Детството се дели на няколко периода, които се различават както по отношение на физическото развитие на детето, така и по отношение на реактивността на детския организъм към различни външни влияния и склонността към заболявания.
1. Интраутеринен живот (вътреутробно детство)
Той започва от оплождането на яйцеклетката и завършва с раждането на детето. Средната продължителност на този период е от 266 до 280 дни (9 календарни, или 10 лунарни месеца). През това време организмът се оформя и нараства бурно - от една-единствена оплодена яйцеклетка при раждането в тялото на детето има вече около 200 милиарда клетки. Вътреутробното детство се дели на ембрионален период (зародиш) и фетален период (плод).
Ембрионалният период обхваща времето от оплождането до края на 2-ия месец от бременността. Освен с бързото нарастване този период се отличава и с оформянето на отделните органи - т. нар. органогенеза.
През ембрионалния период особено важно значение имат различни вредни фактори на средата, които действат върху бременната жена и могат да доведат до разнообразни увреждания и дефектно развитие на органите. Така например през 1963-1965 г. в Австралия избухнала голяма епидемия от рубеола (шарка, която обикновено протича леко и без усложнения). Заболели много бременни жени. Установено било, че ако болестта засегне жените в първите три месеца от бременността (периода на органогенеза), се раждат или мъртви деца, или деца с дефекти: аномалии на очите, на сърцето, на мозъка. Важно е да се знае, че не само боледуването от рубеола, но и контактът с болни от рубеола може да предизвика същите дефекти. Поради това при боледуване от рубеола или контакт на бременна жена до 3-ия месец включително тя трябва да бъде изследвана. Търсят се антитела срещу причинителя на рубеолата в кръвта на бъдещата майка. Ако стойностите на антителата превишават определени граници, се препоръчва прекъсване на бременността.
Много други вирусни инфекции също могат да причинят увреждания на зародиша и да доведат до раждане на деца с вродени аномалии.
Увреждания на зародиша причиняват и някои химични вещества (напр. пестицидите), медикаменти, облъчвания (рентген, атомни радиации). След атомните бомбардировки в Хирошима и Нагазаки голям процент от бременностите са завършили с преждевременно раждане, мъртвораждане и раждане на деца с вро-дени аномалии. В началото на 60-те години на нашия век във ФРГ беше произведен и рекламиран нов препарат - контерган (талидомид), който действал успокояващо на бременни жени. Скоро обаче се разбрало, че жени, които употребяват контерган, раждат деца с различни дефекти - най-често без ръце или крака, глухонеми. За няколко години в страните от Западна Европа се родиха около 65 000 деца с тежки аномалии. Сега вече е известно, че и други медикаменти, приемани през първите 3 месеца от бременността, могат да предизвикат увреждания. Поради това в ранната бременност лекарства трябва да се приемат при крайна необходимост.
Особено място сред увреждащите зародиша вещества заемат алкохолът и тютюнът. Употребата на алкохол от бременни жени причинява раждане на деца с поднормена телесна маса и изоставане в умственото развитие, деформации на лицето и крайниците и на вътрешните органи. Тютюнопушенето не предизвиква явни дефекти в зародиша, но причинява ранни аборти. При едно изследване във Великобритания е било установено, че 25 % от децата на майки пушачки умират в първите дни след раждането. Родените от майки пушачки деца са с поднормена телесна маса. Те изостават във физическото и психическото си развитие и до по - късна възраст (9-10 години). Важно е да се знае, че същите увреждания се получават, ако бременната е само пасивна пушачка, т. е. живее в среда на пушачи.
През ембрионалния период действат и някои наследствени фактори (генетични дефекти), които могат да доведат до неправилно образуване на органите и до раждане на деца с аномалии на различни органи и системи. Необходимо е да се знае обаче, че вродените дефекти се дължат в 80 % на вредни външни въздействия и само в 20 % на наследствени причини. Ясно е значението на хигиената на бременната за раждане на доносени, здрави и жизнеспособни деца. Що се отнася до предпазване от раждане на деца с вродени дефекти и аномалии поради генетични (наследствени) причини, сега медицинската наука разполага със средства и възможности при рискови семейства (такива, при които предишни бременности са завършили с раждане на увредени деца) да се извърши диагноза преди раждането (пренатална диагноза). В случай на установяване на наследствен дефект, бременността се прекъсва. Необходимо е всяка, бременна жена да се
обърне към медико-генетичната консултация особено ако е имала преди това деца с аномалии или във фамилията има болни с аномалии.
