Какви методи за борба се прилагат срещу болестите и неприятелите по овощните растения?
Борбата с болестите и неприятелите по овощните растения може да се извежда чрез прилагане на механичен, агротехнически, биологичен, карантинен и химичен метод. През последните 20-30 години се прилагат и други методи: лъчева стерилизация, хемостсрилизация, генетичен и др.
Какви мероприятия обхваща механичният метод?
Механичният метод за борба обхваща събиране и изгаряне на източниците на зараза- гъсенични гнезда, яйчни купчини, яйчни пръстенчета, заразени леторасти от струпясване и брашнеста мана, заразени листа от струпясване и червени листни петна, - събиране на опадалите и заразените плодове, пропъждане на птиците с плашила и уреди, които издават силен шум, изкореняване на заразените от вирусни и микоплазмени болести растения, улавяне на някои вредни насекоми в ловни пояси и пр.
Какви мероприятия обхваща агротехническият метод?
Към агротехническия метод за борба с болестите и неприятелите на овощните растения спадат обработката на почвата, при която се унищожават зимуващите в
почвата вредители (черешова муха, сливова плодова оса, ябълкова оса и др.), заораването на заразените от струпясване и червени листни петна листа, засаждането на устойчиви на болести и неприятели сортове, изборът на места за нови насаждения, изборът на здрав посадъчен материал и др. Правилното и своевременното прилагане на агротехническите мероприятия допринася за повишаване устойчивостта на растенията спрямо болести и неприятели.
Защо е необходимо да се извършва остъргване на старата кора на овощните дървета?
Чрез остъргването на старата кора на овощните дървета се унищожават укрилите се за зимуване под нея неприятели, а други се лишават от удо бни места за презимуване. Остъргването на кората се извършва с желязна стъргалка или четка (фиг. 96) след първото застудяване наесен, като около ствола на дървото се постила платнище (фиг. 97). Събраните отпадъци трябва да се изгорят.
Какво е предназначението на есенното дълбоко прекопаване на почвата от растителнозащитна гледна точка?
Известно е, че редица неприятели по овощните растения презимуват в почвата. Такива са черешовата муха, сливовата плодова оса, някои листоминиращи молци и др. При прекопаване на почвата през есента една част от укрилите се вече в почвата неприятели се унищожават механично, други се заравят дълбоко, откъдето не могат да излязат напролет, а трети се изнасят на повърхността и загиват от неблагоприятните климатични условия през зимата.
Защо е необходимо да се събират и унищожават опадалите листа наесен и докога най-късно трябва да се прилага това мероприятие?
В опадалите листа презимуват редица неприятели и причинители на опасни болести. Причинителите на струпясването на ябълката и крушата, на белите листни петна по крушата, на червените листни петна по сливата, на антракнозата по ореха, някои листоминиращи молци и др. презимуват в опадалите листа. Чрез събиране и изгаряне на опадалите листа овощарят е в състояние да унищожи голяма част от заразата и да намали източниците на зараза за следващата година. По този начин теоретично може да се унищожи напълно заразата от тези болести и неприятели, но на практика това не се постига, защото една част от листата се отнася от вятъра извън овощните градини, друга част остава несъбрана и пр.
Събирането на опадалите листа може да се приложи в овощни градини, в които почвата се поддържа в чим. Най-добре е листата да се съберат и изгорят или компостират през есента, веднага след листопада и преди да са отнесени от вятъра извън овощната градина. В никой случай обаче събирането не трябва да се отлага за пролетта, след като започне разлистването на дърветата, защото по това време презимувалите вредители са в състояние да причинят заразявания на новите листа. По същата причина практиката на някои озощари да събират листата и да ги пазят на купчини до цъфтежа, за да ги използуват за задимяване срещу късните пролетни мразове, е неправилна.
Фиг. 96. Инструменти за остъргване на старата кора:
1-телена четка; 2-триъгълна стъргалка-3-назъбена стъргалка
Фиг. 97. Остъргване на старата кора и събиране на отпадъците в платнище
Как се приготвят и за какво се използуват лепливите пояси в овощарството?
Лепливите пояси се приготвят от пергаментова хартия с ширина 15-20 cm и гъсенично лепило, което не изсъхва бързо. Хартията се поставя във вид на пояс върху ствола на дървото и се превързва стегнато в горния, и долния край с канап, след което се намазва с лепило (фиг. 98).
Фиг. 98. Поставяне на лепливи пояси:
1-преоързване на хартията; 2-намазване на хартията
Фиг. 99. Предварително остъргване на кората на ствола за поставяне на леплив пояс
През пролетта поясите се поставят близо до повърхността на почвата, а през есента - непосредствено под най-долния скелетен клон.
Насекомите, които са прекарали зимата в почвата или под окапалите листа, пълзят по ствола нагоре, а наесен се придвижват към почвата по обратния път и при преминаване през пояса се полепват и умират.
За да се избегне преминаване на насекоми под пояса (между ствола и хартията), необходимо е, преди да се постави поясът, кората да се почисти и заглади (фиг. 99).
При поставяне на лепливи пояси на млади дръвчета не трябва да се допуска стичане на лепилото върху кората, защото причинява повреди по нея.
Как се приготвя гъсенично лепило?
За приготвяне на лепливи пояси, необходими при борбата с някои важни неприятели по овощните растения (ябълков плодов червей), се използува гъсенично лепило, което освен голяма лепливост трябва да притежава устойчивост на измиване от дъждове, на изсъхване - при големи горещини - и на втвърдяване - при ниски температури. Лепило с такива качества може да се приготви чрез варене на 10 части борова смола, 2 части асфалт и 1,5 части вазелин в продължение на 5 часа. След като изстине, към получената смес се прибавя малко конопено масло.
Фиг. 100. Устройство на ловен пояс от велпапе
Какво е предназначението на сухите ловни пояси и как се приготвят?
Сухите ловни пояси имат същото предназначение, както лепливите. Те се правят от нагъната хартия (велпапе от опаковки на стъклария), нарязана на ивици с ширина 15-20 cm, и се поставят върху стволовете, като се превързват само в горния край (фиг. 100). Насекомите се скриват в тях, за да какавидират (през лятото) или за да зимуват (наесен). За да какавидират в гънките на пояса, а не в пукнатините на кората, необходимо е, преди да се постави поясът, да се почисти стволът от старата напукана кора (вж. фиг. 99).
Сухите ловни пояси се преглеждат през 10-15 дни и насекомите, намерени в тях, се унищожават.
Как се приготвят отровни ловни пояси и какви са предимствата им?
