В зависимост от въвличането на перитонеума (коремницата, булото) във възпалителния процес в корема различаваме:
Локален (местен) перитонит, при който възпалението заема ограничена зона около органа, който го е предизвикал (апендикс, жлъчен мехур).
Дифузен перитонит, при който възпалението на перитонеума се простира и извън огнището, което е довело до перитонит, т. е. процесът не е могъл да бъде ограничен от съседните органи. Заболяването е по-сериозно и интоксикацията на организма по-голяма.
Разлят или тотален перитонит, при който възпалението обхваща целия перитонеум. Интоксикацията е много силно изразена и шансовете за спасяване на болния са малки.
Тези степени на перитонита са в пряка зависимост от сроковете на заболяването и огнището, което го е предизвикало.
Най-честата начална проява на острия гноен перитонит е силната, нетърпимата болка в корема, която обикновено се локализира в областта на възпаления орган. Има гадене, повръщане, силна жажда, сухота в устата. При прегледа се установяват ускорен пулс, болезненост на корема при опипване и най-важното — мускулна защита (опъната коремна стена) в зоната на възпаления орган или общо по целия корем. Броят на белите кръвни клетки се увеличава (над 12 000). Когато възпали-телният процес на перитонеума напредне, описаните по-горе признаци стават по-силно изразени.
В крайната фаза на острия гноен перитонит преобладават проявите от страна на нервната система: отпадналост, дезориентация, халюцинации, лъжлив оптимизъм, липса на критичност и нереална оценка на състоянието. Пулсът и дишането отслабват, кръвното налягане спада, урината намалява по количество.
От казаното дотук проличава голямото значение, което представляват началните признаци на перитонита, когато още може да се установи огнището, което го е предизвикало, и рано да се предприеме лечение. Не е позволено н и к а к в о самолечение, никакво прилагане на клизми, грейки на корема, вземане на очистителни. Лечението на острия гноен перитонит е комплексно, в което водещо и централно място заема операцията.