Лозата е лиановидно растение, което без подпирано и особено без привързване не може да се развива нормално, леторастите полягат по земята, вследствие на което ресите, а след това и гроздовете се оказват при неблагоприятни условия. В такива случаи често се наблюдава изресяване и загниване на гроздето. Културната лоза се отглежда все още в редица райони на света без подпори, но при подходяща къса резитба, и прилагане на някои от операциите със зелени части, на първо място кършенето, съчетано с привързване на леторастите.
В нашата страна старите неприсадени лозя в миналото се отглеждаха без подпори, но с привързване и ниско кършене на леторастите. Този начин се е запазил на много места у нас и след филоксерната криза при засаждането на облагородените лози, отглеждани на чашовидна резитба.
Сравнително по-лесно се отглеждат без подпорна система сортовете, които имат праворастящи леторасти, каквито са Памид, Керацуда и др. Без подпори се срещат също значителни площи от сортовете Червен мискет, Мавруд, Широка мел нишка лоза, Гъмза и др. Отглеждането на лозята без подпори води началото си от дребното частно стопанство, което има екстензивен характер.
С подпирането и привързването на лозите се цели:
1) да се извърши резитбата при съответно натоварване и запазване на формировката на лозите;
2) правилно да се разпределят леторастите, с оглед да се осигури най-добро слънчево огряване и проветряване на лозите;
3) да се улесни прилагането на агротехническите мероприятия при отглеждането на лозята;
4) да се повишават добивите и качеството на гроздето
и да снижава себестойността на продукцията.
Изборът на подпорната система се намира правилно в зависимост от резитбата на лозята.
У нас се използват два вида подпори: единични колове при чашовидната резитба и телената конструкция — при резитба Гюйо.
Подпираме на лозите с единични колове
Подлирането на лозите на единични колове се прилага само при чашовидиата резитба. Използват се дървени колове, дълги около 2—2,20 м и дебели при върха 5—7 см. Коловете се забиват в земята 30 см обикновено от северната страна на около 10 см от лозите. Ако лозята се наират в райони, където духат силни ветрове, коловете трябва да се поставят от страната на вятъра.
Коловете се приготовляват от различни видове дървета. Най-трайни са коловете от хвойна, дъб и акация. Те могат да се използват 6—8 години. Следват по трайност борът, елата, брястът, смърчът и др. (4—6 години); на последно място са буковите, кленовите, тополовите и върбовите колове (3—4 години).
За да се увеличи трайността на коловете, кората им трябва да се обели и след това да се изсушат. Освен това трайността на коловете се увеличава и като се обгори долният им край. Затова най-напред частта, която ще се забие в земята, се подостря и след това се обгаря (около 40 см). По този начин съдържанието на водата се намалява и азотните вещества се разлагат, вследствие на което стават по-устойчиви на гниене. Трайността на коловете може да се увеличи и чрез осмоляване, като се натопи долният им край няколко минути в нагрят катран или разтопена смола.
За увеличаване трайността на коловете се използва и карболинеум, като се потапя или намазва неколкократно долната им част. Според някои автори обаче карболинеумът придава миризмата си на гроздето и не се препоръчва.
Най-често в практиката, за да се увеличи трайността, коловете се импрегнират със син камък по следния начин: докато са още сурови те се потапят в 5—8% синка мъчен разтвор в продължение на 15—20 дни, за да проникне по капилярен път чрез дървесните проводящи съдово във вътрешността на дървото. По такъв начин трайността им се увеличава с 3—4 години. Понякога за улеснение или икономии на разтвор се потапят само долните краища на коловете.
Подпиране на лозите на телена конструкция
Подпиращото нд ловите на телени конструкция се прилага у нас при резитба Гюйо. Тази подпорна система има сериозни преимущества пред подпирането на лозите на единични колове. Преди всичко тя дава възможност да се прилагат дългите резиитби, благодарение на което могат да се получават високи и качествени добиви грозде, Тази подпорна система осигурява правилно и равномерно разположение на леторастите и гроздовете по телената копструкция,| тяхното по добро осветление и проветрявано и по-лесното опазване ни гроздовата реколтп от болести и неприятели.
За изграждане на телена конструкция са необходими колове поцинкован тел, Коловете могат да бъдат дървени, железобетонни, явтоклавни или железни. Те трябва да имат дължини от 2 до 2,5 м, Крайните колове трябва да бъдат по-здрави от вътрешните.
Поставяне ни коловете. Крайните колове се поставят от външната страна на първата лози в реда на разстояние от нея, равно ни половината разстояние между две съседни лози. Най-напред на съответното място се изкопава дупка на дълбочина 50 см, след това се слага колът и се трамбува много здраво, за да стане стабилен и да не се навежда от тежестта на лозите навътре.
