Пиелонефрит
Пиелонефритът е инфекциозно възпалително заболяване на бъбречната тъкан и на лигавицата на бъбречните легенчета. В редица случаи болестният процес обхваща и лигавицата на пикочния мехур — цистопиелонефрит. Приема се, че пиелонефритът е най-честото единично заболяване на бъбреците. Той е особено чест в детската възраст у момичетата, в зрялата възраст у жените и в по-напредналата възраст у мъжете. Тези възрастови отлики се обуславят от някои анатомични и функционални особености. Големият брой заболявания от пиелонефрит у малките момиченца се обуславя от някои аномалии на пикочните пътища, лоши хигиенни навици и замърсявания. По-голямата честота на пнелонефрита у жените е резултат на редица особености в устройството и функцията на пикочната им система и на бременността. При възрастните мъже болестта е най-често последица от застоя на урината при увеличение на простатната жлеза. Към заболявания от пиелонефрит предразполагат редица общи заболявания — захарна болест, хроничен колит, обменни и ендокринни болести, медикаментозни увреждания, бъбречнокаменна болест, затруднения в оттичането на урината. Най-честите причинители на пиелонефрита са чревните бактерии. През последните години обаче все по-често се наблюдават инфекции и с други микроорганизми — включително вируси и гъбички. Заразяването на бъбреците може да стане по кръвен път или (по-често) възходящо от пикочния мехур и долните пикочни пътища.
Остър пиелонефрит. Острият пиелонефрит се среща по-често при децата и през време на бременност. Той е често усложнение и на някои диагностични или лечебни манипулации върху пикочните органи — катетеризиране, разширяване.
В повечето случаи острият пиелонефрит се проявява с характерната клинична тройка — втрисане, болка в кръста, смущения в уринирането (често уриниране с болка, парене и напъни). Общото състояние е различно засегнато. При малките деца и старите хора острият пиелонефрит може да се изяви нетипично — с повръщане, болки в корема, диарии, гърчове, задръжка на урината.
При подозрение за остър пиелонефрит болният трябва да се постави на легло. Поставянето на топло на кръста, пикочния мехур и краката облекчава състоянието. Дава се обилно количество топли течности — чай от мента, лайка, шипки, горнобанска вода, плодови сокове, разредени компоти. Храната трябва да бъде лека — кисело мляко, плодове, зеленчуци (без спанак, киселец, лапад).
Лечението трябва да се провежда само от лекар, и то според вида на инфекциозния причинител. Лечението трябва да бъде системно и продължително — в няколко курса, тъй като острият пиелонефрит има подчертана склонност да се повтаря.
Хроничен пиолонефрит. Преходът от остър в хроничен пиелонефрит може да стане по няколко начина. Сравнително рядко се наблюдава непосредствено преминаване от остра в хронична фаза. Най-често хронифицирането става по пътя на повторни обостряния и недобре и недостатъчно лекуван остър пиелонефрит. При голям брой болни пиелонефритът започва в единия бъбрек (най-често в десния), но скоро обхваща и другия.
Клиничните прояви на хроничния пиелонефрит в началото са нетипични и многообразни. Болният дълго време има само общи оплаквания — слабост, болки в кръста, леки повишавания на температурата, често уриниране (нерядко без смущения). Болният изглежда бледен, леко подпухнал. При жените се явяват нарушения в менструалния цикъл. Не са редки и незначителни повишавания на кръвното налягане. В други случаи преобладават невротични оплаквания — главоболие, безсъние, раздразнителност, неустойчивост на настроението. Поради нехарактерните изяви болният от хроничен пиелонефрит дълго време бива лекуван за неврастения и анемия или излишно бива опериран за отстраняване на огнищни инфекции — сливици, зъби, апендицит. Истинският характер на заболяването обикновено се изяснява при изследване на урината по друг повод — бременност, грип, ангина. В много случаи хроничният пиелонефрит е случайна и неочаквана находка у здрави наглед хора. Находките в урината през ранните фази на хроничния пиелонефрит са непостоянни и могат за известно време да липсват, поради което са необходими многократни изследвания. От значение за лекуването е търсенето в урината на причинителите на заболяването посредством многократни бактериални посевки. Липсата на бактерии в урината обаче не изключва заболяване от хроничен пиелонефрит. От значение за изясняване на заболяването са изследването на кръвта, рентгеновото и изотопното изследване на бъбреците.
Разпознаването на хроничния пиелонефрит е трудна задача и изисква ранна намеса на лекар. В комплексната диагностика на заболяването трябва да се имат пред вид и предразполагащите моменти — на първо място пикочнокаменна болест, захарна болест, бременност аномалии на пикочните пътища.
Протичането на хроничния пиелонефрит обикновено е затегнато — продължава години наред със сменяващи се периоди на подобрение и влошаване. Влошаванията могат да настъпят наглед безпричинно, но по-често се обуславят от допълнителни инфекции, простуди, нарушения в диетата, бременност. Без лечение хроничният пиелонефрит завършва почти винаги с бъбречна недостатъчност.
Режимът и диетата при хроничния пиелонефрит се покриват с тези при хроничния нефрит. Поради наличието на инфекция се налага и противобактериално лечение. Изборът на съответния медикамент, дозировката и тактиката на лечение са от компетентността на лекар. В тежките и напреднали случаи се чалага болнично лечение.