Пролетен катар
Пролетният катар е своеобразно заболяване.
Пролетният катар е своеобразно заболяване на конюнктивата и роговицата, носещо названието си от зависимостта, която съществува между развитието му и настъпването на пролетния сезон.
Субективно болестта започва със силно дразнене, светлобоязън, сълзене и силен сърбеж, който е характерен за пролетния катар. Появяването на тези оплаквания обикновено съвпада по време с настъпването на топлите и слънчеви дни през пролетта. При студена пролет проявите на заболяването настъпват по-късно, а и след това при хладни и облачни дни те са по-слаби и дори се изгубват, за да се засилят наново при топло и слънчево време. През есента и зимата субективните оплаквания намаляват и обикновено изчезват освен в отделни случаи, при които могат да продължат и през цялата зима. Следващата пролет същите оплаквания се появяват отново.
Обективните изменения в началото се състоят в зачервяване и задебеляване на конюнктивата на тарзите и отчасти на долния форникс, като същата добива своеобразен млечен изглед. Според едни автори този млечен изглед се дължи на задебеляване на епитела, а според други — на хиалинно израждане. Последното схващане се смята за по-правдоподобно. Същевременно тарзовата конюнктива се покрива с тънко белезникаво було от лигави, доста еластични при теглене секреции. При микроскопското им изследване в тях се откриват еозинофилни клетки и свободни еозинофилни гранули. Тази находка е така характерна, че може да служи за потвърждаване на диагнозата при съмнителни случаи.
Същевременно на лимба се констатира дифузно или възловидно на-дебеляване. Когато това надебеляване приеме възловидна форма, се получава образувание, прилично на фликтена. На върха на фликтената често се констатират бели точки. Пашев е констатирал колонии ксерозни бацили.
При тия изменения заболяването може да трае различно дълго и да изчезне безследно. В други случаи обаче след няколкогодишно боледуване в краищата или по-често в централните части на горната тарзова конюнктива се развива твърде характерна за пролетния катар папилна хипертрофия, която се състои от плоски гладки папили с гланцов изглед. В някои случаи те са единични, в други множествени и наредени мозаично. От това клепачът слабо увисва (симптома-тичен птозис). Това е клепачната форма на пролетния катар.
Съществува още и лимбова форма на заболяването. Тя се образува от сливането и нарастването на възпалителните надебеления върху лимба, което става обикновено от двете страни или само темпорално на лимба в областта на клепачния отвор. Откъм роговицата тези образувания завършват със стръмен желатинозен ръб, а от другата страна преминават без всякаква граница в нормалната конюнктива. При развити ето на заболяването тези нараствания обхващат роговицата по цялата ш окръжност и напредват концентрично, като централните й части на края: все пак повече или по-малко се запазват.
Ходът на заболяването е хроничен, развитието е периодично и? може да трае много години наред. Първите прояви нерядко се развиват от детство, но болестта е най-често между 10-и 20-годишна възраст, а след 35-годишна възраст почти изчезва, макар че отделни, й то именно тежки заболявания могат да се срещнат и в значително по-напреднала възраст.
Съществуват леки форми на заболяването, които при съвсем малки обективни изменения преминават безследно. В други случаи остават едни или други изменения, които намаляват зрението дори до слепота. След по-дълго траене обикновено тарзовата конюнктива изгубва блясъка и гладкостта си, става бледа, грапава и цикатризирана, много рядко се образува и симблефарон. По корнеата могат да се образуват туморовидни хиперплазии и панус, да останат помътнявания, които намаляват зрението.
Етиологията на заболяването не е позната. В грамадния брой случаи-то засяга двете очи, но се среща и само в едното. Отнася се явно до алергично заболяване, но алергенът не е познат. Допуща се влияние на светлината. В кръвта понякога се констатира обща еозинофилия и често лимфоцитоза.
