Свръхподвижни деца

Двигателната активност е биологична особеност на всяко дете. При някои деца обаче тя е повишена. Те тичат, скачат, падат, катерят се, хващат и хвърлят предмети и играчки, чупят неща, които не са за чупене. Постоянно изглеждат леко възбудени, поведението и постъпките им са в много отношения дезорганизирани и често будят недоумение у околните. Такива деца са в състояние само за няколко минути да обърнат в къщата всичко с главата надолу. И много често тази разхвърляна двигателна свръхактивност е трудно да се възпре и контролира. У такива деца има прекалена склонност за катерене, прескачане през прозореца, излизане от стаята, избягване от дома и много други подобни постъпки. Сънят им е по-кратък и обикновено е неспокоен. Нерядко такива деца погрешно и прибързано се оценяват като изостанали в умственото си развитие. Тестовете за интелигентност обаче не показват отклонения от нормата, а понякога е налице ускорено умствено развитие. Изследването на нервната система също не открива особени болестни отклонения освен двигателната свръхактивност.
При постъпване в училище, където двигателната активност се поставя в определени рамки, положението се усложнява. На учителите прави впечатление необичайната подвижност на децата, които не се задържат спокойно в час, постоянно се въртят и говорят, не внимават и не могат добре да се съсредоточават. Често разстройват дисциплината на целия клас. И обикновено учителите смятат тези деца за невъзпитани, за непослушни и ги наказват. Много пъти се създават конфликтни положения не само между децата и учителите, но между учителите и родителите. Свръхподвижните деца понякога показват и затруднения в учебния процес поради лесното отклоняване на вниманието от незначителни странични въздействия. Наказанията и забележките нерядко довеждат до гняв и бурни реакции. Затрудненията в обучението и постоянните наказания могат да тласнат детето към занемаряване на учебните занятия и бягство от училище.
Опитът показва, че с израстването проявите на двигателната свръхактивност у повечето деца постепенно намаляват и се овладяват. Затова много допринасят търпеливите и задружни възпи-тателни грижи на родители и учители. При упоритите случаи е добре да се потърси навреме консултация с лекар.
За родителите на свръхподвижните деца се препоръчва още в доучилищната възраст да внесат промени във възпитателния подход. Първо, да осигурят на детето възможност да играе и дори да спортува, възможност безопасно да изразходва двигателната си енергия. Стаята трябва да бъде освободена от много мебели, на детето да не се дават постоянни забрани - «това не пипай», «тук не се качвай» и т.н. Да се извежда често на разходка, на туристически излети. Учителите трябва добре да познават особеностите в поведението на тези деца, които не са глупави, могат да се поправят и да проявят неподозирани способности. Препоръчва се на тях да се възлагат повече задачи, за изпълнението на които е необходимо движение. Обучението при леките случаи може да се провежда в обикновени училища с известни промени в изискванията към детето и в програмата (напр. скъсяване на учебния час). Само при тежките случаи може да се прибегне до обучение в специални училища. Към даването на успокоителни лекарства трябва да се пристъпва в краен случай, и то само при наблюдение и контрол от лекаря.