Това са остри възпалителни заболявания на лигавицата на трахеята и бронхите. Обикновено се предшествуват и придружават от остър ринит, ларингит или ринофарингит. Тези заболявания се обединяват под общото название остър катар на горните дихателни пътища най-честотоза боляване на човека.
Етиология. Най-често се касае за вирусна инфекция. Микровируси (грипни вируси, А, А1, А2, B, C), парагрипни вируси,
риноновируси, РЕО-вируси, аденовируси, коксаки вируси, ЕХО-вируси, полиомиелитни и орнитозни вируси. Пренасянето на инфекцията става чрез пръски (капково). Днес са известни около 150 различни вирусни типа, които причиняват остър катар на горните дихателни пътища. Бактериалната инфекция е обикновено вторична и се явява по-късно в еволюцията на заболяването. Фактори, предразполагащи към остър трахеобронхит, са простудата, лошите атмосферни условия, мъглите, нервното и физическото напрежение, недохранването. Острият трахеобронхит може да бъде резултат на прахови въздействия, инхалиране на токсични вещества и алергии.
Клинична картина. Главните симптоми са остро появила се кашлица, храчки, умерено повишена температура в продължение на няколко дни, общо неразположение. Заболяването обикновено започва с хрема, дразнене в гърлото (фарингит), дрезгав глас (ларингит), парене зад гръдната гост (трахеит) и повишение на температурата до 38 — 38,5°С. Отначало кашлицата е суха, дразнеща и мъчителна с отделяне на гъсти, лепкави храчки. След няколко дни кашлицата става влажна с по-лесно и по-обилно отделяне на слузногнойни, а понякога и кървави храчки. При аускултация се чуват оскъдни, пръснати, сухи хрипове. Понякога в белодробните основи могат да се чуят незвучни влажни хрипове. РУ Е е леко ускорена само в около 50% от случаите, рентгенологично не се откриват изменения. Доказването на вирусния характер на заболяването може да стане чрез изследване на про-мивни води от устата, на носен секрет или на кръв за вируси, както и чрез серологична диагностика.