На припаднал човек никога да не се дават течности или храна
Още веднъж изрично ще подчертаем: при човек, изпаднал в безсъзнание, този гълтателен рефлекс е нарушен. В трахеята могат да навлязат всякакви течности и храни. За съжаление все още господствува опасното становище, че на един припаднал човек трябва да се даде да пие нещо силно „за съживяване". Това е абсолютно погрешно!
Впрочем регулацията на нашия организъм е толкова екзактна, че не е възможно едновременно да се диша и да се гълта. В момента на гълтането дишането „автоматично" спира. Само когато тази регулация се прекъсне от атипични реакции (говорене по време на ядене, кашлица и т.н.), може да се получи „задавяне". Но посредством рефлекса за кашлица тези малки частици храна, попаднали по погрешка в тра-хеята, бързо се изхвърлят.
Хранопроводът също е построен по описания вече общ принцип за стомашно-чревния канал. Вътрешната лигавица е относително издръжлива, тъй като покрай нея преминават храни с различна консистенция и температура (могат да настъпят разлики от 40 градуса и повече, ако след горещо ястие се хапне сладолед).
Същинската стена на хранопровода се състои от спираловидно мускулно сплетение. При своята контракция то свива лумена и същевременно посредством една перисталтична вълна хранителната каша се изтласква към стомаха.
Този процес може да се сравни с начина, по който се придвижва един червей. Непосредствено преди преминаването си в стомаха хранопроводът е затворен с един пръстеновиден мускул. Когато хапката се приближи до входа на стомаха, този мускул се разтваря и храната влиза в стомаха. През останалото време връзката между стомаха и хранопровода е прекъсната. По този начин стомашното съдържание не може да се върне в хранопровода дори и в легнало положение или при стойка на глава.
При нервни регулаторни смущения, при препълнен стомах, при стомашни аномалии този „вентил" може понякога и да започне да пропуска (повръщане, оригване).
Ако настъпят изменения в стената на хранопровода (от възпаления, тумори, нараняване и други подобни), тя може да се разтегли и да се образуват издатъци (дивертикули). В тези дивертикули могат да навлязат частици от храната. В такъв случай те не слизат в стомаха, започват да гният и издават лоша миризма. Такива дивертикули на хранопровода трябва да се отстраняват по оперативен път.
Лигавицата на хранопровода също е богато кръвоснабдена. Ако оттичането на кръвта от вените е затруднено поради заболяванй на черния дроб, във вените на хранопровода може да се получи кръвен застой. В такъв случай тези вени понякога се подуват силно (до дебелината на един пръст). Механичното дразнене при гълтането може да предизвика скъсване на тънката венозна стена и поради силния кръвен застой хранопроводът да се изпълни с голямо количество кръв. Това е едно много тежко усложнение на чернодробната цироза (преустройство на черния дроб), защото настъпват опасни за живота кръвоизливи.
„Паренето" е симптом, който ни напомня, че имаме хранопровод. Нито огънят, нито въгленът може да ни опари толкова жестоко... Тази неприятна възкачваща се болка при паренето, която идва на интервали, най-често бива свързана с нередовен, нездравословен начин на живот. Смята се, че солната киселина от стомаха се връща в хранопровода. Все още при поява на парене почти рефлексно се посяга към лекарства, които свързват киселините, например Алмагел или (не се препоръчва!) сода бикарбонат.
Това е нецелесъобразно и често пъти дори съвсем погрешно! В редки случаи паренето се причинява от връщане на кисело стомашно съдържание. Според по-нови изследвания в повечето случаи се касае за някакво нарушение в инервацията на стената на хранопровода, което още не е изяснено в подробности. Затова лекарствата не дават очаквания ефект. Често пъти е достатъчно да се отпие глътка вода или да се хапне парче хляб, за да се възстанови нормалната функция на хранопровода. Но няма съмнение, че нездравословната храна, а преди всичко обилното хранене и злоупотребата с алкохол допринасят за появата на паренето.