Вторият период на вътреутробния живот е феталният. През този период органите са образувани и вредните фактори влияят главно върху пълното им оформяне и специализиране. Инфекциозните агенти (вируси, бактерии, паразити) причиняват най-често възпалителни промени в различни органи, като особено чувствителен в това отношение е мозъкът. Много известно поради по-честото срещане е заболяването на плода от токсоплазмоза, причинена от паразит. Бременните обикновено нямат белези на заболяване, но децата се раждат с тежки възпалителни промени на мозъка и очите, които обикновено са нелечими. Поради това е необходимо всички бременни жени да се изследват в женската консултация и при заболяване да се лекуват своевременно. Необходимо е изследване през време на бременността и за сифилис. Своевременното лечение на болните бременни е гаранция за раждане на здрави деца. Важно значение за плода и новороденото има и инфектирането на майката с вируса на инфекциозния хепатит (особено вирус В). Без белези на боледуване на майката детето може да се роди с хепатит - заболяване, което протича много тежко и често завършва фатално.
След раждането периодите на детството са: неонатален период (период на новороденото), кърмачески период, период на ранното детство, предучилищен период и училищен период.
2. Неонатален период
Той започва от раждането и продължава до 28-ия ден. През този период новороденото се приспособява (адаптира) към новия начин на живот. Характерни са адаптационните прояви: физиологично намаляване на телесната маса, жадна треска, физиологична жълтеница, полова криза. Новороденото дете се приспособява към околната температура, към външното дишане, към приемането на храна, към различните светлинни, звукови и други дразнения. Терморегулаторните механизми на новороденото дете са още недостатъчно развити, поради което то трябва да се предпазва от изстудяване или прегряване. След раждането между 3-ия и 12-ия час, а понякога и по - рано става първото хранене на детето. То се поставя на гърда и започва да суче. Здравите доносени деца имат много добре развит сукателен и гьлтателен рефлекс и сукането не предизвиква зат-руднения.
С първия вик на детето след раждането започва външното дишане, в което участва белият дроб. Дихателната система на новороденото не е достатъчно развита, тя лесно се уврежда от различни фактори (физични, инфекциозни и др.). Новороденото дете, както и малкото кърмаче, диша през носа. Поради това при неговото запушване (хрема) дишането е затруднено, детето не може да суче. Необходими са грижи за поддържане проходимостта на носа.
Кожата на новороденото е много нежна, богато кръвоснабдена и лесно ранима. Тя няма тази защитна способност както при големите деца. Поради това за кожата са необходими специални грижи и спазване на хигиенни правила.
Най-честите заболявания през периода на новороденото са: последици от травми по време на раждането (мозъчни кръвоизливи, счупване на кости, увреждания на нерви), кожни и пъпни инфекции, пневмонии, стомашно-чревни разстройства. Освен това още след раждането могат да се открият и някои наследствени и вродени заболявания и аномалии (на сърцето, на централната нервна система, на други органи).
3. Кърмачески период
Той трае от 28-ия ден до края на първата година и се характеризира с бурен растеж и значително двигателно и нервно-психично развитие. През кърмаческия период детето израства с 25см и утроява телесната си маса от раждането. Нараства обиколката на главата поради развитието на мозъка. От края на първия месец детето изправя главата си, към края на 5-ия месец сяда самостоятелно, към 8-ия месец се изправя в креватчето и към края на първата година прохожда. Разлики в тези умения с един до два месеца са в границите на нормата. Към края на 3-ия месец детето се усмихва съзнателно при ласкаво отношение (усмивките преди това са несъзнателни). Към края на 5-6 -ия месец детето познава близките си. След 3-ия месец започва да гука, от 6-7-месечна възраст изговаря отделни срички и думи, отначало несъзнателно, а след това и целенасочено. Към края на първата година от живота много от децата изговарят 5-6 до 10 думи. Много от децата вече показват с ръчички, че са «на една година», махат за «довиждане», показват предмети и хора («къде е лампата», «къде е татко»). Още след 3-ия месец детето играе с играчки, закрепени над креватчето, а до края на годината се забавлява с играчките самостоятелно.
Към 6-ия месец храносмилателната система на детето е достигнала по-голяма степен на развитие и то приема но-концентрирани храни - каша, попара, кълцано месо. Между 6-ия и 12-ия месец се появяват първите зъби и детето може да гризе коричка хляб или бисквита.
До 6-7-месечна възраст децата боледуват относително по-рядко. Контактът с чужди хора е ограничен, а освен това децата имат имунитет срещу някои инфекциозни болести, предаден вътреутробно от майката. След тази възраст заболяванията зачестяват, но правилно гледаните, рационално хранените и закалени деца обикновено боледуват рядко.