Крайните дървени колове не се подострят.
Най-добре е крайните колове да се бетонират в земята. Това е особено необходимо за железните колове, които по друг начин не могат да се закрепят стабилно.
Когато крайните дървени или железобетонни колове се поставят вертикално те трябва да бъдат подпрени отвътре с друг кол (подпора) или закрепени отвън с тел, завързан за камък, който е заровен дълбоко в земята.райните колове могат да се закрепят стабилно и когато се поставят с наклон 45° навън от реда, при което горният край се привързва за камък с тел, поставен вертикално, в земята (фиг. 116).
Фиг. 116. Подпирано на лозите на телена конструкция. Означаване начините за поставяне на крайните колове и разстоянията между телените жици
За междинни колове най-често се употребяват дървени колове, на 8—10 м разстояние един от друг.
Напоследък широко започват да се употребяват автоклавните колове за междинни, а много често и за крайни.
Когато междинните колове са дървени, те се подострят от долната страна и се забиват с дървени чукове или топори. Освен това за набиването на коловете се използват различни приспособления.
Като се има предвид, че набиването на колове е много трудоемка работа, за нас представлява голям интерес рационализацията на Хубен Славов, Стойчо Ангелов и Иван Дечев от с. Опан, Старозагорско, които са изобретили специално приспособление за набиване на колове в лозята с трактор „Беларус". Тази работа по мнението на специалистите се извършва много просто и лесно и е с голям икономически ефект. С трактора работят само двама души — трактористът и един помощник, които за един ден забиват 480 кола. За набиването на коловете на ръка стопанството е трябвало да заплати 72 лв на кооператорите, а стойността на същата работа, извършена с приспособлението към трактора, струва 19,20 лв.
Поставяне на тела. Поцинкованият тел, който се употребява при направата на конструкциите, има различна дебелина, която се измерва с десети от милиметъра. Телът се означава с номера, които се равняват на неговата дебелина.
След като се забият коловете, от единия до другия край на реда се обтягат най-често по три реда тел. Най-долната жица се поставя на 40—60 см над нивото на земята, втората — на 40 см над първата, а третата — 60 см над втората. Първият ред трябва да бъде от най-дебел тел — 2,4 мм в диаметър, вторият и третият от 2 мм (№ 20). За обтягане на крайните колове се използва по-дебел тел — от 3 до 4 мм в диаметър.
Обтягане на жиците се извършва най-често с различни приспособления.
Телената конструкция е по-скъпа, отколкото подпирането на единични колове, но икономическият ефект е по-голям поради това, че осигурява по-високи добиви.
Привързване на лозите
Привързването на лозите е важно звено от агротехническия комплекс при отглеждането на лозовата култура за получаване на високи и качествени добиви грозде. Привързването предпазва лозите от повредите на силните ветрове, способствува за правилното разположение и нормалния растеж на леторастите, осигурява по-доброто проветряване и огряване от слънцето, увеличава плододаването и улеснява грижите при отглеждането на лозята.
Привързването на лозите е в зависимост от подпорната система.
Ако лозите се подпират на единични колове, първото привързване е необходимо да се извърши, когато леторастите достигнат 50—60 см височина. То се прави по-хлабаво, за да не се зашумяват лозите и за да се създадат по-благоприятни условия за протичане на цъфтежа на ресите.
След прецъфтяването на лозите леторастите се привързват още 1—2 пъти, но по-стегнато.
Когато лозята се отглеждат на телена конструкция, през пролетта след отгрибването на лозите плодните пръчки се извиват внимателно и се привързват хоризонтално на две три места за най-долния тел. Не е желателно пръчките да се извиват под прав ъгъл по телената конструкция, защото това затруднява нормалното сокодвижение. В някои ТКЗС вместо да привързват, превиват пръчките на най-долния тел, което също не е за предпочитане и трябва да се изостави.
Привързането на пръчките се извършва с рафия, липово лико, манила, канап, а в някои места и с шума от царевични кочани.
Първото привързване на леторастите става, когато достигнат над втория тел.
Всеки летораст трябва да се привърже поотделно (или най-много по два) на едно място, и то така, че леторастите да не се засенчват. Второто привързване се прави, когато леторастите израснат над третия тел.
Леторастите, израснали от чеповете, не се кършат, понеже са необходими за плодни пръчки при резитбата в следващата година и трябва да се оставят свободно да растат, за да достигнат по-голяма дължина, като се привързват хоризонтално за най-горния тел. В някои ТКЗС у нас по същия начин привързват и останалите леторасти.
Леторастите трябва своевременно да се привързват, да не се допуска падането им по земята, защото това пречи на обработката на почвата и създава по-благоприятни условия за заразяване на листата и ресите от мана по лозата.