Отровните пояси се правят от същите материали и по същия начин, както сухите ловни пояси, но с тази разлика, че хартията се накисва предварително в разтвор от 3% Би-58. Тези пояси имат това предимство, че не се нуждаят от прегледи, защото укрилите се в тях насекоми се отравят.
В какво се състои биологичният метод за борба с болестите и неприятелите по овощните растения?
Всички насекоми, акари и други живи организми в овощната градина образуват едно общежитие, в което отношенията не всякога са „Добросъседски". Калинките например се хранят с листни въшки. В яйцата на ябълковия плодов червей се развиват паразити, които ги унищожават, някои акари изяждат вредните акари, много птици, в това число и кокошките, се хранят с вредни насекоми, в насекомите се развиват гъби, бактерии и пр.
Човекът се стреми да използува естествените врагове на вредните насекоми, акари, бозайници (мишки) и Др. за унищожаването им. За целта паразитите и хищниците се размножават по изкуствен начин в специални инкубатори и при подходящо време се пускат в овощната градина, за да унищожат вредителите по овощните растения.
Засега от паразитите по овощните неприятели най-голямо внимание се отделя на афелинуса, който паразитира в тялото на кръвната въшка, и на трихограмата за борба с плодовия червей.
Има ли птици, които унищожават вредните насекоми в овощните градини?
Птиците са известни като помощници на овощаря много отдавна. Те се хранят с гъсениците на различни вредни насекоми и по този начин намаляват количеството им в овощната градина. Такива са славеят, чинката, синигерът, кукувицата, кълвачът и др. Кълвачът спасява дърветата от опасни гъсеници, като дървесницата и миризливия дървесинояд, срещу които е мъчно да се води борба, защото се развиват във вътрешността на стъблата и клоните. Той определя много точно местонахождението на гъсеницата в хода на клона, пробива дупка през кората и дървесината над нея и я изяжда.
В много случаи кълвачът разкъсва ловните пояси и изяжда намиращите се там гъсеници на плодовия червей.
Затова в редица страни овощарите полагат грижи за привличане иа полезните птици в овощните градини, като поставят изкуствени гнезда (фиг. 101), направени съобразно с естествените изисквания на птиците, хранилки (фиг. 102) и поилки, а през зимата се грижат и за изхранването им.
Фиг. 101. Изкуствени гнезда за птици (1) и начини за запазването им от котки (2)
Фиг. 102. Хранилки за птици: 1-елементи, от които е направена хранилката; 2- готови хранилки
Какви мероприятия обхваща микробиологичният метод за борба с болестите и неприятелите по овощните растения?
Микробиологичният метод е една разновидност на биологичния метод. И при него за борба с болестите и неприятелите се използуват живи организми, но низши (бактерии, гъби, вируси). Бактериите, гъбите и вирусите се размножават в специални лаборатории, след което с тях се заразяват известен брой насекоми, които се пускат в овощните насаждения, за да заразят другите насекоми от същия вид.
В някои страни вече се произвеждат готови бактериални препарати (турицид, ентобактерин-3 и др.), които дават много добри резултати при борбата с гъсениците на някои листогризещи пеперуди (бяла овощна пеперуда, златозадка, гъботворка и др.). У нас се произвежда бактерийният препарат дипел.
Какви карантинни мерки се прилагат у нас?
За предпазване на страната или на отделни райони от разпространяването на някои опасни болести и неприятели по овощните растения се прилагат различни карантинни мерки. Растителните материали, които се внасят от чужбина, се преглеждат още на граничните пунктове по отношение на болести и неприятели, които не са констатирани досега у нас. У нас досега не е констатирана болестта огнен пригор по крушата, която е разпространена в САЩ и някои западни страни. Тази болест е обявена за карантинен обект. За вътрешността карантинен обект е калифорнийската щитоносна въшка, която е разпространена само в някои райони на страната. В тези райони са забранени производството и износът на овощни дървета за други райони, защото с тях може да се пренесе калифорнийската щитоносна въшка. Благодарение на тези мерки разпространението на въшката се ограничи само в няколко окръга.
В какво се изразява химичният метод за борба с болестите и неприятелите по овощните растения?
При борбата по химичен начин се използуват различни химични средства, които са отровни за причинителите на болестите и за неприятелите. Чрез пръскане, пра шене и аерозолно пръскане с химични средства растенията се запазват от многобройните болести и неприятели. Химичните средства може да се използуват и във вид на газове, отровни примамки и пр.
Какви са предимствата и недостатъците на химичния метод за борба с болестите и неприятелите и защо се предпочита пред другите методи?
На сегашния етап от развитието на растителнозащитната наука най-голямо приложение за борба с болестите и неприятелите по овощните растения в целия свят намира химичният метод. Масовото прилагане на този метод се дължи на обстоятелството, че той дава възможност за кратко време и с най-малко разход на труд и други средства да се предпазят растенията от болести и неприятели и да се спре масовото им развитие.
Съществени недостатъци на химичния метод са: работниците, които работят с отровните химични средства, са изложени на голяма опасност; плодовата продукция, напръскана с химични препарати, е опасна за консуматорите; унищожават се полезните насекоми, акари и птици в овощните насаждения, рибите в реките и моретата и пр.
Правилно ли е и възможно ли е само по химичен начин да се води борба с болестите и неприятелите по овощните растения?
Обикнове н пръскането или прашенето с химични средства е достатъчно за запазване на плодовата реколта и овощните растения от болести и неприятели. Ефектът от прилагането на химичните мероприятия обаче би бил много по-голям, ако се прилагат и другите познати начини за борба с болестите и неприятелите по овощните растения-събиране и унищожаване на източниците на зараза (болни клонки, гнили плодове, петносани листа, яйчни пръстенчета и купчини, гъсенични гнезда и пр.), обработка на почвата, биологичният метод и пр. Прилагането на тези методи се налага още повече, като се имат предвид недостатъците на химичния метод. Чрез прилагане на агротехническите, биологичните, карантинните и механичните методи за борба с болестите и неприятелите по овощните растения е възможно да се намали до минимум използуването на химичните средства и по този начин да се избягнат вредните последствия.
Какво представлява аерозолният метод за борба с болестите и неприятелите и може ли да се прилага в овощните градини?
При аерозолния метод за борба с болестите и неприятелите по овощните растения разтворът се изпръсква на капчици под действието на топлинна енергия. За тази цел най-често се използува енергията на изгорели газове, които излизат от ауспуховата тръба на двигатели с вътрешно горене. От топлината на изгорелите газове разтворът се разпръсква и отчасти се изпарява, но при контакт с въздуха настъпва кондензиране на парите и се образува облак от много дребни капчици.
