Бургундска формировка
Тази формировка се прилага във Франция, в Бургундския район. Лозите са с просто стъбло с дължина около 0,5 м. На върха на това стъбло се оставя един чеп с 3-4 очи при сортовете от групата на Пино и с 2-3 очи при сортаГаме ноар (фиг. 26).
Фиг. 26. Бургундска формировка
Фиг. 27. Главеста формировка
За чеп се избира обикновено най-високо разположеният летораст, поради което стъблото бързо се удължава. При тази формировка поради малкото натоварване добивът от една лоза е много нисък, поради което разстоянията между лозите са много малки и на единица площ има голям брой лози. Това не позволява механизирана, а даже и конна обработка. В такива лозя обикновено обработката става на ръка. Всяка отделна лоза се привързва към кол, забит до нея. Тази резитба поради ниските добиви, които се получават от лозите, няма значение за нашата страна и не бива да се прилага в големите блокови насаждения.
Главеста формировка
При тази резитба главината се формира с много късо стъбло, така че разширената част на стъблото е разположена непосредствено върху почвената повърхност (фиг. 27). При тази формировка липсват рамена и чеповете с по две очи се оставят на главината (върху стара дървесина). По външен вид главините наподобяват главините в маточника с тази разлика, че при главестата формировка се реже на чепове с по две очи. У нас тя се среща в старите, гъсто засадени лозя при родовитите сортове. Поради ниските добиви, които се получават при тази формировка, и невъзможността за механизирана обработка тя не трябва да се прилага в блоковите лозя в нашите лозарски райони.
Чашовидна формировка
Тази формировка е широко разпространена в нашата страна и в миналото беше основна резитба във винените лозови насаждения. Същественото при нея е, че се оставя стъбло, дълго 10-15 см, като само в Поморийски район край Черно море стъблото заедно с рамената на главината стига до 1 м, тъй като лозята там не се загрибват. На стъблото се формират 3-6 рамена, върху които ежегодно се оставят плодни звена - плодни чепове с 2 очи и в отделни случаи с 3-4 очи. Всички рамена изхождат от един център (върха на стъблото) и се разпределят повече или по-малко симетрично около този център. По този начин по обща форма главината наподобява чаша, откъдето е получила своето наименование. Броят на рамената в различните райони силно варира в зависимост от почвено-климатичните условия, силата на лозите и най-вече от опита и традициите на местните лозари.
Формиране на чашовидната формировка. В нашата практика тази резитба се формира по два начина - чрез чепове и чрез резитба на спящи пъпки.
При формирането чрез чепове първата година при засаждането на лозето лозичките се режат на чеп с 2 очи. От този чеп израстват два летораста. През пролетта на втората година горният летораст заедно с горната част на стария чеп се премахват, а долният летораст се оставя пак на чеп с 2 очи. От този чеп също изкарват два летораста.
Фиг. 28. Чашовидна формировка - формиране чрез чепове:
1 - на една година, 2 - на две години, 3 - на три години, 4 - напълно оформена възрастна лоза
През пролетта на третата година и двата летораста се режат на чепове с по 2 очи. От тези два чепа се развиват общо четири летораста. През пролетта на четвъртата година тези четири летораста се режат на чепове с по 2 очи. Те ежегодно вече се поддържат, като горната пръчка заедно с горната част на стария чеп се премахва, а долната се реже на чеп с 2 очи. Обикновено на петата година за нови чепове се оставят тези летораста, които са обърнати навън и по възможност на еднаква височина. По този начин чрез многогодишна резитба на нови чепове от леторасти, изкарали от двегодишна дървесина, тези сектори на лозата надебеляват и се оформят като рамена. Така се оформя главина с четири рамена и на всяко рамо се оставят ежегодно нови плодни чепове с по 2 очи (фиг. 28).
Фиг. 29. Чашовидна формировка - формиране чрез резитба на спящи пъпки:
1 - на една година, 2 - на две години, 3 - на три години, 4 - оформена вече лоза
По време на формирането, ако установим, че четирите рамена са много (при слаби лози на бедни почви), едно от тези рамена може да се премахне, като се внимава симетричното разположение на останалите три рамена да се запази. Ако формираните четири рамена са малко (при силни лози), формират се нови, като някои лакомци се режат на чепове с по 2 очи или чрез раздвояване на вече създадените рамена. Рамената обаче не бива да бъдат повече от шест. При силни лози, ако искаме да увеличим натоварването, по-целесъобразно е да се увеличи броят на чеповете върху отделните рамена (по два вместо по един чеп), отколкото да се увеличава броят на рамената. Лозите, формирани при този начин, встъпват в плододаване през третата година от засаждането на новото лозе. Така формирането може да се ускори с една година, ако лозето през първата година се отглежда много добре и се развият силни лози с дълги леторасти. Тогава през пролетта на втората година ще оставим два вместо един чеп с 2 очи.