Главните заболявания, характерни за кърмаческата възраст, са острите катари на горните дихателни пътища (ринит, ринофарингит), бронхитите, по-рядко - пневмониите. Необходимо е да се знае, че тези заболявания се причиняват от различни вируси и не се дължат на «простуда». Последната може да има значение само като
предразполагащ фактор. Поради грешки в диетата или по-често поради инфекциозни причини кърмачетата могат да боледуват и от стомашно-чревни разстройства. За щастие тези заболявания, които в миналото бяха много чести, сега се срещат значително по-рядко.
Някои от децата в тази възраст могат да боледуват от рахит. По правило той протича леко и бързо преминава след лечение с витамин D. Правилното хранене, закаляването, разходките на слънце и профилактичното даване на витамин D предпазват от рахит.
През кърмаческия период децата могат да боледуват и от шарки, характерни за детската възраст. От лещенка (варицела) могат да боледуват деца от всяка възраст през кърмаческия период - даже новородени. От морбили (дребна шарка) обикновено не боледуват деца до 6-месечна възраст поради преминаване на антитела срещу причинителя на тази шарка от майката още преди раждането. След тази възраст пасивният имунитет се из-черпва и при контакт с болен децата могат да заболеят. Още от най-ранните дни на живота децата могат да боледуват от коклюш (магарешка кашлица), дифтерия, полиомиелит (детски паралич). За щастие масовата профилактика чрез имунизации ликвидира заболяванията от дифтерия и полиомиелит и ограничи до голяма степен заболяванията от коклюш.
След 6-ия месец от живота децата могат да станат, макар и рядко, жертва на отравяния, а също и да пострадат от попадане на чуждо тяло в бронхите и храносмилателната система (те поставят в устата си всичко, което им попадне в ръцете).
4. Период на ранната детска възраст
Той обхваща възрастта от 1 до 3 години. Децата продължават да растат, но с по-бавно темпо (между 1 и 2 години те порастват с 12 см, а след това с още 6 - 7 см) и наддават средно по 2 кг на година.
През този период се усъвършенстват моторните (двигателните) функции на децата. Те ходят стабилно, изкачват се по стълби, тичат. В нервно-психичното си развитие децата бързо напредват. Езиковият им речник се обогатява, започва съставяне на изречения и към края на третата година те могат да разговарят. Понякога възрастните с учудване разбират колко много знаят децата към третата година. В зависимост от индивидуалните качества децата могат да научат песнички, стихотворения. Започват първите опити за рисуване (драсканици, чертички, кръгчета). В края на този период почти всички деца искат храна, вода, изказват и други желания (да излязат на разходка, да играят с определени играчки, да ядат бонбони или шоколад и др.). Те започват да съобщават и за своите естествени нужди. Много от децата в края на третата година вече не се напикават през нощта.
През ранната детска възраст децата преминават на преходна храна - в началото ситно раздробена (не пасирана), а след 1 1/2
години и обичайната храна на възрастни. Разбира се, храната не трябва да съдържа силни подправки и не трябва да бъде много груба. Избягват се консервирани меса (пикантни колбаси, сухи колбаси, луканка) и риби.
През тази възраст децата боледуват по-често от остри инфекции на дихателните пътища. След втората година зачестяват и възпаленията на гърлото и сливиците (гнойни ангини). Някои деца са особено предразположени към тези възпаления. Значително по-рядко са заболяванията от пневмония.
Зачестяват шарките: морбили, варицела, рубеола, както и други инфекциозни заболявания - коклюш, заушка и голям брой вирусни заболявания.
През тази възраст зачестяват случаите на битов травматизъм: изгаряния, отравяния, наранявания при игра, попадане на чуждо тяло в белия дроб. За съжаление зачестяват случаите на транспортен травматизъм.
5. Период на предучилищната възраст
Той е от 3 до 7 години. Децата израстват средно с 6 см на година и наддават по 2 кг на година. Говорът се развива, речникът е сравнително богат. Децата запаметяват много стихотворения, песни, рисуват (според възможностите си) човешки фигури, илюстрират някои неща от живота, който ги заобикаля.
Храната през тази възраст е както при възрастните, но с по-малко подправки. Необходими са повече плодове и зеленчуци, както и животински белтъци (месо, мляко, сварени яйца).
Най-честите заболявания през този период са вирусните инфекции на дихателните пътища, както и бактериалните инфекции
на сливиците (ангини). Продължават специфичните за детската възраст инфекциозни болести (шарки, заушка, коклюш). Появяват се някои инфекциозно-алергични заболявания, ревматичните болести, ендокринни болести, кръвни заболявания. Увеличава се броят на битовите и транспортните травми.
6. Период на училищната възраст
Той е от 7 до 14 години и се разделя на ранна училищна възраст (от 7 до 10 години) и късна училищна възраст (от 11 до 14 години), която включва пубертета. През юношеската възраст (между 15 и 18 години) се извършва окончателното физическо развитие на юношите и девойките и навлизането в зрялата възраст.