Аерозолният метод има това предимство пред другите начини за пръскане, че капчиците са много дребни, а облакът, образуван от тях, прониква във вътрешността на короната на дърветата и покрива листата и плодовете от всички страни.
Аерозолното пръскане обаче има този недостатък, че образуваната мъгла се отнася лесно и от най-слабите въздушни течения, поради което не може да се прилага дори при най-слаб вятър. Освен това химичното средство трябва да бъде разтворено в масло, а не във вода, защото при нагряване водата се изпарява лесно. Трябва да се има предвид също и това, че не всички препарати запазват токсичните си свойства при висока температура.
Аерозолният метод се е оказал ефикасен при борбата с черешовата муха и някои листогризещи гъсеници по овощните растения.
Какви са предимствата и недостатъците на пръскането и прашенето?
При пръскането на овощните растения е необходимо голямо количество вода, което оскъпява мероприятието, особено в райони с малко водоизточници. (Този недостатък на пръскането се избягва чрез въвеждането на малообемното пръскане.) Количеството на препаратите за напръскване на единица площ обаче е малко.
Пръскането дава възможност да се насочва разтворът към онези части на растенията, които са изложени най-много на заразяване от болести (долната страна на листата) или се нападат най-силно от неприятели.
Пръскането може да се извършва и тогава, когато атмосферата не е напълно спокойна. Капките от разтворите след изсъхване се задържат продължително време върху листата и плодовете, дори ако падне силен дъжд.
За прашенето с химични средства не е нужна вода, поради което то е за предпочитане там, където няма водни източници. Прашенето е в много по-голяма зави симост от състоянието на времето, защото и най-слабият вятър отнася праха да лече от растенията, които искаме да напрашим. Освен това чрез прашене се покри ва обикновено само горната повърхност на листата и плодовете. Полепналите върху растителните части прахове се измиват много лесно от падналите след прашенето дъждове. Това налага прашенето да се повтаря след всеки дъжд.
Кога се извършва зимното пръскане на овощните дървета?
Зимното пръскане на овощните дървета може да се извършва от опадане на листата до разпукване на пъпките напролет (фиг. 103). Обаче най-подходящият момент от този продължителен период за зимно пръскане е при набъбване на пъпките. По това време зимуващите стадии на насекомите и акарите са по-лесно уязвими от химичните средства, защото са „изтощени" от продължителната зима. Освен това и ефикасността на химичните средства при по-високите температури към края на зимата и началото на пролетта е по-голяма. В края на зимата има достатъчно благоприятни дни за зимно пръскане на малките овощни градини.
По какъв начин се извършва зимното пръскане?
Като се има предвид, че със зимното пръскане трябва да бъдат унищожени всички зимни стадии на насекомите и акарите, които зимуват по стъблото, клоните, пъпките и пр. на овощните дървета, и че те зимуват на защитени места, зимното пръскане трябва да се извърши така, че всички части на дърветата да бъдат на мокрени с разтвор. Това може да се постигне с разпръсквачи с широки отвори на дюзите (№ 3 на тръбните пръскачки), които дават възможност за изпръскване на разтвора във вид на едри капки и обливане на надземната част на дървото от всички страни. По тази причина разходът на разтвор за зимно пръскане е голям.
Фиг. 103.
1 и 2-фемофази, когато може да се извършва зимно пръскане; З-късно е за зимно пръскане
Достатъчно ли е зимното пръскане, за да бъдат унищожени всички неприятели и причинители на болести, които зимуват по овощните растения?
По овощните растения зимуват акарите, листните въшки, щитоносните въшки, причинителите на къдравостта по прасковата, на мехурките по сливата и по джанката и други неприятели и болести. Би трябвало да се очаква, че зимното пръскане, извършено правилно, ще бъде достатъчно, за да бъдат унищожени всички болести и неприятели, които зимуват по овощните растения, и не ще има нужда от летни пръскания срещу тях. На практика обаче не всякога е така, защото и при най-доброкачествено напръскване на овощните растения не може да се постигне 100% унищожаване на зимуващите по тях болести и неприятели. Понеже някои болести и неприятели се размножават много бързо (листните въшки, акарите и др. имат по 8-10 и повече поколения годишно), неунищожените от зимното пръскане индивиди могат да се размножат през лятото в размери, опасни за листата и плодовете на овощните растения.
По тези причини срещу някои болести и неприятели трябва да се извършват и летни пръскания, макар че е извършено зимно пръскане.
Чрез зимното пръскане обаче се намалява плътността на заразата до минимум, което дава възможност да се отложат някои пръскания през лятото и да се намали броят им.
При добре извършено зимно пръскане не са необходими пръскания рано напролет срещу листните въшки, акарите и др. В такъв случай пръскания се налагат късно през лятото, когато оцелелите при зимното пръскане индивиди се намножат в по-големи размери.
При някои болести, каквито са мехурките по сливата, къдравостта по прасковата и др., при които причинителите заразяват еднократно в началото на набъбване на пъпките, е достатъчно само зимно пръскане.
При какви метеорологични условия трябва да се извършва зимното пръскане и пръскането и прашенето през вегетационния период?
Зимното пръскане трябва да се извършва при абсолютно тихо време. Само при такова време има възможност да се напръскат клоните от всички страни, което е гаранция за висока ефективност на зимното пръскане. Когато духа вятър, пръскачът е принуден да пази лицето си от попадане на разтвор, поради което онази страна на клоните, която се намира откъм обратната на посоката на вятъра страна, не може да се напръска добре (фиг. 104). Независимо от това при вятър голяма част от разтвора се отнася далеч извън градината, без да се използува за целта.
За пръскане и прашене на овощните растения през вегетационния период трябва да се избират тихи, слънчеви дни, без изгледи за валежи (фиг. 105). Най-подходящи за пръскане са сутрешните и вечерните часове на деня, защото тогава атмосферата е най-спокойна. Ако има възможност за осветяване на овощната градина и няма роса, още по-добре е да се пръска (праши) през нощта. Пръскането трябва да започва, след като се вдигне росата, да се преустановява през горещите часове на деня и да продължава привечер преди падане на росата. За предпочитане е обаче прашенето да се извършва преди вдигане на росата, защото прахът полепва по-добре, когато листата и плодовете са влажни.
Не бива да се пръска и праши през време на дъжд, макар и слаб, защото разтворът се разрежда и измива, а и прахът също се измива.
Ако след пръскането или прашенето завали дъжд, преди да са изсъхнали капките по листата и плодовете, те трябва да се повторят.