Формирането чрез резитба на спящи пъпки се извършва по следния начин: през първата година при засаждането на новото лозе лозичките се режат на един чеп с 2 очи. През пролетта на втората година лозата се реже на спящи пъпки под развитите от чепа два летораста (фиг. 29).
Така през същата година от лозичката се развиват много леторасти от спящи пъпки (лакомци) околовръст на стъблото. През пролетта на третата година от тях се избират 3 или 4 летораста, които се режат на чепове с но 2 очи. От тези чепове се развиват по два летораста. През пролетта на четвъртата година горните леторасти се премахват с горната част на стария чеп, а долните леторасти се оставят на нови чепове с по 2 очи. При ежегодна такава резитба чеповете надебеляват и се оформят като рамена.
При този начин на формиране рамената са по-симетрично разположени около центъра на главината, тъй като чеповете, от които се образуват, се избират от голям брой лакомци. Формирането се ускорява с една година. Това е обаче единственото предимство на този начин на формиране. Плододаването на младите лози се забавя с една година, тъй като през пролетта на третата година оставяме чепове от лакомци, които са винаги по-малко плодни, отколкото леторастите, изкарали от зимни очи. Затова в нашата практика, трябва да се прилага формирането по първия начин - чрез чепове.
При формирането на чашовидната резитба през първите години широко се използва филизенето, с което се премахват излишните и неудобните леторасти и се оставят само тези, които позволяват добре да се оформи главината. Правилно оформената чашовидна главина трябва да има симетрично разположени рамена около центъра (стъблото).
Тези рамена трябва да бъдат еднакво дълги, за да създадем еднакви условия за растеж за леторастите от чепове и да няма възможност да се прояви полярността. Дължината на стъблото и рамената при различните климатични условия е различна. Когато лозите ще се загрибват, стъблото трябва да бъде късо (10-15 см) и да не се позволява силно удължаване на рамената.
Поддържане на чашовидната формировка. Основният принцип за поддържане на формираните вече лози се състои в следното: ежегодно върху отделните рамена при средно силни лози се оставя по един чеп с 2 очи, като винаги се премахва горният летораст върху стария чеп заедно с горната част на стария чеп, а за нов плоден чеп се оставя долният летораст. Най-добре е за нови плодни чепове да се използват пръчките на чеп от миналата година (от двегодишна дървесина). Когато по различни причини няма пръчки от чепове по отделните рамена, като изключение се допуска плодни чепове да се оставят и от лакомци. Резачът най-напред просветлява главината, като премахва всички леторасти (от лакомци и от чепове) изкарали от вътреши ата част на лозата, а също и всички други леторасти, ненужни при резитбата и за поддържането формата на главината. Броят на оставените плодни чепове винаги трябва да се съобразява със силата на лозата.
Предимства и недостатъци на чашовидната формировка. Основните предимства на тази резитба се заключават в следното:
1. Наличие на голямо количество стара дървесина (рамената). Това дава възможност добре да се развият леторастите рано напролет и да се оформят родовити основни очи по тях.
Фиг. 30. Плодно звено „заешки уши" при чашовидната формировка
Много сортове (даже и десертни), които при смесените и дългите резитби дават незначителни добиви от заместващите чепове, при тази формировка дават задоволителни добиви.
2. Подпирането и загрибването на лозите става твърде лесно. В някои райони при ниско кършене се минава изобщо без подпорна система, а в някой райони се формира високо стъбло (Поморие) и лозите се отглеждат както без подпорна система, така и без привързване на изкаралите върху тях леторасти. Обикновено лозите при тази формировка се подпират на единични колове, с което е възможна оранта в две посоки.
Съществени недостатъци на тази резитба са следните: 1. Малка възможност за увеличено натоварване на лозите. Увеличено натоварване може да се постигне в три насоки.
