Остър нефрит
Острият нефрит се среща предимно в детската възраст (над 70% от случаите). През последните години обаче се наблюдава зачестяване на заболяването и в по-напреднала възраст. Острият нефрит у възрастните има някои особености, поради което често се описва отделно. Острият нефрит е обикновено вторично заболяване — след прекарана ангина, гнойни възпаления на кожата, причинени от специални видове стрептококи. В последно време при по-възрастните се наблюдава често остър нефрит след някои вирусни заболявания — грип, остри възпаления на горните дихателни пътища. Заболяването от остър нефрит не зависи от характера и силата на първичното заболяване. Често пъти тежки и продължителни ангини преминават без увреждане на бъбреците, докато някои едва доловими неразположения причиняват развитието на тежък нефрит. Между първичното заболяване и началото на острия нефрит обикновено има 15—20 дни на видимо здраве. Внимателното наблюдение обаче нерядко открива през този период редица малки и незначителни прояви — неразположение, болка в кръста, леки повишавания на температурата, неоправдана бледност. Неколкократното на ден изследване на урината често показва наличие на белтък. Затова се изисква особено внимание след оздравяването от ангина и завръщането към обичайния начин на живот и хранене. Често могат да се открият изменения в урината, сочещи за заплашващ остър нефрит.
При децата и подрастващите острият нефрит обикновено протича с характерни клинични изяви — болка в кръста, отоци по клепачите, намаляване количеството на урината, често кървава урина, повишено кръвно налягане. Общото състояние е силно засепнато. Нерядко се наблюдават гърчове, немотивиран задух, стягане в гърдите от типа на т. нар. сърдечна астма.
При възрастните острият нефрит започва често нетипично — с леки, едва забележими отоци, незначителни изменения на урината, но с тежки сърдечно-съдови прояви — високо кръвно налягане (особено диастолното — ниското), сърцебиене, силно пристягане в сърдечната област.
Разпознаването на острия нефрит (специално в типично изявените случаи и при децата) не среща особени затруднения. По-трудно е разпознаването му в нетипичните случаи и у възрастните хора. Поставянето на диагнозата се основава освен на клиничните прояви и разказа на болния също така и на грижливото н многократно изследване на урината и кръвта, сърцето, очните дъна.
Протичането и изходът на острия нефрит биват различни в отделните случаи. В по-леките случаи и при деца и подрастващи болестта показва склонност към постепенно затихване. Най-рано се нормализира кръвното налягане — след 4—5 седмици от началото на заболяването. По-късно изчезват и другите прояви — към 3—4-ия месец. Приема се, че при благоприятен ход на заболяването пълно възстановяване настъпва след около 1 година. В около 5% от болните болестта преминава в хронична форма. При възрастните болни острият нефрит протича в много случаи нетипично — само с някои клинични или лабораторни находки (например само с повишено кръвно налягане и с незначителни изменения в урината). Въпреки тази оскъдност и нехарактерност на клиничните прояви и лабораторните находки острият нефрит у възрастните протича по-неблагоприятно. В много случаи той води до тежки сърдечно-съдови нарушения и преминава в хронично заболяване 4—5 пъти по-често, отколкото у младите болни.
За предпазване от остър нефрит след всяко боледуване от ангина, простуда или грип трябва да се направят неколкократни проверки на урината и при най-малките изменения болният да остане на легло.
При всяко подозрение за остър нефрит болният трябва да остане на легло в продължение на 2—3 седмици. Препоръчва се топло на кръста и краката. Ако обаче в урината има кръв, топло не се слага. Препоръчваните по-рано режими на глад и жажда днес не се прилагат. Своевременното лечение на острия нефрит е най-сигурната гаранция за добър изход на заболяването и избягване на прехода в хронично заболяване. Това лечение обаче не трябва в никакъв случай да се провежда от некомпетентни хора, а да се повери колкото може по-рано на лекар.