Фиг. 104. Пръскане при силен вятър (неправилно)
Фиг. 105. Пръскане при благоприятно време (правилно)
Какъв е диаметърът на капките, които се получават при различните начини на пръскане?
Размерите на капките са в зависимост от големината на налягането в пръскачката, начина на изпръскването и пренасянето им до растенията. Най-малки са размерите на капките (d=50mµ) при аерозолното пръскане, по-големи (d=20-160mµ)-при високодисперсното, още по-големи (d = 50-150mµ ) - при дребнокапковото и най-големи (d = 150 mµ) - при обикновеното пръскане.
За аерозолното пръскане са необходими специални аерозолни агрегати, за високодисперсното- пръскачки, при които разпръскването и отнасянето на капките се извършват от въздушната струя, за дребнокапковото - вентилаторни пръскачки с механично разпръскване и въздушно отнасяне на разтвора и за обикновеното пръскане- пръскачки с хидравлично и въздушно налягане.
Може ли да се използват хербициди за борба срещу плевелите в овощните градини?
Унищожаването на плевелите в овощните градини може да се постигне освен чрез обработка и чрез пръскане с хербициди. За тази цел се използуват препаратите хербацин 50 или симазин 50 в доза 500 g за 100 1 вода, диуран и др. Полученият разтвор се разпръсква върху 1 дка овощна градина преди поникване на плевелите. Трябва да се има пред вид, че костилковите овощни видове и младите дръвчета от всички овощни видове са чувствителни към хербацина и симазина, поради което в овощни градини с дръвчета, по-млади от 3 години, тези хербициди не трябва да се употребяват. Хербицидът грамоксон обаче може да се употребява и в млади овощни градини. С него се пръска, когато плевелите достигнат 25-30 cm височина. При употребата на хербициди да се има предвид, че листата и плодовете са силно чув ствителни спрямо тях. Някои хербициди са силно отровни и За човека.
Какво се разбира под хербицидна угар и какви са нейните предимства и недостатъци?
Хербицидната угар е начин за поддържане на почвената повърхност в овощните градини, при който унищожаването на плевелната растителност се постига единствено
но чрез пръскане и разхвърляне на хербициди. За целта се използуват различни хербициди. Техният избор е в зависимост както от състава на плевелната растителност в овощната градина, така и от овощния вид и от подложката, върху която са присадени овощните дръвчета. Общо взето, костилковите овощни видове са по-чувствителни спрямо хербициди от семковите, слабо растящите клонови подложки на ябълката и дюлята-от семенните. Тяхната чувствителност е различна и спрямо различните хербициди.
Рано напролет преди покълнване на семената на плевелите се използуват така наречените почвени хербициди (хербацин 50, цеазин 50 и др.). Те се изпръскват върху предварително добре обработената почвена повърхност. С тях се унищожават плевелите във фаза на поникване. По-късно, когато плевелите израснат на височина 10-15 см, се използуват контактни хербициди (грамоксон, СИС и др.) Те действуват убийствено върху вегетативните органи на плевелите.
При поддържане на почвената повърхност в хербицидна угар отпада необходимостта от култивиране и фрезуване, избягват се повредите по корените, стволовете и короните на дърветата и разрушаването на почвената структура, която причиняват машините и почвообработващите оръдия, намалява се ерозията в градините, разположени на наклонени терени, в резултат на което почвените условия се подобряват.
Освен пчелите (медоносна и земна) има ли и други полезни насекоми и а кари?
За овощаря са полезни не само пчелите, които извършват опрашването на овощните растения, но и онези насекоми и акари, които по един или друг начин унищожават неприятелите на овощните растения. Такива са насекомите и акарите, които паразитират по възрастните, какавидите, гъсениците или яйцата на неприятелите или ги изяждат. Паразити са афелинус мали, който се развива в тялото на кръвната въшка, трихограмата, която се развива в яйцата на плодовия червей, и др., а хищни насекоми са калинките, златоочиците, някои бръмбари и пр.
Хищните акари се хранят с акарите, които вредят на овощните растения.
Съвместното съществуване на вредните насекоми и акари, от една страна, и полезните насекоми и акари, от друга страна, се изразява в подвижно равновесие между тях. Когато се създадат условия, благоприятни за развитието на някои вредни насекоми, засилва се развитието на техните паразити и хищници и така по естествен начин се предотвратява масовото им намножаване. Овощарят трябва да
се намеси тогава, когато паразитите и хищниците не са в състояние да спрат масовото развитие на неприятеля. Изкуството, което все още не е овладяно от човека, се състои в определяне на момента, когато трябва да се пристъпи към пръскане с химични средства, без да се пречи на дейността на паразитите и хищниците.
В какво се състои интегрираната система за борба с болестите и неприятелите по овощните растения?
За интегрираната система за борба с болестите и неприятелите по овощните растения започна да се говори едва през последните години, когато станаха очевидни вредните последствия от прилагането на химичния метод за човека и околната среда. Същественото на тази борба се състои в намаляване на химичните обработки на растенията, използуване на селективни химични средства, по-широко използуване на биологичните методи за борба с болестите и неприятелите и регулиране числеността на неприятелите чрез изменение на агротехниката. Важно място в интегрираната борба се отделя и на внедряването на някои нови методи, безвредни за човека и околната среда, каквито са стерилизацията, генетичният метод, устойчивите сортове, репелентите, атрактантите и др. Внедряването на новите методи и рационализирането на старите е възможно да се постигне при значително по-пълно проучване и по-големи познания върху взаимоотношенията на вредните и полезните насекоми и акари.
Може ли да се води борба срещу неприятелите по овощните растения чрез стерилизация?
Стерилизацията е сравнително нов метод за борба срещу неприятелите по овощните растения. Той се основава на възможността чрез облъчване с рентгенови, бета и гама-лъчи или чрез някои химични вещества, дадени с храната, или по друг начин да се стерилизират мъжките индивиди на някои насекоми и да се направят неспособни за оплодителна дейност. Обикновено на стерилизация се подлагат какавидите на неприятелите, които след това се изнасят в градината. Най-добре този начин на борба с вредните насекоми по овощните растения може да се води с тези от тях, които могат да се отглеждат при лабораторни условия. Такива са ябълковият плодов червей, гъботворката, черешовата муха и др.
При стерилизацията е много важно да не се допусне предозиране на облъчването, защото стерилизираните с големи дози насекоми не са конкурентноспособни с нестерилизираните индивиди при копулацията.
Какви вещества са атрактантите и репелентите и как се използуват при борбата срещу неприятелите по растенията?