а) При силни лози броят на чеповете се увеличава като върху всяко рамо се оставя не един, а два чепа на 2 очи. Когато тези два чепа са разположени върху чеп от миналата година, получава се плодно звено, наречено заешки уши (фиг. 30). В този случай на следващата година горният чеп се премахва заедно с изкаралите от него леторасти. а нов чеп или заешки уши се оставят от изкаралите леторасти от долния чеп. По този начин при заешките уши горният чеп се използва винаги само една година, за да не се издига високо рамото, ето защо този чеп може да носи и повече от 2 очи (най-често 3),
Не е целесъобразно да се оставят ежегодио плодни звена заешки уши на едно и също рамо или в една и съща годена на всички рамена едновременно. Обикновено при пет до шест рамена върху една лоза се оставят заешки уши на две до три рамена. През следващата година заешки уши се оставят на другите рамена. Като се увеличава натоварването по този начин, добивът от чашовидната формировка се повишава от 40 до 80%. Поради големия брой на лето растите обаче върху всяко рамо, главината силно се зашу мява, проветряването е лошо и се създават недобри условия за узряване на гроздето.
б) При още по-силни лози натоварването се увеличава, като на отделни рамена (2 или 3) се оставят стрелки с 4 до 6 очи и в основата им по един чеп на 2 очи. Получава се нещо подобно на плодното звено заешки уши, но горният чеп се удължава във вид на стрелка. Оставените стрелки по този начин се използват само една година, като през следващата се премахват заедно с горната част на стария чеп, а от лето растите, изкарали от чепа в основата на стрелката, който играе в случая ролята на заместващ чеп, се оставят нови чепове или стрелки на рамото.
Не е желателно обаче да се оставят ежегодно стрелки на едно и също рамо, а също и на съседни рамена. Когато на една лоза оставим две стрелки, те трябва да бъдат разположени върху две срещуположни рамена. На следващата година нови стрелки се оставят на други срещуположни рамена. По този начин се регулира силата на отделните рамена и не се допуска растежът и силата на лозата да се изтеглят в една посока, В основата на стрелката винаги трябва да се оставя заместващ чеп на две очи. По този начин на увеличаване на натоварването се получава силно зашумяване на лозите, извиването на стрелките в хоризонтално положение е много трудно и те се оставят обикновено изправени вертикално. В такъв случай поради полярността се развиват горните 2-3 пъпки, а основните остават най-често неразвити, На практика този начин за увеличаване натоварването е нецелесъобразен, налице са много неудобства при неговото прилагане и трябва да се избягва.
в) Най-уместно е при много силни лози да се увеличава натоварването не със стрелки, а с една или две плодни пръчки, оставени на две срещуположни рамена. Плодните пръчки имат 7-16 очи в зависимост от силата на лозата. Тази формировка се нарича смесена чашовидна. В основата на всяка плодна пръчка винаги трябва да се оставя заместващ чеп на две очи. Ежегодното оставяне на плодни пръчки върху едно и също рамо не трябва да се допуска по същите съображения, които изтъкнахме при резитбата със стрелки. Оставените плодни пръчки трябва да се закрепват хоризонтално на колове или телена конструкция.
Най-целесъобразен начин следователно за увеличаване натоварването на лозите при чашовидната формировка е резитбата на заешки уши и смесената чашовидна формировка.
2. Чашовидната формировка не дава възможност за прилагане на механизация при обработката и затруднява борбата срещу болестите и неприятелите.
3. Добивите при тази резитба са по-ниски, отколкото при дългите резитби, защото се оставят плодни звена от основните две по-малко родовити пъпки на едногодишните пръчки и броят на чеповете е ограничен.
4. Проветряването на лозите е затруднено.
5. Макар и да се извършва правилно резитбата, отделните рамена се издигат твърде бързо, което затруднява загрибването. За тази цел трябва редовно да се прилага снижаване на високо издигнатите рамена. Най-често се използва лакомец, изкарал в основата на рамото, който се реже на чеп с 1-2 очи и впоследствие ежегодно върху този чеп се оставят нови плодни чепове. Той се оформя като по-ниско разположено рамо, а старото рамо се премахва над оставения чеп.
Поради изтъкнатите недостатъци чашовидната формировка не отговаря на изискванията на съвременното, модерно лозарство и дава малки възможности за увеличаване на добивите и подобряване на агротехниката в новите блокови насаждения. В нашата страна обаче до неотдавна тази формировка бе преобладаваща в лозовите насаждения, а и сега е основна резитба в старите лозя. При нея насажденията се правят на малки разстояния (1/1 м, 1,20/1,20 м или 1,30/1,30 м). В старите лозови .насаждения е застъпена предимно при винените лозови сортове. Стъблото е най-често късо, с 4 до 6 рамена с по един до два чепа с 2 очи. Така се прилага тази резитба например в Чирпански лозарски район (фиг. 31).
