Себеутвърждаването е нагласа и начин на действие във всяка ситуация, в която трябва човек да изрази чувствата си, да потисне желаното или да каже „не“ на нещо, което не желае. Себеутвърждаването изисква себепознание. Зад него стои убедеността, че човек има право да поиска желаното. При себеутвърждаването човек осъзнава основните си права като човешко същество и проявява към себе си и към потребностите си същото уважение като към правата на другите. Себеутвърждаващото поведение е начин личността да развие себеуважение и самочувствие.
Себеутвърждаването е начин на действие, което намира баланс между две крайности: агресивността и подчинението. Неувереното или покорно поведение означава да се съобразяваш с предпочитанията на другите, пренебрегвайки собствените си права и потребности. На човек му е трудно да изразява чувствата си и не показва на околните какво желае (затова може да бъде обвинен, че не откликва на тях). Покорното поведение включва също чувство за вина или чувството, че се налагаш, когато се опиташ да поискаш желаното. Ако човек изпраща на другите послание, че не е сигурен в правото си да изрази своите потребности, те ще са склонни да ги пренебрегнат. Агресивното поведение, от друга страна, може да включва общуване с другите по налагащ се или дори враждебен начин. Обикновено агресивните хора са нечувствителни към правата и чувствата на околните и се опитват да получат желаното чрез принуда или заплахи. Агресивността успява посредством чиста сила и създава врагове и конфликти. Често тя предизвиква у околните отбранителна реакция и ги кара да се отдръпнат или бранят, вместо да си сътрудничат.
Като алтернативна на откритата агресивност много хора са пасивно-агресивни. Чрез пасивната агресия човек изразява гнева си по прикрит начин чрез пасивна съпротива. Например: не желаете да се съобразите с искането на съпруга (съпругата) си и затова напълно „забравяте“ за него. Вместо да поиска желаното или да направи нещо по въпроса, пасивно-агресивният човек постоянно се оплаква или опява за липсващото. Пасивно-агресивните хора рядко получават желаното, защото никога не казват какво искат.
Друго несебеутвърждаващо поведение е манипулативното. Манипулаторите се опитват да получат желаното като карат другите да ги съжаляват или да се чувстват виновни пред тях. Вместо да поемат отговорността за удовлетворяването на собствените си нужди, те играят ролята на жертва или мъченик в опит да накарат околните да се погрижат за тях. Когато това не подейства, те могат открито да проявят гняв или да симулират безразличие. Манипулацията действа само ако онези, към които е насочена, не разберат какво се случва. Дотогава манипулираният може да се чувства объркан или „луд“; след това се изпълва с гняв и негодувание към манипулатора.
Себеутвърждаващото поведение, за разлика от гореописаните означава човек да умее да поиска желаното (или да каже „не“) по прост и директен начин, който не отрича, не атакува или не манипулира никого. Себеутвърждаването е свързано с умението за изразяване на собствените чувства и потребности честно и прямо, уважавайки и зачитайки околните без да се изпитва чувство на вина и желание за извинение. По същество себеутвърждаването означава поемане на отговорност за удовлетворяването на собствените потребности по начин, който запазва достойнството на другите хора. Тогава тези други хора ще са спокойни, защото са наясно с позицията ви и ще ви уважават за честността и прямотата, с които подхождате към тях. Вместо да изисква или да налага, себеутвърждаващото заявление отправя просто и директно искане като: „Бих желал да получа този проект“ или „Надявам се шефът да реши да възложи този проект на мен“.
Себеутвърждаващото поведение позволява на човека да получава повече от желаното и да сведе до минимум разочарованието и негодуванието във връзките с родители, семейство и приятели. Себеутвърждаващото поведение помага за поемането на повече рискове, засилва независимостта и самочувствието. Себеутвърждаването означава човек да каже как се чувства и какви промени би искал, като например: „В момента се чувствам разстроен и бих искал да ме изслушаш“. Не приемайте, че другите знаят какво искате, трябва да изясните желанията си. Околните не четат мисли.
Себеутвърждаването като поведение е трудно за хора, които са израсли в семейство, в което са усещали необходимост да бъдат съвършени и да се харесват на родителите си. Като възрастни тези хора изпитват потребност да угаждат на другите. В отношенията с партньора си правят неща, които всъщност не искат. Това поражда негодувание, а то на свой ред води до напрежение и понякога до открит конфликт във връзките. Научавайки се да отстоява правата си, човек започва по-лесно да изразява истинските си чувства и потребности и дори се учудва когато започне да получава желаното, да се изненадва, че себеутвърждаващото поведение засилва уважението на другите към него.
