Ревмокардит

Ревмокардитът представлява ревматично заболяване на сърцето. Ревматизмът не поразява само ставите, а често засяга и сърцето. Това е особено често в детската възраст — в около 80% от случаите. Процентът на засягане на сърцето у възрастните е "по-нисък - до 30%. Когато ревматичният процес засегне вътрешния слой на сърцето — ендокарда, говорим за ендокардит. Когато същият процес е локализиран в средния слой на сърцето — миокарда, налице е миокардит, а ако поражението обхване външния слой — перикарда, получава се перикардит. Тъй като в преобладаващия брой болни с ревматично заболяване на сърцето (90%) се засягат едновременно в една или друга степен и трите слоя, говорим за ревмокардит. Ревматизмът, който е в основата на ревмокардита, обикновено е усложнение на някоя огнищна инфекция, причинена най-често от стрептококи. По-рядко е последица на обща инфекция. Огнищната инфекция може да бъде в сливиците, в синусите, зъбите, ушите, кожата и др. Възпалението на сливиците се смята за най-честата причина на ревматизма, но не всички, конто боледуват от ангини, заболяват от ревматизъм. Важна роля играят простудата, лошите хигиенни и климатични условия. Заболяването възниква от 1 до 3 седмици след прекараната стрептококова инфекция и протича с повтарящи се пристъпи. В резултат на повишена чувствителност (променена реактивност) на организма към отделените от бактериите токсини настъпва ревматичен пристъп. Играят роля и редица други фактори — наследствено и фамилно предразположение, хормонални и нервни смущения и др. От ревматизъм боледуват по-често децата и младите хора. Заболяването започва с отпадналост, лесна уморяемост, повишена температура и ставни болки. Засягат се обикновено големите стави — коленните, глезенните, лакътните и гривнените стави. Заболелите стави се подуват, а понякога кожата над тях се зачервява. Движенията в засегнатите стави са ограничени и силно болезнени. Характерно е прескачането на болката от става в става. След няколко дни болките могат да намалеят, а след това отново да се засилят. Друг път болките са слаби или дори липсват и ревматизмът протича само с общи оплаквания без ставни промени. Независимо дали ревматизмът протича със ставна локализация или не у децата (до 80%) се развива ревмокардит. Последният протича със сърцебиене, лесна умора, лека болка и пристягане в сърдечната област, лек задух, засилващ се при незначителни усилия. Пулсът се учестява. Температурата е леко повишена. Успоредно със ставни прояви ревматизмът може да засегне и нервната система под формата на т. нар. мозъчен ревматизъм, които е почест у момичетата и се проявява с непроизволни движения на крайниците, гримасничене и смущение в говора. След преминаване на ревматичния пристъп ставите оздравяват обикновено без последици и деформации. Болните се чуствуват здрави, но склонността към повтаряне на пристъпа остава. Ревматизмът на сърцето (ревмокардитьт) за разлика от ревматизма на ставите обикновено не преминава без последици. Засегнатите клапи на сърцето се деформират и не могат плътно да затварят сърдечните отвори. Така се появяват ревматичните сърдечни пороци. Болните със сърдечни пороци се уморяват лесно и често не са подходящи за тежък физически труд. Затова деца, които имат ревматичен сърдечен порок, трябва да се ориентират към професии, които не са свързани с физическо натоварване. При заболяване от ревматизъм (независимо кои органи са засегнати) болният трябва да бъде поставен на постелен режим, който трябва да продължи по-дълго време. Ако е налице и ревмокардит, болният трябва да лежи на легло няколко месеца. Още в началото на заболяването трябва да се консултира лекар и да се направят редица изследвания. Лечението е продължително (6—12 месеца) и се провежда с противоревматични средства. След отзвучаване на пристъпа в продължение на няколко години трябва да се провежда периодично профилактично лечение с пеницилинови препарати с удължено действие. Много е важно болният да се лекува системно и упорито независимо от липсата на оплаквания, за да се предотврати появата на следващите пристъпи. Затова е важно правилното лечение на ангините и другите инфекции, които могат да имат отношение към появата на ревматичния пристъп. Отстраняването на огнищата на инфекции (премахване на възпалените сливици, зъби и др.) трябва да става само със съвета на специалист и в определените от него срокове. От голямо значение за предпазване от ревматично заболяване е избягването на влага и простуда. Борбата с простудните заболявания не трябва да се води по пътя на прекомерно обличане и пазене, а с постепенно и системно закаляване, пълноценно хранене, подобряване на битовите и трудовите условия. Особено полезни са физкултурните занимания, спортуването, въздушните и слънчевите бани.