Фиг. 31. Чашовидна формировка в Чирпански район
Фиг. 32 Чашовидна формировка в района на с. Крумово
В лозовите насаждения в с. Крумово, Пловдивско, където почвите са богати и влагозапасени, при сорта Мавруд тази резитба се прилага със силно увеличен брой на рамената, с по-голяма дължина от обикновената (фиг. 32).
Фиг. 33. Поморийска чашовидна формировка
Чашовидната формировка по Черноморското крайбрежие (край гр. Поморие) е застъпена също в голям размер, но се извършва по особен начин. Тук лозята не се загрибват, почвите са сравнително богати, поради което местните лозари са създали своеобразна мощна чашовидна формировка, прилагана главно при сорта Памид. Лозите имат твърде дълги стъбла с дълги, силно разклонени рамена (фиг. 33), на които се оставят чепове с по 2-3 очи. Изкаралите леторасти от тези чепове не се привързват, а се оставят да се развиват свободно встрани. При тази формировка се осъществява голямо натоварване и добивите са чувствително по-високи, отколкото при чашовидната формировка, прилагана в другите райони на нашата страна.
За осигуряване максимална механизация при отглежда нето на лозата, подобряване на агротехниката и получаване на високи и качествени добиви от блоковите насаждения у нас тази резитба е нецелесъобразна, безперспективна. С подобряване на агротехниката трябва да се премине решително към други формировки - с дълги плодни звена (единичен или двоен Гюйо).
Къса ветриловидна формировка
Ветриловидната формировка се характеризира с разположение на рамената по посока на реда в една плоскост. По своята същност обаче тази резитба прилича твърде много на чашовидната.
Фиг. 34. Ветриловидна формировка
Основните структурни елементи, които изграждат короната на главината, са многогодишни рамена, върху които са разположени плодните звена. Най-опростеният тип ветриловидна формировка е тази, рязана по късата чепова система. Плодните звена са чепове с по 2 очи, разположени на три до четири рамена в една плоскост (фиг. 34). Формирането на ветриловидната резитба става както формирането на късата чепова чашовидна формировка с тази разлика, че рамената се разполагат в една плоскост. Преимущество на тази формировка пред чашовидната е възможността да се разполагат леторастите на телена конструкция и да се осигури механизирана обработка в междуредията. Проветряването на лозите при тази формировка е много по-добро, отколкото при чашовидната. От друга страна, всички основни положения, изтъкнати при чашовидната форма, са валидни и при ветриловидната. Натоварването на лозите и при ветриловидната формировка е малко. Получават се ниски добиви и възможностите да се увеличи натоварването са твърде ограничени. Както при чашовидната, така и при късата ветриловидна форма в тази насока има три възможности: оставяне на чепове с 3 очи или 2 чепа с по 2 очи на едното рамо, стрелки със заместващи чепове и плодни пръчки със заместващи чепове.
Поради ниските добиви, получавани от късата ветриловидна резитба, по-перспективна за практиката е ветриловидната резитба с дълги плодни звена (смесена ветриловидна). От нея винаги се получават много по-високи добиви и прилагането й в практиката дава възможност за получаване на по-високи доходи от лозата.
Формировка кордон Роая
Резитбата кордон Роая се различава от вече описаните по това, че се формира стъбло, високо 50-60 см, което по-късно се прикривява като постоянен кордон по първия ред тел от телената конструкция. Върху този кордон на известно разстояние се оставят чеповете с по 2 очи. Тази резитба е била приложена най-напред във Франция, откъдето е разпространена в много лозарски страни в света. Същественото при тази резитба е, че има удължено стъбло, което при старите лози е доста дебело и не може да се загрибва. Кордон Роая е подходящ за райони, където лозята не се загрибват и няма опасност от зимни измръзвания.
