Рак на белите дробове (научна версия)

У мъжете белодробният рак е най-честото неопластично заболяване. През последните десетилетия честота на белодробния рак се увеличи значително. У нас заболяемостта е около 28 на 100 000 жители. Съотношението мъже жени се колебае от 4:1 до 14:1. Появява се обикновено към 50—60-годишна възраст. Етиология. Факторите, които имат отношение към етиологията на белодробния рак, се разделят в 4 групи: тютюнопушене, канцерогенни фактори в атмосферния въздух, професионални вредности, хронични възпалителни процеси в белите дробове. Канцерогенното действие на тютюнопушенето е доказано. Пушенето на цигари е основна причина за увеличаване на честотата на белодробния рак. Честотата на белодробния рак е право пропорционална на дневното консумиране на цигари. Патологоанатомия. Според локализацията на тумора се различават централен и периферен карцином. Централният карцином произлиза от главните, лобарните или началото на сегментните бронхи, а периферният — от дисталната част на сегментните бронхи и техните разклонения. Белодробният рак се развива от стената на броиха и расте по два начина: предимно към лумена на броиха (ендобронхиално, екзофитно) или навън около броиха (перибронхиално, ендофитно). Различават се три основни хистологични типа: плоскоклетъчен, жлезист и недиференциран карцином. Метастатичната способност на белодробния рак е много голяма, като не е пощаден нито един орган. Клинична картина. В началото карциномът на белите дробове протича безсимптомно и неговото откриване става при профилактична флуорография или рентгенография на белите дробове, направена по повод на друго заболяване. Туморната сянка с големина под 1 см обикновено остава неразпозната. Сравнителна ранни при знаци са кашлица, бронхит и субфебрилитет, кръвохрачене, болки в гърдите, задух. Кашлицата е най-честата проява при рак на белите дробове. Отначало тя може да бъде суха, дразнеща, продължителна, упорита на лечение, а след това постепенно се засилва и става влажна с жилави слузнобели или сиви, слузно-гнойни, гнойни или кръвенисти храчки. Кръвохраченето е характерен симптом, но се наблюдава рядко и не многорано. Най-често се намират само отделни кървави жилки и точки,. но понякога храчките стават кървави с прясна, ясно червена или стара, тъмна кръв. Храчките, наподобяващи малиново желе, се смятат за типични, но се наблюдават рядко и късно. Сравнително често стеснението на бронхите води до нарушен дренаж и локализирани възпалителни изменения — бронхит, бронхопневмония. Типични са тяхното трудно повлияване от антибиотици, продължителният субфебрилитет и честите рецидиви. Всяка пневмония, която се разнася бавно, е съмнителна за бронхиален карцином и налага щателно изследване и проследяване. Болките в гърдите се появяват при заангажиране на плеврата и рядко се изразени в началото. Физикалното изследване в началото обикновено не дава патологични отклонения. Понякога могат да се чуят персистиращи в малък район групирани единични сухи или влажни хрипове, резултат на частичното запушване на броиха. По-късно, когато неоплазмата прогресира, се появяват класическите белези на бронхиално запушване с физикални данни за белодробно уплътнение вследствие ателектаза, пневмония или абсцес. Късните прояви на заболяването включват: 1) неспецифични общи симптоми; 2) признаци на разпространение на тумора в гръдния кош; 3) признаци на метастази извън гръдния кош. Неспецифичните общи симптоми са лесна умора, отслабване на тегло, безапетитие, гадене и повръщане. Рентгенографията и томографията имат голямо значение за диагнозата на белодробния рак. Централният рак дава уплътнение и уголемяване"на единия хилус, отначало ограничен рязко от околлостта, после нерязко, често с повлекла от хилуса към периферията. Периферният рак се проявява с различно голямо окръглена сянка, която може да има еднороден или нееднороден строеж и гладки резки или неравни и нерезки граници. Точната диагноза на значителна част от случаите с централен рак се постига с бронхоскопия, която при тези случаи е основният диагностичен метод. Бронхографията е също( диагностичен метод, особено при рак, изхождащ от по-малки бронхи, където с бронхоскопа не се достига. Цитологичното изследване на храчки, бронхиален секрет, материал от катетербиопсия, пункция на белия дроб и плеврална течност има решаващо диагностично значение. Цитологичното изследване на храчките дава положителни резултати при 50—90%. По-резултатна е катетербиопсията, която е особено показана при периферен карцином. Диагностичната пункция на белите дробове допринася в редица случаи за изясняване на диагнозата. По-широкото приложение на диагностичната торакотомия стесни значително показанията за пунктиране. Туморни клетки в плевралната течност се намират само когато изливът е резултат на инфилтриране на плеврата от карцинома. Хистологично изследване (биопсия) на материал от тумора, взет чрез бронхоскопия или диагностична торакотомия, има решаващо диагностично значение. Медиастиноскопията с биопсия на лимфен възел има също много голяма стойност за точната диагноза и определяне разпространението на неоплазмата. Биопсията на лимфен възел от надключичните ямки и пред т. може да има също диагностично значение. От лабораторните изследвания най-важна е ускорената РУЕ.