Атрактантите са вещества, които имат свойството да привличат някои вредни насекоми по овощните растения. Това свойство на атрактантите се използува за привличане и унищожаване на вредните насекоми върху предварително напръскани с инсектициди дървета. В това отношение особено големи надежди се възлагат на половите атрактанти на насекомите, някои от които вече се произвеждат промишлено. Такива атрактанти са установени при ябълковия плодов червей, източния плодов червей и др. Освен като разтвори атрактантите могат да се използуват и като примамки в смес с инсектициди или във вид на лепливи пояси, в средата на които се поставят малки количества от тях. Половите атрактанти при ябълковия плодов червей са използувани с успех за привличане и улавяне на мъжките индивиди, при което женските остават неоплодени.
Репелентите имат обратно на атрактантите действие. Те отблъскват някои вредни насекоми от напръсканите растения и по този начин се постига запазването на тези растения.
Какви грижи са необходими за бързо зарастване на раните по овощните дървета?
Най-често раните се причиняват от машините и оръдията при работа в овощните градини. Много рани се причиняват при резитбата на овощните дървета, от градушки, от вредни насекоми и болести, от зимни студове и пр. Във всички случаи трябва да се вземат мерки за бързо зарастване на раните, защото соковете на наранените тъкани са благоприятна среда за развитие на различни паразитни и полупаразитни гъби и други причинители на болести, които причиняват загниване и затрудняват зарастването на раните. Затова раните се заглаждат с остър нож и се намазват с oboiцарска замазка или с блажиа безирена боя. За намазване не бива да се употребяват лакови бои, защото те съдържат спирт, който действува отровно на клетките и пречи за бързото зарастване на раните.
Трябва ли да се пръскат разтенията от живите плетове и единичните горски дървета в градината?
Много болести и неприятели на овощните растения се развиват и по декоративните и горските видове, някои от които се използуват за създаване на живи плетове или за украса. Плодовете на лоницерата се нападат от черешовата муха, листата на глога са любима храна на гъсениците на бялата овощна пеперуда, която е известна и под името глогова пеперуда, и т. н. По тези причини както живите плетове, така и единичните украсни растения трябва да се пръскат, когато по тях бъдат констатирани болести и неприятели. Пръскането на тези растения се налага и за тяхното запазване.
Може ли да се запази една градина от болести и неприятели, когато в съседните градини не се води борба с тях?
Запазването на овощните градини от болести и неприятели, когато в съседните градини не се води борба с тях, е възможно, но е по-трудно, защото голяма част от неприятелите по овощните растения са хвърчащи насекоми и от дърветата на непръсканите градини преминават върху дърветата от пръсканата независимо от това, че някои от тях може да бъдат пренесени от вятъра и по други начини. Чрез въздушните течения се пренася и заразата от гъбните и бактерийните болести. Пренесените или преминалите болести и неприятели от непръсканите върху пръсканите дървета не ще могат да причинят повреди, ако растенията са напръскани добре с отровни препарати. При такава обстановка се налагат повече пръскания през лятото, за да бъдат растенията покрити с отрова по-продължително време.
Съществуват ли различия в устойчивостта на овощните сортове спрямо болести и неприятели и какво е значението на устойчивостта им за практиката?
Между сортовете от един и същ вид съществуват големи различия по отношение на устойчивостта им спрямо болести и неприятели. Напълно устойчиви (имунни) сортове няма. Най-голям интерес за практиката представляват практически устойчивите сортове- тези, които се заразяват от болестта, но в степен, практически безвредна за плодовете и листата. Сливовите сортове Изобилие, Монфорска, Стенлей, Зелена ренклода, Малвазинка и др. се заразяват от болестта шарка, но петната са съвсем дребни, не влошават външния вид и не причиняват опадаме на плодовете. Тези сортове са практически устойчиви на шарка. Ябълковите сортове Приета, Прима, Английска ренета, Джонатан и др. са практически устойчиви на струпясване.
Досега не са създадени сортове, устойчиви на всички болести. Обикновено устойчивите на една болест са силно чувствителни на друга болест. Сортът Джонатан е практически устойчив на струпясване, но силно чувствителен на брашнеста мана, сортът Червена превъзходна е устойчив на брашнеста мана, а силно чувствителен на струпясване и т. н. Съществуват различия между сортовете и по отношение на устойчивостта им спрямо неприятели.
Необходимо е овощарят да преценява сортовете и според устойчивостта им спрямо болести и неприятели да избира и да засажда такива сортове, които има възможност да опазва.
Вредно ли е пръскането на овощните дървета през време на цъфтежа?
Доскоро се смяташе, че пръскането през време на цъфтежа поврежда цветовете на овощните дървета и причинява намаляване на плодовата реколта. Опитите, проведени в чужбина и у нас, показаха, че пръскането през време на цъфтежа с някои препарати не намалява плодовата реколта. За пръскане през време на цъфтежа трябва да се използуват само химични средства, които не са отровни за пчелите и другите насекоми-опрашители. Бордолезовият разтвор не трябва да се използува през време на цъфтежа, защото поврежда цветовете на овощните растения.
Има ли неотровни за пчелите растителнозащитни препарати?
Напълно безвредни за пчелите препарати няма. По-голяма част от фунгицидите обаче са почти безопасни за пчелите. Такива са пероцин 75 Б, фуклазин ултра, медсъдържащите и сярасъдържащите препарати и др. Към безопасните за пчелите препарати спадат и някои инсектициди и акарициди, като мелипакс, токсафен, холфидал, акрицид, морестан, ерадекс, ерадекс ной, арамит, анимерт V101, тедион и др. При отровност на най силно отровните за пчелите препарати вапона, ногос и дедевап, равна на 100, отровността на посочените инсектициди и акарициди според Беран се движи в границите от 0,0021 - за тедион--до 0,11 - за акрицид. В групата на „по-малко отровните" за пчелите препарати спадат интратион, екатин, тиодан, метокс, метоксихлор и др., отровността на които се движи от 0,12 до 1,38 (при ногос = 100). Безопасните препарати може да се използуват за пръскане по всяко време от развитието на овощните растения, включително и по време на цъфтежа, без да са нужни специални мерки за предпазване на пчелите от отравяне. Препаратите от групата на „по-малко отровните" може да се използуват за пръскане само когато пчелите не са в летеж.
Как да запазим пчелите от отравяне при пръскане и прашене с препарати за борба срещу болестите и неприятелите по овощните растения?
