Склерит

Склеритите биват предни и задни. При тях се развива инфилтрат, лежащ в самата склера. При предния склерит инфилтратът се намира в предните части на склерата около роговицата. Той има вид на едно или повече петна с тъмночервен или винен цвят, леко надигнати, неясно ограничени и болезнени на пипане. Те не улцерират, но възпалителният процес засяга в противовес на еписклерита корнеата и увеата. Заболяването се придружава с болки, включително и при пипане на заболялата част, а при засягане на роговицата или увеата зрението намалява. Склеритът е обикновено двустранен и често с развитието му се обхващат все нови участъци от склерата и по този начин може да се обиколи цялата роговица. След резорбцията на инфилтратите на мястото им върху склерата остават синкавотъмни петна, поради това че тя изтънява и отдолу прозира увейният пигмент. Тези изтънени места на склерата могат да отстъпят на вътреочното налягане и се получават изпъквания — стафиломи на склерата. В по-редки случаи може да се получи фазпадане и фистулизиране. При задния склерит инфилтратът засяга задните части на склерата м околните й тъкани, поради което често се образува слаб до умерен екзофталм, известно ограничение в подвижността на окото и болки при движенията му. Често в процеса се въвличат съдовицата и мрежовицата, поради което зрението намалява. Процесът може да не се ограничи само в задния отдел на окото и да са налице също изменения в ириса и цилиарното тяло. Заболяванията на склерата се срещат повече у млади хора, по-често у жени и могат да съвпадат с менструалните смущения. Етиологично най-често се констатира туберкулоза, по-рядко сифилис. В други случаи причината остава неоткрита. Склерата бива въвличана във възпалителни процеси и вторично, особено при туберкулозни и сифилитични заболявания на цилиарното тяло и хориодеата, при панофталмит.