Формирането на тази резитба става по следния начин. През първата година след засаждането лозичката се реже на чеп с 2 очи. През пролетта на втората година се оставя също един чеп с две очи, а вторият летораст се премахва. От чепа изкарват два летораста. През пролетта на третата година се избира по-добрият и по-силен летораст, който се прекривява и се полага хоризонтално по първия ред на телената конструкция, като се внимава половината от пъпките да бъдат отдолу, а другата половина отгоре - през една (фиг. 35). При кордона съществуват възможности за бързо и за бавно формиране. Бързото формиране се състои в това: пръчката, която се полага за кордон, се оставя толкова дълга, че стига до съседната лоза. Вторият, по-бавен начин за формиране на кордона се състои в неговото постепенно удължаване. През третата година например кордонът се оставя върху тела (след прекривяването) с дължина около 50 см. По хоризонталната част на пръчката от всяко око изкарва по един летораст. През пролетта на четвъртата година леторастите върху кордона през един възел (които са изкарали от горните очи) се режат на чепове с по 2 очи, а леторастите между тях, изкарали от долните очи, се премахват из основи. По-правилно е тези леторасти да се премахнат още през пролетта, докато са зелени, като се филизят. На края кордонът трябва да завършва с долно око, като леторастът, изкарал от него, не се премахва, а се реже на дължина около 50 см над око, разположено отдолу и се полага хоризонтално по първия тел, като продължение на кордона.
Фиг. 35. Формиране на кордон Роая:
1 - през втората година, 2-през третата година, 3 - през четвъртата година, 4 - напълно оформен кордон Роая на петата година
През пролетта на петата година от чеповете, оставени върху старата част на кордона, са се развили по два летораста, от които долният се реже на чеп с 2 очи, а горният се премахва заедно с горната част на стария чеп. Върху новия сектор от кордона, оставен през четвъртата година, се развива от зимните очи по един летораст. Всички леторасти, изкарали от долните очи, се премахват из основи, а леторастите от горните очи се режат на чепове с по две очи. Последният летораст, изкарал от долно око, се оставя за продължаване на кордона с толкова дължина, че да стигне до съседната главина. През следващата (шестата) година върху тази част на кордона, върху която са били оставени чепове с по 2 очи, долните леторасти се оставят пак на чепове с по 2 очи, а горните леторасти се премахват. Оставеният летораст за продължение на кордона се реже както при предшествуващата година - леторастите от долните очи се премахват, а от горните очи се режат на чепове с по 2 очи. По този начин кордонът Роая е напълно оформен и през следващите години трябва да се поддържат плодните звена - чепове с 2 очи, разположени върху къси рамена на разстояние около 25-30 см. По втория метод, макар и по-бавен, кордонът Роая се формира по-добре, тъй като при първия метод (чрез оставяне на дълга пръчка, прекривена хоризонтално до съседната лоза) кордонът се формира още на третата година, но поради полярността не се режат редовно всички очи и впоследствие формирането на плодните звена не става правилно, тъй като пръчката не е развила леторасти във всички сектори. Често средните очи не се развиват и този сектор от пръчката остава оголен. Правилно е да се формира кордон Роая по втория начин, като и при него се следи силата на растежа на отделните леторасти да бъде еднаква. За тази цел буйно растящите леторасти към върха на пръчката се пензират.
За да се избегне бързото удължаване на рамената по кордона, винаги трябва да се спазва правилото новият чеп на 2 очи да се оставя от по-ниско разположената пръчка на стария чеп. Независимо от това след няколко години рамената се удължават доста и е необходимо да се снижават. За тази цел, както и при чашовидната резитба, се използува лакомец, изкарал в основата на рамото, който се реже на чеп с 1 око, а на следната година изкаралият от него летораст се реже на чеп с 2 очи, който е вече плоден, а старото рамо се премахва.
Тази формировка поради многото стара дървесина, каквато е високото стъбло и дългият кордон, придава голяма родовитост на леторастите и от нея се получават високи и качествени добиви. Поради разполагането на плодните звена и рамената в една плоскост проветрянето и осветлението са много добри и гроздето узрява също много добре, като натрупва много захари. Тази резитба се извършва лесно и бързо.
Основен недостатък на тази формировка е невъзможността кордонът да се загребва, тъй че при наши условия тя ще може да се прилага само в райони, където лозята ежегодно не се загрибват, на богати, свежи почви. При тази формировка трудно се попълва мястото на изсъхналото рамо върху кордона. В този случай се разчита на лакомец, развил се на основата на изсъхналото рамо.
В нашата страна тази формировка не е разпространена в промишлените лозя. В бъдеще ще представлява интерес за райони с топла зима (Мелнишки и Ивайловградски), защото в сравнение с резитбата Гюйо дава значително по-високи добиви и по-добро качество на гроздето.
Засега в нашата страна кордон Роая се прилага при асмовидното отглеждане на лозата в комбинация с формировката Казнав.