С малки изключения, всички препарати, които се употребяват за опазване на овощните растения от болести и неприятели, са отровни за пчелите. Затова при сегашното състояние на растителната защита, когато борбата с болестите и неприятелите по овощните растения се води предимно по химичен начин, опазването на пчелите от отравяне е един от най-трудните въпроси в овощарството. Трудностите произтичат от обстоятелството, че почти всички болести и неприятели започват развитието си през пролетта преди цъфтежа, а най-силното им развитие съвпада с цъфтежа на овощните растения-период, през който пчелите посещават овощните растения най-много.
За запазване на пчелите от отравяне е необходимо да се избягва пръскане през време на цъфтежа с отровни за тях препарати, каквито са почти всички инсектициди (изключение правят мелипакс, токсафеи и някои други). През време на цъфтежа може да се употребяват фунгициди (пероцин 75Б, тиозол 80 и др.) и някои акарициди (анимерт V 101), които са почти безвредни за пчелите.
Най-сигурното средство е през време на пръскането пчелните кошери да се изнасят на няколко километра от овощните градини в райони, безопасни за пчелите. Тези райони се определят предварително от окръжните народни съвети и се съобщават на пчеларите. Общинските народни съвети предупреждават пчеларите няколко дни преди всяко пръскане. АПК и НПК са длъжни да оказват съдействие на пчеларите при превозване и настаняване на кошерите в определените места.
При пръскане или прашене на овощна градина, в която се намират пчел ги семейства, е необходимо преди пръскането да се затварят прелките на кошерите с мрежа, а след всяко пръскане да се измиват с вода.
Какво е предназначението на службата за прогноза и сигнализация?
Развитието на болестите и неприятелите е в зависимост от метеорологичните условия. Затова появата им не може да се свърже с определена дата от календара или с фенофазите от развитието на овощните растения. А за борба срещу болестите и неприятелите по овощните растения е от най-голямо значение да се знае началото на появата и развитието им през сезона. Това налага да се следи за развитието на икономически важните болести и неприятели по овощните растения и да се дават сигнали за борба срещу тях. Понеже овощарят не е в състояние да извършва такива наблюдения, тази работа е възложена на специални служби, наречени пунктове за прогноза и сигнализация. Такава служба има във всеки окръг. За да избягнат грешки при борбата с болестите и неприятелите, овощарите трябва да поддържат тясна връзка със службите за прогноза и сигнализация.
Кои пръскачки и прашалки са най-подходящи за борба с болестите и неприятелите в малки овощни градини?
Необходимо е всеки, който създава овощна градина, да се снабди с пръскачка, защото в противен случай работата му по отглеждане на овощните растения ще бъде изложена на големи рискове. За борба с болестите и неприятелите по овощните растения в личните стопанства най-подходящи са тръбните и ръчно-возимите пръскачки и прашалки.
Гръбна овощарска пръскачка. У нас са разпространени гръбни ово-щарски пръскачки от различни марки - „Холдер", „Металургия", „Любовел", „Карл Плац" и др. Гръбни овощарски пръскачки се произвеждат у нас само от завода „Струг" в Нова Загора. Устройството на всички гръбни пръскачки е почти едно и също. Тръбната овощарска пръскачка се състои от месингов цилиндър, бутална въздушна помпа, арматурни части и разпръсквателна уредба. Резервоарът е направен от месингова ламарина. Той има цилиндрична форма и полезна вместимост около 16 1. Буталната помпа е поставена в цилиндъра чрез закрепване в горния край с холендър. С помощта на помпата в резервоара се получава налягане от 5-6 атмосфери, което е достатъчно, за да изтласка разтвора на 4-5-6 m височина. За да се получи 5-6 атмосфери налягане, необходими са 90 двойни движения (надолу и нагоре) на буталото в помпата.
Гръбна моторна вентилаторна пръскачка-п рахо разпръсквачка. Тази пръскачка притежава собствен бензинов двигател, който задвижва буталната
ната помпа и по този начин работникът се освобождава от най-тежката работа при тези пръскачки - напомпването. Освен това с тази пръскачка-прахоразпръсквачка може да се пръска и да се праши. Такава е пръскачката-прашалка „Фонтан". Неудобствата на тази пръскачка произлизат от голямата й маса (25-30 kg, когато е заредена с разтвор) и вибрациите, които причинява двигателят върху гърба на работника.
Ръчно-возима пръскачка. Тя се състои от месингов резервоар, поставен върху едноколна или двуколна количка, с две ръчки за бутане и управление. Налягането се получава от хидравлична бутална помпа, монтирана в резервоара. Помпата е снабдена със смукателен кран и с един или два крана, през които изтича разтворът под налягане.
Тази пръскачка има вместимост 50-80 1. У нас се произвежда ръчно-возима пръскачка „Металургия".
Как трябва да се поддържат пръскачките и прашалките?
Пръскачките са направени от материали, които се разяждат съвсем слабо от химичните средства за борба с болестите и неприятелите по овощните растения. Обаче при продължително действие на тези вещества те се разяждат, в някои места отслабват и при напомпване може да се спукат. За да се избягнат повреди те от такова естество, както и за да се избегне задръстването на някои възли и особено на дюзите, необходимо е пръскачките след всяко пръскане да се измиват много добре отвътре и отвън, да се подсушават и оставят на сухо място. След приключване на работата през сезона металните части на пръскачките трябва да се намажат с тънък пласт машинно масло. С машинно масло трябва да се намажат и кожените части (презраменните ремъци, маншетите на буталата и пр.) на пръскачките, които от действието на разтворите се втвърдяват и стават чупливи.
Какви химични средства се употребяват за борба с болестите и неприятелите по овощните растения?
За борба с болестите и неприятелите по овощните растения се употребяват химични средства, които може всеки сам да си приготви, и препарати, които се произ веждат фабрично. Към първите се отнасят бордолезовият разтвор, сероваровият разтвор, колоидната сяра и др., а към вторите - агризанът, агрията и др.
