Този начин на декориране се състои в нанасянето на една или повече фигурки върху дадена текстилна материя с помощта на плодове или зеленчуци с твърда кора или твърда месеста част, като лимони, портокали, банани, ябълки, карфиол, чушки и др. Плодовете трябва да се нарежат на половинки или на четвъртинки. От два плода обикновено се приготвят четири модела за печатане. Измазаният с боя модел се притиска към тъканта подобно на печат, при което фигурата се отпечатва.
Тук ше дадем един пример за декориране на покривка за маса с карфиол (цветно зеле).
Избират се няколко по-малки, но по-стегнати глави карфиол с диаметър около 12 - 15 см. Необходими са още един по-голям остър нож, една средно голяма чиния за смесване на боите, 1 - 2 книжни салфетки, кана с вода, една или две по-големи четки с мек косъм и боите за оцветяването (печатането) на тъканта. За целта се употребяват специални щемпелни бои за тъкани, които, след като изсъхнат, са устойчиви на действието на водата и светлината.
Размерът на тъканта е в зависимост от размера на масата, за която е предназначена покривката. Най-подходящи за печатане са леките памучни тъкани, полуленените тъкани или материите от памук и синтетични влакна.
Най-напред главата карфиол се разрязва точно наполовина, като се внимава разклоненията да бъдат еднакво запазени и в двете половинки, които наподобяват формата на разклонено дърво. Едната половинка се оставя цяла, а от другата се откъсват отделни"розички", така че да остане една по-малка половинка и няколко малки „розички" от отделните съцветия. По този начин ще рдополагаме с три отделни щемпела от карфиол.
За отпечатването на фигурите са необходими златисто-жълта
и тъмно-зелена щемпелна боя. Печатането се извършва общо с 5 вида бои, които се смесват помежду си от всеки два тона. Това са златисто-жълто, бежово-жълто, светло-зелено, тревисто-зелено и тъмно-зелено.
С лявата ръка се хваща разсечената половинка от карфиола, а с дясната ръка с мека четка се нанася пастата върху разрязаната повърхност.
Тъканта се поставя върху подложка, която може лесно да попива. Най-напред се отпечатва декорът с половинката глава карфиол в златисто-жълт цвят около 5 - 6 см над ръба на тъканта, като покритата с боя повърхност на плода се поставя върху тъканта и се притиска равномерно с две ръце, за да се осигури еднаквост на целия отпечатък (фиг.). След това от двете страни на отпечатъка се правят по същия начин два по-малки отпечатъка с по-малките моделчета карфиол - единият със зелена паста, а другият - с бежова. По същия начин до тях се правят и отпечатъци с разрязаните най-малки главички розички) от карфиола. Поредицата от отпечатъци се повтаря по описания по-горе ред, докато се изпълни околовръст цялата тъкан. Сдед като пастата изсъхне, тъканта се изглажда от опаката й страна със слаба ютия.
Забележка. Готови печатни пасти се намират в магазините и книжарниците за художествени бои.
С помощта на печатни пасти тъканите могат да се декорират и с плодове. За тази цел са необходими два лимона, от които единият е по-голям и кръгъл, а другият - по-малък и продълговат. Необходими са още два по-твърди, ненапълно узрели банана,
две четки с по-дълги косми, няколко книжни салфетки, една чиния за размиване иа боите, две флакончета златисто-жълта боя, едно флаконче светло-червена боя, едно флаконче розова, едно флаконче кафява и едно флаконче тъмно-зелена. При смесване на равни части от знатисто-жълтата боя с тъмно-зелената ще се получи светло-зелеяо, а ако се изменят съотношинията между двете бои, могат да се получат различни тонове и нюанси в зелено.
Подходящи за този начин на декориране са памучните и по-плътните смесени тъкани.
Декорирането се извършва по следния начин:
Кръглият - по-голям лимон, се разрязва напречно на две половини. Едната се оставя цяла, а другата се скъсява, като от нея се отрязва едно колелце (шайба), за да остане до върха й около 2,5 см. По този начин се получават две различни п0 големина и диаметър лимонени парчета.
Продълговатият лимон се разрязва по дължина на две половини и след това едната му половина се разделя също по дължина още на две.
Бананите (необелени) се разрязват на две половини също по дължина, като се внимава това да стане точно по средата им.
Предназначената за декориране тъкан се поставя върху гладко рендосана дъска от меко дърво (липа, топола, бреза и др.) или върху друга подходяща попиваща подложка.
Взема се едната половинка от разрязания на две банан, издълбава се месестата й част,а ръбовете й се намазват с четката с жълта боя. Дръжката на банана се оцветява с малко зелена и малко кафява боя, за да се наподоби естественият й цвят прн отпечатването. Така подготвената бананова форма се хваща внимателно с две ръце, обръща се към тъканта и се оставя да падне свободно върху нея, по от малка височина (не по-високо от 0,5 см). Това се прави, за да не се размести формата. По този начин се правят отпечатъци на по-големи разстояния по тъканта, за да останат празни полета за отпечатъците от лимона. Вместо с жълта боя някои отпечатъци с банановата кора могат да се направят и със светло-зелена боя.
След като приключи работата с банановите кори, се пристъпва към полагането на отпечатъците с лимоновите формички. Взема се най-напред голямата кръгла форма от половинката лимон в лявата ръка, а ръбовете по кората и радиално разположените линии по месестата му част се намазват с четка, потопена в червената боя. С другата четка, потопена в жълта боя,се намазват отделните сектори между червените линии и така подготвената форма се отпечатва между банановите фигурки. На по-малките лимонови формички линиите на кората и ръбовете между секторите се намазват с жълта боя, като се прибави и съвсем малко зелена, а месестата част се намазва с червена боя. Тези формички се отпечатват произволно върху свободните места по тъканта. Продълговатите половинки и резени от лимона се боядисват по същия начин и с тях се правят отпечатъци, както е описано по-горе.
След като боята изсъхне, тъканта се глади през кърпа опаката й страна с не много гореща ютия. Ако при пране багрилото пуска, това означава, че то не е здраво закрепено за тъканта. В такъв случай се прави т.нар. фиксиране (закрепване) на боята, което се извършва по следния начин.
Изсушената тъкан се поставя на висока скара в автоклавна тенджера (тенджера под налягане), на дъното на която се налива малко вода и тенджерата се загрява, за да се получи гореща и обилна пара, като кранчето й се оставя отворено. Ако не разполагате с такава тенджера, запарването може да се извърши в пръстена тенджера с дупка на капака. Тъканта се поставя в нея върху приспособена скара, като се внимава да не се допира до водата.
