В първите години след засаждането на дръвчетата почвата се поддържа в черна угар чрез есенна дълбока оран и плитки пролетно-летни обработки. Като правило дълбоки пролетни и летни обработки в овощните насаждения не бива да се извършват. Това важи особено за гъстите овощни насаждения, където кореновата система е разположена по-плитко и честите разкъсвания се отразяват неблагоприятно върху растежа и плододаването на дърветата. При по-леки почви може да се премине дори към периодична есенна оран (един път на 2—3 години). За предотвратяване ерозията на наклонените терени се прилагат съответни противоерозионни мероприятия (оттокозадържащи бразди, буферни тревни ивици и др.).
В плододаващите овощни насаждения освен в черна угар, почвата може да се поддържа и като културен чим, съчетано с третиране на ивиците в редовете с хербициди. За да се избегнат отрицателните страни на черната угар, трябва да намерят място културите за зелено торене. Тревата в затревените насаждения се покосява често и се оставя на място за образуване на мулч. Поддържането на чимово-мулчирка система се осъществява само при осигурено напояване или достатъчно естествено овлажняване и завишени норми на торене. В противен случай тя се отразява отрицателно върху развитието и плододаването на дърветата. Необходимо е да се има пред вид, че костилковите овощни видове по-трудно понасят зачимяването от семковите.
Торене
След предпосадъчно наторяване на почвата с органични и минерални (фосфорни и калиеви) торове, в първите години след засаждането овощните дръвчета се нуждаят само от азотни торове. Ако по някаква причина не е извършено предпосадъчно торене, младите дървета се торят в зависимост от нуждата както с азотни, така и с фосфорни и калиеви торове. Конкретните нужди се определят от развитието на дръвчетата и резултатите от агрохимичните изследвания на почвата и растенията. Ориентировъчната норма за азота е 12—15 g/m2, а за фосфора и калия — по 6— 8 g/m2. Тори се близо до стъблата на дръвчетата поради слабата коренова система. Фосфорните и калиевите торове се внасят дълбоко, по дъното на дълбоки бразди или най-добре с машина за дълбоко внасяне, а азотните — повърхностно, като се заравят с плитка обработка непосредствено след наторяването.
В плододаващите насаждения, където се смята, че кореновата система е обхванала почти цялото разстояние между редовете, торене се извършва с оглед най-доброто, усвояване на хранителните елементи. Фосфорните и калиевите минерални торове се внасят дълбоко от двете страни на редовете, а азотните — повърхностно, по цялото междуредие. Торовите норми се определят в зависимост от овощния вид, състоянието на дърветата, количеството на реколтата и качеството на продукцията. При семковите овощни видове с очакван добив до 2000 kg/dka нормата на минералните торове е 12—15 kg азот и по 6—12 kg фосфор и калий на декар. При по-висока продуктивност и изоставане в растежа нормите на минералните торове могат да се завишат на 25—30 kg азот и по 9—15 kg фосфор и калий на декар. За затревените насаждения и при по-добра обезпеченост с вода нормите се увеличават с 20—30 %.
При костилковите видове с изключение на прасковата торовите норми са по-ниски поради по-малкия брой дървета на декар и отглеждането им (в повечето случаи) при неполивни условия.
За обогатяване на почвата с органично вещество се препоръчва периодично да се засяват култури за зелено торене. От икономическа гледна точка най-подходяща се смята ръжта.
