Водата като средство за пране
Твърдост на водата. Природните води, каквито са кладенчовите, речните, изворните и др., почти винаги съдържат повече или по-малко примеси и соли, от които бельото пожълтява, сапунът трудно се пени и се изразходва неикономично. Такива води се наричат "твърди".
Твърдостта на водата се определя от количеството на разтворените в нея калциеви и магнезиеви бикарбонати, калциев сулфат (гипс), магнезиев сулфат и други соли.
При кипенето на твърда вода част от разтворените в нея калциеви и магнезиеви соли се превръщат в неразтворими и се отлагат по стените на съдовете под формата на т. нар. „котлен камък" или „бигор".
Според твърдостта им природните води се подразделят на няколко групи: много меки, меки, средно твърди, твърди и много твърди.
Използването на твърда вода при домашното пране, в обществените перални и в промишлеността води обикновено до голям преразход на сапун и до влошаване на качеството на тъканите.
Преразходът на сапун се дължи на това, че още отначало той се свързва с калциевите и магнезиевите соли, съдържащи се в твърдите води, и образува с тях неразтворими сапуни (сапунът се пресича). За същинското пране след това са необходими нови допълнителни количества сапун. Качеството на тъканите, изпрани с твърда вода, се влошава от утаяващите се по повърхността им калциеви и магнезиеви сапуни.
Освен това твърдата вода не е подходяща и за багрене на тъканите, тъй като възпрепятства равномерното им намокряне.
При къпане с твърда вода се препоръчва изплакване на косите с разреден воден разтвор на оцет, който разтваря и отмива отложените по тях неразтворими сапуни на калция и магнезия.
Омекотяване на твърдата вода. В домашна обстановка твърдата вода се омекотява по следния начин: Напълва се голям съд с вода и за всеки 10 л от нея се прибавят по 3,5 г (една чаена лъжичка) сода за пране (сода за бъчви), предварително разтворена в малко топла вода. Ако не разполагаме със сода, тя може да се замени със същото количество прах за пране. Течността се разбърква добре с дървена лопатка и се оставя да престои една нощ. На другия ден бистрата течност от съда внимателно се отлива, за да не се размъти падналата на дъното на съда утайка, и се употребява за пране. Твърдата вода може да се омекоти и с пепел от букови или дъбови дърва, пепел от слънчогледови люспи, памучни люспи, царевични и слънчогледови стъбла и др. Тази пепел съдържа значително количество калиев карбонат, а също и натриев карбонат, които действат аналогично на содата за пране. На 10 л вода се поставят от 2 до 2,5 кг пепел.
Най-добри за пране; са дъждовната или снежната вода, понеже са най-меки. Там, където има възможност, дъждовната вода може да се събира в подходящи съдове (дървени бурета или варели), които се държат покрити, за да се запази водата от замърсяване. Такава вода обаче при продължително съхраняване придобива неприятна миризма.
От изложеното дотук следва, че за районите, където водите са твърди и много твърди, обикновеният сапун не е най-доброто средство за пране. Най-целесъобразно е да се употребяват синтетичните перилни препарати, на които ще се спрем по-подробно.
Избор на перилни средства
В продължение на много столетия единственото перилно средство е бил сапунът.
У нас се произвеждат и значителен брой синтетични перилни препарати (препарати за пране), чието активно средство е сапун, смесен с калцинирата сода, алкални фосфати, натриев метасиликат, оптически избелители и др. Освен тях обаче от известно време все повече се налагат синтетичните перилни препарати за ръчно и машинно пране, изградени на основата на несъдържащи сапун вещества и с добавка на активни съставки с голям перилен ефект.При избора на перилни средства трябва да бъдем особено внимателни, тъй като от качеството и точното им предназначение зависи до голяма степен не само доброто изпиране, но и трайността на дрехите.
Важно условие за ефективността на перилните препарати е и точното спазване на указанията за правилното им използване и дозировка, отпечатани върху опаковката им. При неправилно използване могат да се получат нежелателни и дори неприятни резултати.
И още нещо! Прахообразните препарати отделят фини частици, които дразнят дихателните органи. Хората, които са чувствителни към препаратите, при работа с тях трябва да употребяват четирислойна марлена маска, предпазваща носа и устата.
Някои хора са свръхчувствителни при контакт с едни или други химични вещества и в частност с перилни прахове и течни перилни препарати. Тази свръхчувствителност (алергия) се проявява със зачервяване на кожата, сърбеж, а в някои случаи и с отоци. Хората, страдащи от алергия (бронхиална астма, копривна треска, екземи и др.), трябва да избягват контакти със синтетически перилни препарати и миещи средства.
Машини и съоръжения за пране
В търговската мрежа се продават перални машини с най-различни конструкции и системи. Към всяка от тях са приложени упътвания за начина на използването им, които трябва да се спазват точно. Независимо от това по-долу ще дадем някои общи правила за експлоатация на пералните машини.
• Преди включване на машината в действие тя трябва да се заземи. В противен случай при допир с нея електрическият ток може да нанесе на работещия опасни поражения. Заземяването трябва да се извърши от специалист електротехник.
• Пералните машини не трябва да се използват по време на върховите за електрическата енергия часове, а също и при намаление на напрежението на електрическия ток. Това може да доведе до повреда на електродвигателя.
• Ако се пере със сапун, силно замърсените места, особено по яките и маншетите на ризите, трябва преди прането да се наттрият със сапун.
• В стария тип перални перилните препарати трябва да са напълно разтворени във водата, преди да се постави прането. Неразтворените малки бучки от тях могат да повредят тъканите.
• Продължителността на прането на нормално замърсено бельо не бива да е по-голяма от 5 мин. Вълнените и копринените материи се изваждат от пералната машина след 3 мин. Бельото от нежни и лесно късащи се тъкани се пере само 3 мин, а най-нежното бельо е най-добре да се постави в торба от марля и да се пере в нея.
• В една вода могат да се изпират до 3 или 4 порции бельо, като се започва от най-леко замърсеното и се завършва с най-силно замърсеното. Много замърсените дрехи могат да се изпират два или три пъти.
• Ако по време на прането бельото се навие на топка, то се оправя с помощта на специални дървени щипки.
• След като прането завърши, най-напред се изключва електродвигателят, след това се изваждат изпраните дрехи и накрая се изпуща замърсената от прането вода.
Идеалната перална машина е напълно автоматизираната, при която на домакинята не остава нищо друго, освен да изсипе съответния перилен препарат в предназначеното за него място, да постави дрехите в барабана и да нагласи програмата за пране съобразно вида на материите и степента на замърсяването им. Накисването, прането, плакненето и изсушаването в центрофугата са напълно автоматизирани. При някои конструкции автоматични перални машини програмирането може да се изменя така, че някои от операциите по желание да отпаднат или да се повторят.
При частично автоматизираните перални машини съответните операции се включват поотделно. Те се нуждаят от по-голямо обслужване.
Съществено облекчение за домакинята са електрическите центрофуги, чрез които се пести най-тежкият труд при прането - изстискването на дрехите. Извадено почти сухо, прането изсъхва бързо, а това пести време.
