Рак на стомаха, най-честите локализации на рака на храносмилателната система.
Ракът на стомаха е една от най-честите локализации на рака на храносмилателната система и на раковото заболяване на организма. В миналото се считаше, че от него боледуват само възрастни (над 60 години) хора. Днес се знае, че от стомашен рак боледуват всички възрасти, но относително по-често се наблюдава при мъжете, и то възрастта след 40—45 години.
Етиология и патогенеза. Причините за възникването и механизма на развитие на стомашния рак остават и сега ненапълно изяснени. За развитието на това заболяване от съществено значение са хроничните възпалителни промени в стомашната лигавица с последващата й атрофия. Като преканцерозни състояния се считат атрофичният хроничен гастрит, пернициозната анемия,, полипозата на стомаха, гигантските хронични язви на стомаха и др. При тези болни обикновено с лигавицата на стомаха настъпват хиперпластични и дегенеративни процеси, които обуславят злокачествения ръст. Като предразполагащи фактори за злокачествена дегенерация се посочват хроничният алкохолизъм и тютюнопушенето, грешките в храненето с поемането на силно дразнещи и пикантни храни и пр.
Патологоанатомия. Стомашният рак произхожда от жлезистия апарат на лигавицата. Най-често е локализиран в областта на хоризонталната част на малката кривина на стомаха, околопилора и по-рядко в кардията и тялото на стомаха. Патологоанатомично се различават четири типа стомашен рак:
1) полипозен" рак;
2) язвена форма на стомашен рак;
3) слузообразуващ рак;
4) скирозен рак.
Стомашният рак дава доста метастази. Те най-често обхващат лимфните възли по съседство (т. нар. регионарни лимфни възли)', а също и по-далечни в супраклавикуларната ямка вляво т. нар. Вирхова жлеза, черния дроб, перитонеума и пр.
Клинична картина. Тя е много различна и в началото съвсем нетипична. При много от болните липсва анамнеза за предхождащо стомашно заболяване. При други са налице продължително време съществували атрофичен гастрит, стомашна полипоза или неподдаваща се на консервативно лечение хронична стомашна язва,Вече е изоставен старият подход към диагностиката и клиничната симптоматика на стомашния рак, когато се търсеше старата класическа триада: напипващ се стомашен тумор, болка, кахексия и кръвоизливи. Оказа се, че това са фактически признаци на значително напреднал стомашен рак, чиято диагноза е значително по-лесна, но възможностите за перспективно лечение са пропуснати.
Най-често стомашният рак започва постепенно, снехарактерни; признаци. Между тях са: отпадналост и необяснимо нарушение на работоспособността, диспептични смущения, които се изразяват като т. нар. стомашен дискомфорт, т. е. болният чувствува тежест в епигастриума, има неопределени оплаквания, които сам не може да обясни, непоносимост към някои храни, преходни болки в епигастриума, нарушение на апетита. Тези признаци съществуват различно дълго време и постепенно се увеличават и задълбочават. Появява се болка, често периодична или по-постоянна и с трудно обяснима връзка с храненето. Понякога връзката с храната т храненето, особено при болните с предшествуващ хроничен гастрит или язва на стомаха, е по-отчетливо подчертана. Налице са хипохлорхидрия или стомашна ахилия с периодична диария.
С нарастването на туморния процес се задълбочава болковият синдром, появяват се анемия, повръщане и силно отвращение към месни храни, намалява рязко апетитът, намалява и телесното тегло (кахексия). В повърнатите материи има често примеси от кръв. В изпражненията се откриват непрекъснато окултни кръвоизливи. Понякога при разпад на туморната маса в стомаха може да има по-значителна хематемеза или мелена. При развитие на тумора в близост до пилора се установяват прояви на пилорна стеноза с повръщане, нарушена пилорна проводимост и електролитни промени.
При обективното изследване прави впечатление видът на болните. Кожата и лигавиците им стават бледи. Турторът на кожата е намален, а често цветът й добива бледосив или жълтеникаво сив оттенък. В лявата супраклавикуларна ямка често се открива наличие на твърд лимфен възел (Вирхова жлеза) — метастаза в лимфните жлези. В епигастриума има умерена или по-силна болезненост. При напреднал туморен процес или когато последният е прораснал в съседните органи, може да се опипа в дълбочина туморната маса, която е плътна, неравна и неподвижна. Този признак обаче е характерен за напредналите форми на заболяването. Развива се хипохромна анемия с характерни промени в протеинограмата. РУЕ е силно ускорена, а флокулационният тест на Велтман се скъсява.
Рентгеновото изследване на стомаха е много акжазателно. В ранната фаза на заболяването се установяват нарушение в разпространението на перисталтичната вълна по стомашната стена, която е обхваната от туморния процес, разстройство в лигавичната конфигурация и др.В по-напредналите фази :на стомашния рак се установява различно изразен дефект в изпълването с полициклични контури (прил. 20) или гигантска язва с инфилтративни изменения на стената около нея. При напреднал скирозен рак стомахът се свива и променя обема и конфигурацията си.
Гастроскопското изследване е от много голямо значение за диагнозата на стомашния рак. То дава характерна ендоСкопска картина още в ранните фази на развитието на заболяването, а посредством насочената биопсия е в състояние да постави и сигурна хистоморфологична диагноза.
Заболяването протича сравнително бързо и трае обикновено около 6 месеца до 1 година след откриването му. При по-млади хора то протича по-бързо и с относително по-голяма злокачестве-;ност. В хода на заболяването може да настъпят редица усложне-:ния, като кръвоизливи (хематемеза и мелена), стеноза на пилора, перфорация на стомашната стена и др. Процесът бързо метаста-зира в регионарните лимфни възли, черния дроб и перитонеума с развитие на асцит (карциноматозен асцит). При метастази в черния дроб той нараства, става твърд и неравен, появява се жълтеница. С напредването на раковото заболяване настъпват кахексия й тежка карциноматозна интоксикация. Болните обикновено загиват в състояние на тежко изтощение или поради някое интеркурентно заболяване (бронхопневмония и пр.).
Диагнозата трябва да се постави колкото е възможно по-рано. За нея допринасят не само познаването на клиничната картина и упоритото търсене на заболяването, но и широкото използване на ендоскопското (гастроскопското) изследване с целенасочена биопсия, рентгеновото изследване и диспансерното наблюдение на лреканцерозните състояния на стомаха (хронични атрофични гастрити, стомашна полипоза, гигантски хронични язви на стомаха и др.).
