра. След поемане на сухар тя достигала 3,3 милилитра, докато черният пипер я повишавал до 4,6 мили¬литра, при което най-много била стимулирана околоушната жлеза.