Таблица 9
Препарати за борба с болестите, неприятелите и плевелите в овощните градини.
| Наименование на препарата | Прах, паста, течност | Цвят | Миризма | Употребява се през | Концетрация в процент % или доза в кг. На декар | Отровен ли е за пчелите | Карантинен срок |
| 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 |
| Фунгициди | |||||||
| Агризан 35 | прах | сивозеленикав | няма | Зимата, лятото |
1-1,5 0,5 |
не | 14 |
| Афуган | течност | светлокафяв | - | - | 0.05 | не | 14 |
| Байлетон | прах | кремав | ихтиолова няма | - | 0,05 | не | 3-7 |
| Бордолезов разтвор | течност | небесносин | зимата лятото |
2-3 1 |
не | 14 | |
| Каратан FN 57 | прах | жълт | остра | - | 0.1 | Не | 21 |
| Купроцин | - | синкавобял | няма | 0,4 | не | 14 | |
| Морестан | - | жълт | слаба | 0.05 | не | 20 | |
| Нимрод 25 ЕК | течност | жълточервен | нафтена | 0,05-0,1 | не | 14 | |
| Пероцин 75Б (цинеб) | прах | бял до сивокремав | няма | 0,25 | не | 14 | |
| Рубиган 12ЕК | Течност | жълтокафяв | Нафтена | - | 0,04 | не | 14 |
| Силит (додин, мелпрекс) | прах | сивобял | няма | - | 0.1 | не | 14 |
| Тиозол 80 | - | бяложълт | сярна | - | 0,8 | не | 7 |
| Фундазол (бенлейт) | прах | бял | слаба | лятото | 0,05 | не | 14 |
| Инсектициди | |||||||
| Агрия 1050 | течност | жълтокафяв | Характерна | Лятото | 0,15 | да | 21 |
| Агрия 1060 (золон) | - | - | - | - | 0,2 | не | 21 |
| Би-58 | - | жълт | неприятна | - | 0,05-0,1 | да | 21-14 |
| Гардона 75 НП | - | бял | слаба | - | 0.1 | да | 21 |
| Децис 2,5 ЕК | - | жълтокафяв | пиретрова | - | 0.04 | да | 4 |
| Дилтерекс (вотексит) | прах | сивобял | неприятна | - | 0.15 | не | 14 |
| Динозол 50 | - | жълт | силна | зимата | 1.5 | да | 45 |
| ЕМ 80 | течност | жълтокафяв | кисела | Зимата, лятото |
3 1
|
- | - |
| Ентобактерин 3 | прах | светлосив | слаба | - | 0.5 | Не | - |
| Интратион | течност | жълтокафяв | неприятна | - | 0.05 | да | 40 |
| Пиримор 50 НП | прах | светлосив | - | - | 0.05 | не | 5 |
| Сайфос 70 | прах | сивобял | слаба | лятото | 0,15 | Не | 28 |
| Тиодан 35 (тионекс 35) | течност | кафяв | характерна слаба | - | 0,2-0,3 | не | 35 |
| Цинков фосфид | прах | черен | - | 2-3 kg за 100 kg зърно | - | - | |
| Акарициди | |||||||
| Каратан | Прах | Жълт | остра | Лятото | 0.1 | не | 21 |
| Килакар 30 ЕК | течност | жълтокафяв | силна | - | 0,075 | да | 21 |
| Милбол | - | - | остра | - | 0,2 | не | 21 |
| Омит 57 | - | кафяв | силна | - | 0,1 | - | 14 |
| Пликтран 25 НП | - | жълтокафяв | няма | - | 0,12 | не | 30 |
| Нематоциди | |||||||
| Немафос | течност | жълто кафяв | неприятна | лятото | 0,12 | - | 30-40
|
| Прилепители | |||||||
| Универсал 50 | каша | Кафяв | Характерна | Лятото | 0,05 | Не | - |
| Хафтол | течност | бял | - | - | 0,2 | не | - |
| Хербициди | |||||||
| Диурон | Прах | Бял | няма | лятото | 0,4 kg на декар | - | 45 |
| Синбар | - | - | - | - | 0,1 kg на декар | - | 45 |
| Хербацин 50 (симазин 50) | - | - | слаба | - | 0,5 | - | 20 |
| Цеазин 50 (атразин 50) | - | - | слаба | - | 0,2-0.4 | - | 30 |
Кои препарати се наричат системни и как се употребяват?
Системни препарати са тези, които се поглъщат от корените и листата на растенията и се разнасят чрез соковете до всички растителни части, без да изгубят отровните си свойства за неприятелите и причинителите на болестите. Всички насекоми, акари и др., които се хранят с третирани със системни препарати растения, умират. Системните препарати са особено подходящи за борба срещу смучещите насекоми, както и срещу насекомите, които водят скрит начин на живот, но са слабо ефикасни срещу гъсениците и бръмбарите. В сравнение с други инсектициди те са по-малко опасни за пчелите и паразитите и хищниците по вредните насекоми. Системни инсектициди са систокс, метасистокс и др. Те се употребяват във вид на разтвори за пръскане, поливане, инжектиране и пр.
Системните инсектициди запазват отровното си действие продължително време. Те обаче са силно отровни, поради което не са намерили широко приложение в овощарската практика.
Системно действие имат и някои фунгициди (бенлейт, фундазол). Те са слабо отровни.
Какво означават цифрите, поставени пред или след наименованията на препаратите?
Обикновено активното вещество в препаратите за борба с болестите и неприятелите е смесено с някое инертно вещество (пълнител). Цифрата, поставена пред или след наименованието на препарата, показва какъв е процентът на активното вещество, което се съдържа в препарата. Така в агризан 35 само 35% е активно вещество, а останалите 65% е инертно вещество; в пероцин 75Б само 75% е активно вещество, а 25% е пълнител и т. н.
Понякога цифрата в наименованието на препарата изразява номера на химичното съединение, което се е оказало ефикасно измежду големия брой изпитани препарати в предприятието (анимерт V 101).
При използуване на препаратите винаги трябва да се знае съдържанието на активното им вещество (вофатокс 30, вофатокс 50 и пр.), защото концентрацията на работните разтвори за пръскане е в зависимост от него. Затова много по-правилно е концентрацията на работните разтвори да се дава по отношение на активното вещество, а не за всеки препарат поотделно, както е възприето у нас.
Възможно ли е да се намали броят на препаратите?
Желанието на някои овощари е да се намали броят на препаратите едва ля не до 2-3, но с тях да може да се води борба с всички болести и неприятеля по овощните култури. Това обаче е невъзможно, защото всеки неприятел или причинител на болест притежава своя специфична чувствителност спрямо химичните препарати. Не е възможно и затова, че в такъв случай биха се унищожили не само вредните, но и полезните насекоми и би се нарушило съществуващото равновесие между насекомите- това, което се наблюдава вече в някои овощни насаждения. По тази причина по-подходящи са препаратите с избирателно действие, т. е. такива препарати, които унищожават отделни неприятели, без да засягат другите неприятеля и полезните насекоми и акари.
Какво е действието на химичните средства-предпазно или лечебно?
По-голяма част от фунгицидите действуват предпазно и много малка част - лечеб но. Запазването на листата и плодовете от струпясване е възможно, ако се покрият с разтвор от бордолезов разтвор, агризан 35 или някой друг препарат, преди да попадне заразата на болестта върху тях. С някои средства (живачни, силит) обаче е възможно да се унищожи причинителят на струпясването и през първите 24-48 часа след заразяването. В този случай може да се говори за лечебно действие на препаратите.
