При системата дълги резитби плодното звено е една, две или повече дълги плодни пръчки без заместващ чеп. В нашата литература са известни досега две такива формировки - Мароже и Силвоз.
Формировка Мароже
Тази формировка била приложена от френския лозар Мароже върху площ около 350 дка в Южна Франция при неполивни условия. При нея се оставят ежегодно 4-6 плодни пръчки на една лоза, така че на декар натоварването е около 22500 очи. Върху главината не се формират никакви рамена и системно се премахват всички слаби, недоразвити леторасти. Оставят се само силни, дълги, добре узрели леторасти, без да се държи сметка откъде изхождат те. При тази формировка широко се използват като плодни пръчки леторасти, изкарали от спящи пъпки (лакомци). Плодните пръчки Се разполагат на телена конструкция свободно, без особен ред, като броят на телените жици е в зависимост от броя на плодните пръчки и на колко етажа ще се разполагат те (фиг 36).
При тази резитба се осигурява голямо натоварване на една лоза и ежегодно се получават рекордни добиви. Мароже в продължение на 30 години получавал от своите лозя 2-3 пъти повече добиви, отколкото от другите лозя в този район, Ежегодно той извършвал непрекъсната плитка обработка на почвата па дълбочина около 7 см и обилно торене. Формировката той прилагал при сорта Арамон, който е силно родовит и дава значително количество грозде и от лакомци.
Фиг. 36. Дълга формировка Мароже
Въпреки обилните добиви, получавани от лозите при тази резитба, тя не е могла да се наложи в практиката, тъй като има редица недостатъци. Основен от тях е ежегодното нанасяне на много и големи рани, което води в крайна сметка до бързо изтощение на лозите. Тяхната сила може да се поддържа само при много честа обработка на почвата и обилно органо-минерално торене. Телената конструкция е също сложна и скъпа, тъй като са необходими повече редове телени жици. При четири плодни пръчки обикновено трябва да има четири реда телени жици, а при шест плодни пръчки - шест реда тел, като плодните пръчки се разполагат на долните 2-3 реда. При такова разположение не винаги леторастите, листата и гроздовете се разполагат равномерно по телената конструкция. Плодните пръчки не бива да имат повече от 14 до 18 очи.
Както в чужбина, така и у нас тази резитба не е намерила приложение, тъй като се поддържа трудно и изисква висока агротехника.
Формировка Силвоз
Тази формировка е била препоръчана от Шарл Силвоз, френски лозар, и е практикувана в Савоя. Тя е подобна на формировката Казнав, само че при нея плодните звена са само плодни пръчки без резервен чеп в основата им. Специфичното при тази формировка е, че оставените плодни пръчки по постоянния кордон се прекривяват вертикално надолу (фиг. 37). Височината на кордона е различна, но обикновено стига до 1,40 м и формировката може да се счита за висока.
Фиг. 37. Формировка Силвоз
Използва се най-малко триредова телена конструкция: кордонът се привързва на средния тел, а плодните пръчки се превиват надолу и се привързват вертикално на първия тел. От прекривените плодни пръчки се развиват леторасти, от които тези при основата растат най-буйно. Най-близкият до основата служи за оставяне на нова плодна пръчка за следващата година, а старата плодна пръчка се премахва над новата плодна пръчка. Рамената, формирани по кордона през възел на разстояние около 25-30 см, трябва да се снижават редовно, за да не се издигат много високо. По кордона се оставят, според силата на лозата и разстоянието между лозите в реда, 6-12 рамена, респективно плодни пръчки с по 8-10 очи (около 50-60 см дължина). Сериозно предимство на тази формировка е, че при изрязването на излишните пръчки при резитбата раните са върху двегодишна дървесина, докато при Гюйо раните са върху тригодишна дървесина, следователно при формировката Силвоз раните са по-безопасни.
Недостатъците на тази резитба са много, но най-важният е засенчването поради претрупването на много леторасти, което се отразява зле върху завързването и зреенето на гроздето.
