Риби
От рибите, които отделят отровни вещества, четири вида обитават водите на Черно море и един вид — нашите крайдунавски и крайморски блата.
Морската котка достига големина ,над 1 м. Това е плоска риба с дълга камшиковидна, силно стесняваща се накрая опашка. В средата на опашката ое намира двустранно назъбен остър шип, в чиято основа се разполага отровната жлеза. Живее заровена в пясъка и при настъпване или улавяне с ръка шипът пробива кожата, отровната субстанция се излива в раната и предизвиква остра пареща болка. Скоро се появява червенина, след 2—4 часа оток, разпространяващ се в течение на 1—2 денонощия далече от мястото на убождането, задух и забавена сърдечна дейност. В тежките случаи кръвното налягане спада, появяват се сърдечна недостатъчност и затруднено дишане. В леките случаи болните оздравяват за 5—7 дни. Л е-чението се състои в щателно изчистване на раната с памук и спирт, горещи бани на краката, поставяне на лапи от бъзови листа. Стягане с превръзка на крайника (с цел да се затрудни резорбцията на отровата), извършено 5—7 минути след убож дането, е безрезултатно.
Морският дракон има върху покривните пластинки на хри-лете доста солидни, закривени назад шиловидни шипове, а на предната тръбна перка — шест стърчащи нагоре игловидни кости, снабдени с отровни жлези. Морският дракон достига 30 см големина. Най-често пострадват рибарите, когато при изпразване на мрежите се набождат на отровните шипове. Рядко се нараняват летуващи на морския бряг. Няколко минути след убождането около раната се появяват червенина, силна болка, розови ивици по хода на лимфните пътища и увеличение на лимфните възли. След 1—2 часа се развива оток както на мястото на убождането, така и на известно разстояние от него. Симптомите на обща интоксикация биват различни. Понякога се появяват само лек задух и ускорена сърдечна дейност. При тежките форми има силно затруднено дишане, загуба на съз-нание, поражение на мускула на сърцето, по-ниска от нормалната температура. Лечението е както и прп морската котка, а предпазването — да не се ходи с боси крака по пясъка след морски отлив и да не се ловят с незащитени ръце подозрителни риби.
Морският скорпион е също често срещана риба въз водите на Черно море. Достига 20—25 см дължина. Всичките лъчи на тръбната и три лъча на аналната перка са свързани с отровни жлези.
Морската жаба е риба, живееща на дъното. Достига 30 см дължина. Покривните пластинки на хрилете са снабдени с шипове, за които се счита, че са във връзка с отровни жлези.
Убожданията на морския скорпион и морската жаба създа-ват по-леки, близки на описаните при морската котка и морския дракон клинични картини. Началната самопомош е както при убождането на морската котка. Задължително за всички убождания от риби е да се предоставят на лекар по-нататъш-ното наблюдение и лечение, тъй като развитието на заболяванията понякога може да доведе до тежки и необратими усложнения.
Бибанът, обитаващ крайдунавските и крайморските блата, става отровен по време на хвърлянето на хайвера. Тръбната перка е с остри и здрави костни шипове. В основата на задната н част и по назъбените краища на покривните пластинки на хрилете се намират отровни жлези, които функционират само по време на хвърлянето на хайвера. Проявите при наранявано са червенина и лек оток, които бързо изчезват.