Инсектицидите и акарицидите имат убийствено действие за неприятелите по овощните растения.
Възможна ли е продажбата на препарати, неефикасни срещу болестите и неприятелите по овощните растения?
На пазара се пускат за продажба само препарати, които са изпитани от растителнозащитната лаборатория при НАПС или от опитните институти по овощарство. Следователно разрешението за продажба на препарата е гаранция, че той е изпитан и че е ефикасен срещу посочените в разрешителното свидетелство болести, неприятели
и плевели. В много случаи обаче стопаните използуват неизпитани препарати за борба срещу болестите и неприятелите. Сходството на неприятелите и болестите дава основание на някои да смятат, че препаратите, изпитани за един от тях, ще бъдат ефикасни и срещу други. В това отношение е типичен примерът с червения и кафявия акар. Препаратите, ефикасни срещу кафявия акар, не са ефикасни срещу червения акар. Брашнестата мана и струпясването са гъбни болести, но препаратите, ефикасни срещу струпясването, не са достатъчно ефикасни срещу брашнестата мана. По тази причина в много случаи обвиненията за недостатъчна ефикасност на някои препарати са неоснователни.
В други случаи препаратите не са ефикасни поради това, че не са употребени в най-подходящия момент или са употребени навреме, но пръскането не е било качествено. Ако се допусне заразяване на листата и плодовете на ябълката от струпясване или вгризване на гъсениците на плодовия червей в плодовете, пръскането и с най-ефикасния препарат не ще даде добри резултати. Или когато пръскането срещу акарите и листните въшки е недоброкачествено, достатъчно е да останат много малък брой въшки (3-4%), за да се размножат за късо време и да причинят големи повреди на овошните растения.
Ефикасността на инсектицидите е недостатъчна и тогава, когато гъсениците на вредните пеперуди се намират в последните възрасти на развитието си. Най-подходящ момент за борба срещу тях е първата и втората възраст след излюпването.
Напоследък все по-често се наблюдава създаване на устойчивост у вредните насекоми и акарите спрямо някои препарати, които преди това са били много ефикасни срещу тях. И в тези случаи причината за недостатъчната ефикасност е друга, а не в самия препарат.
Как се приготвя разтвор за пръскане с желана концентрация?
Химичните средства за пръскане се употребяват обикновено смесени с вода. Процентното съотношение между водата и химичното средство дава представа за концентрацията на разтвора. За да се получи разтвор с желана концентрация, необходимо е такова количество вода в литри, което заедно с количеството на препарата да даде 100 1. Когато искаме да приготвим 3% разтвор от арборол АС, необходими са 97 л. вода и 3 л. арборол АС, а не 100 л. вода и 3 л. арборол, както мнозина разбират това съотношение.
Как се приготвя бордолезов разтвор, свойства и начин на употреба?
Обикновено бордолезовият разтвор се употребява в концентрация 1%. В такъв случай за приготвяне на 100 л. разтвор са необходими 100 л. вода, 1 kg син камък и 0,750 kg негасена или 1,5-2 kg гасена вар. Синият камък се разтваря в 90 1 вода в дървен съд (в никой случай в железен), а варта - в 10 1 вода. Полученото варно мляко се излива на тънка струя и при постоянно бъркане в синкамъчния разтвор. Получава се разтвор с небесносин цвят.
Бордолезовият разтвор се използува за борба срещу гъбни и бактерийни болести по овощните растения. Той има предпазно действие, затова пръскането с него трябва да се извършва преди заразяването на растенията.
Бордолезовият разтвор трябва да се изпръсква не по-късно от 24 часа (едно денонощие) след приготвянето, защото променя бързо състава си, а преди пълнене на пръскачката да се разбърква, защото се утаява много бързо.
С бордолезов разтвор не трябва да се пръскат прасковените дървета и някои ябълкови сортове (Жълт белфльор, Джонатан, Английска ренета и др.) след цъфтежа, защото причинява изгаряне по листата на прасковата и ръждивост по плодовете на ябълката.
Какви съдове може да се използуват за приготвяне на разтвори за пръскане?
За приготвяне на разтвори може да се използуват дървени качета. Не са за препоръчване железните съдове, защото се разяждат от химичните средства (бордолезов разтвор), вследствие на което се износват бързо, а също се влошава и качеството на разтворите.
За малки градини може да се използуват циментови тръби с голям диаметър, поставени върху бетонна поставка и зациментирани.
Възможно ли е да се комбинират химичните средства за едновременна борба с повече болести и неприятели?
Комбинирането на химичните средства е възможно, но не всякога. Две или повече химични средства може да се комбинират, ако и след смесването им запазват същата щата ефикасност по отношение на болестите и неприятелите, която имат при самостоятелна употреба. Не може да се комбинират химични средства, които при смесване образуват съединения, отровни за растенията и с намалена ефикасност.
Някои химични средства може да се смесват и да се запазват продължително време след смесването, без да влошават свойствата сн, а други трябва да се напръскват веднага след смесването.
Обикновено несъвместимостта на химичните средства при смесване се придружава от пресичане и образуване на парцалести утайки. Но има и такива несъвместими химични средства, при които смесването не се последва от пресичане.
Защо е необходимо да се разбъркват разтворите при пълнене на пръскачките и през време на пръскането?
Важно условие за ефикасността на химичните средства за пръскане е качеството на разтворите. За да се получи разтвор с еднакво разпределение на химичного вещество в разтворителя - водата или маслото, - необходимо е разтворът да се разбърква през цялото време, докато се излива гъстият разтвор с препарата. В противен случай ще се получи разтвор с нееднаква концентрация, което има за последствие не достатъчна ефикасност на част от разтвора и опасност от изгаряне на растенията, напръскани с по-гъстата част от разтвора.
По-голямата част от разтворите за пръскане не са истински разтвори, а са суспензии или емулсии, при които в разтворителя плуват по-дребни или по-едри частици от препарата. При престояване тези частици почват да се утаяват по-бавно или по-бързо в зависимост от химичния състав и едрината им. В това отношение типичен е случаят с бордолезовия разтвор, който се утаява много бързо. Това налага разбъркване на разтворите преди всяко пълнене на пръскачките, а за някои разтвори- разбъркване и през време на пръскането. Моторните пръскачки са снабдени с механични и други бъркалки, които разбъркват разтвора в резервоара през цялото време, докато трае пръскането.
