Едни от най-честите причини за загуба на зрението са нараняванията на очите. Те се срещат във всички възрасти, по всяко време и навсякъде. Установено е, че повечето очни наранявания са предотвратими, че нехайство, немарливост, липса на контрол и на правилно усвоени трудови навици са причина за много трагични ситуации, които причиняват инвалидизиране при деца и хора в разцвета на тяхната трудова дейност.
Всяко нараняване уврежда в различна степен очните тъкани. Нерядко невинно наглед убождане или лека контузия завършват с тежка инфекция или масивен кръвоизлив в окото. Тежко протичат проникващите очни наранявания и особено тези, при които в окото попада чуждо тяло (желязна или медна частица, стъкло, камъче, олово и др.).
В момента на нараняването не винаги е ясно какво и как е станало. Често самият болен нищо не усеща и в първите часове зрението дори не е намалено. Едва след няколко часа или на другия ден започват нетърпими болки, които са първият признак на начеваща инфекция в окото.
Затова дори само при съмнение, че окото е ударено, убодено, срязано или одраскано, трябва да се потърси лекарска консултация. Ако е необходимо, болният се настанява по спешност в очно отделение, правят се рентгенови снимки за откриване на чужди тела в очната ябълка, започва се интензивно противовъзпалително лечение. Всички очни отделения имат готовност за обработка на очните рани по спешност.
При транспортиране на болен с очно нараняване е необходимо да се спазват следните няколко правила:
Нараненото око се превързва със стерилна марлена превръзка.
Болният се придружава обезателно от санитарно лице или от някой близък. Болният не трябва в никакъв случай да се изпраща сам да търси очен лекар.
Желателно е раненият да се транспортира в легнало положение със санитарна линейка.
Ранен, който следва да се транспортира в друго населено място, се обезпечава с транспорт и придружител. Още с даването на първа помощ започва задължително и лечение с антибиотици и сулфонамидни препарати за избягване на евентуална инфекция.