В зависимост от разнообразието на почвено-климатичните условия на различните лозарски райони, хранителната площ за отделните лози и опита на лозарите съществуват различни системи на отглеждане и формиране на лозите.
Досега са правени редица опити да се подредят различните системи и форми ровки резитби в логически порядък, предлагани са много класификации, но на практика във всяка от тях са открити редица несъобразности и принципни несъвършенства.
Различните автори досега са вземали различна база за подреждане на резитбите. Преди всичко системите и формировките резитби са били разделени на два главни раздела - резитби за райони с незагрибващи се лозя и за райони със загрибващи се лозя. В тези две групи след това са били посочвани подгрупи в зависимост от формата на главината, дължината на стъблото, от броя на рамената и др. Други автори приемат за основа формата на главината, вида на рамената и др., за трети основа за подреждане на резитбите е видът на оставеното плодно звено; те доста произволно си служат с понятието система на резитбата, система на отглеждане на лозата, формировка на главините и др.
Всичко това води до неяснота и безсистемност и до липса на обединяващ принцип при подреждането на резитбите. Ето защо в различните ръководства по лозарство досега всеки автор изхожда от собственото си гледище по този въпрос и в крайна сметка досега нито в едно ръководство не се среща принципна и издържана от всички страни класификация на резитбите на лозата.
За да създадем стройна класификация на резитбите, преди всичко трябва да изхождаме от основната цел на резитбата - получаване на трайни, високи и качествени добиви от лозата. За тази цел при всички резитби на главината се оставят специални части, годни да дават очакваните добиви, т. е. оставят се плодни звена. Основен елемент следователно при всички резитби е плодното звено в цялост, като под плодно звено за удобство приехме да разбираме плодна част, състояща се или само от чеп с две очи, или от стрелки, дъги или плодни пръчки със заместваш чеп в основата (при смесените резитби), или само плодни пръчки без заместващ чеп (при дългите резитби). Плодните звена при различните резитби са най-разнообразни, но може да се групират в три основни групи: чепове, плодни пръчки и стрелки, дъги или плодни пръчки със заместващи чепове. Твърде удобно е следователно да се приеме на практика разпределението на всички резитби на три основни групи според типа на плодното звено.
Необходимо е след това да се уточнят понятията система на резитбата, система на отглеждане и формировка на лозата. Тъй като почти всички автори под система на отглеждане на лозата разбират типа на прилаганата резитба, то при разглеждане на въпроса за резитбата принципна разлика между система резитба и система на отглеждане на лозата няма. Следователно ще си служим с понятието система резитба. Основният елемент, който позволява да се групират различните резитби според нас е видът на плодното звено. Така че в практиката трябва да различаваме три основни системи резитби: къса чепова -с плодно звено от чеп с две очи и по-рядко от чеп с три очи; дълга - с плодно звено, състоящо се от плодна пръчка с различна дължина и смесена-с плодно звено, състоящо се от плодна пръчка (стрелка, дъга или плодна пръчка) и заместващи чепове в основата на плодната пръчка.
В тези три групи системи резитби различаваме различни формировки (форми) в зависимост от дължината на стъблото, броя на рамената и тяхното пространствено разположение.
Към системата къса чепова резитба спадат формировките главеста, чашовидна, ветриловидна, кордон Роая и др. Към системата дълги резитби спадат формировките Мароже и Силвоз. Към системата смесени резитби спадат формировките Гюйо, Карант, смесена чашковидна, ветриловидна, висок кордон Ленц, Мозер, Казнав, двустранният кордон АЗОС, асмовидна формировка, кордон Томри и др.
Както се вижда, в различните системи резитби са включени формировки с различна дължина на стъблото, без рамена или с различен брой рамена, пространствено различно разположени. В този смисъл във всяка група системи резитби отделните формировки може да се групират в подгрупи по някои от тези показатели. Поради малкия брой резитби. които имат значение за нашата страна и ще бъдат разгледани в настоящото ръководство, това не е необходимо.
