Най-важната особеност на нервното дете е повишената дразнимост и чувствителност на неговата нервна система. Понякога тази повишена дразнимост може да се прояви дори през първите седмици иа живота. Датето се стряска и събужда от най-малък шум, реагира с продължителен и силен плач при подмокряне, охлаждане или претопляне. Понякога суче лениво, често пуска зърното на майчината гьрда, а в други случаи суче лакомо и поглъща въздух (аерофагия), което причинява раздуване на стомаха и поява иа колики. Понякога има по-чести изхождания на редки изпражнения с пускане на много газове. Детето лесно повръща.
В кърмаческата възраст нервните деца също проявяват някои особености. Кожата им е бледа, стои в контраст с червените устни и лигавици (т. нар. лъжлива анемия). С лабилност на вегетативната нервна система се обяснява склонността към обилно изпотяване и лесната промяна на цвета на лицето. Настроението, им също така бързо се променя. Показват неоснователен страх. Плашат се от лекарски преглед. При малка болка и дори при забележка плачат силно, захласват се и трудно се успокояват. Показват също така редица трудности при храненето и често развиват нервно безапетитие, държат храната дълго време в устата си, без да я преглъщат, трудно се приспособяват към нови храни и към дъвкане.
Двигателната активност на нервните деца понякога е повишена, но показват и повишена уморяемост. В други случаи те са тромави, бавноподвижни. Бързо се насищат на играчките си, особено при разглезващо ги възпитание.
Повишената възбудимост на нервната система у децата в яслената и предучилищната възраст се изявява с неспокоен сън, скърцане със зъби, склонност към капризни прояви. Много по-често у тях се наблюдават чревни колики, периодично ацетонемично повръщане, смукане на пръстите, гризене на ноктите, скубане на косите и гълтане на косми, някои нарушения в раз-витието на говора (заекване), тикови прояви и др.
В повечето случаи нервните деца проговарят рано и показват задоволително и добро умствено развитие. През училищната възраст и особено през пубертета те също показват редица нервни прояви. Често имат немотивиран страх (страхова невроза). Поведението им дълго време може да напомня това и на по-малко дете (прояви на инфантилизъм). В други случаи е налице ускорено умствено и полово развитие. Понякога се наблюдават склон-ност към резки негативни реакции и бързи промени в настроението, по-чести конфликтни отношения с родителите, бягство от семейството и в немалък брой случаи - хулигански прояви и привикване към порочни навици за тютюнопушене и пиене на алкохол.
Най-често нервните прояви са свързани със системни грешки при отглеждането, храненето и възпитанието на тези деца още от най-ранна възраст. Особено неблагоприятна роля играят травматизиращите изживявания в нездравия възпиателен климат на семейството. Това особено много личи при семействата с едно дете, при разстроените семейства. Обратно, здравата и спокойна атмосфера и правилното възпитание могат в значителна степен да смекчат и да предотвратят повечето от тези прояви.