Особености на болестните прояви у децата

Болестните прояви и оплаквания у децата имат редица особености. Те показват различия при отделните деца, а също така се менят в различните периоди на детството.
Новороденото и кърмачето не са в състояние словесно да опишат своите болки. Те получават повишена температура, кашлица, повръщане, диария, кожен обрив, нарушен апетит, неспокоен сън и голям брой други болестни прояви. Понякога болестта се изявява с неотчетливи прояви като бледност на кожата и лигавиците, намалена жизнерадост, лека сънливост или усилена плачливост. И в цялата тази сложна гама от болестни прояви майките са първите, които ги забелязват и проследяват. Макар че наблюдателността и опитът на отделните майки са различни, от техните сведения за заболялото дете, лекуващият лекар може и трябва да научи много неща и с това да се насочи по правилен път, за диагнозата и лечението. Майката е ценен помощник на лекаря. И когато тя съобщи, че бебето й не се усмихва или отказва да суче, тези на глед малки болестни прояви могат да имат голямо значение за диагнозата на заболяването.
От по-големите деца, които вече говорят, можем да получим словесно описание на болестните прояви и на мястото на появи-лата се болка, но това субективно описание има много елементи на неточност и тук наблюдението на майката е крайно необ-ходимо.
Коремната болка у малките деца много пъти се посочва като болка около пъпа и едва по-късно се определя нейното точно място. Тази особена неточност в характеристиката на болестните прояви трябва да се има предвид и при добре говорещите по-големи деца. Не бива да се забравя обаче, че децата са лесно внушаеми, лесно подражават на възрастните и дори могат да пре-увеличават и представят (имитират) някои нереални болестни оплаквания, които са наблюдавали у своите близки. Нагледен пример е нервното главоболие (мигрената), което често се пов-таря у майката или бащата и което детето има възможност да наблюдава. И при неразположение на детето, когато често му се задава въпросът, «боли ли те главата?», у него се появява
желание да съобщи, че има главоболие, а всъщност такова да липсва. В подобни случаи за лекаря е трудно да реши дали е налице истинско главоболие. Внимателното наблюдение върху настроението, поведението и външния вид на детето може да помогне за правилното решаване на въпроса. Родителското наблюдение в подобни случаи е крайно необходимо.
През училищната възраст при редица трудности (класни упражнения, слаба бележка, намалено поведение) нерядко се наблюдават симулации на болестни прояви (повишена температура, премалявания, ставни болки, световъртеж и др.), разпознаването на които представлява трудност и за опитния лекар.
У децата, макар и рядко, може да се наблюдава т.нар. диссимулация, т.е. детето да скрива или потиска своите болки и болестни прояви от страх да не бъде преглеждано от лекар или да не бъде изпратено в болницата за операция и за дълготрайно изследване. И тук наблюденията на родителите могат да помогнат на лекаря.
Много важно е родителите да проследяват развитието на болестните прояви у децата, като точно осведомяват лекуващия лекар. Освен за настоящото боледуване са необходими кратки све-дения и за прекараните в миналото други заболявания на детето, както и за протичането им.
Детските заболявания са най-различни. Едни от тях се срещат толкова рядко, че много лекари през целия си живот не са имали възможност да ги наблюдават. Много са и болестните прояви на всяко заболяване. Поставянето на диагнозата е най-важната задача на лекаря. Колкото и да е голям опитът на някои родители, те не са в състояние сами да разпознават заболяванията на своите деца и да назначават на своя глава лечение. Подобна постъпка на родителите е погрешна.
Необходими ли са сведения за болестите в семейството и рода? За разпознаването на детските заболявания важно значение имат сведенията, които вие, родителите, ще дадете на лекаря за здравното състояние на семейството, а също така за някои заболявания на родителите и прародителите по майчина и бащина линия (т.нар. семейна и родова анамнеза). Вродените и наслед-ствените болести и предразположения към някои заболявания (захарна болест, астма, повишено артериално налягане, затлъстяване и др.) трудно ще се разпознаят от лекаря, ако той не получи сведения за тяхното съществуване в рода на детето. В някои семейства по-често се среща уголемяване на сливиците. Родителите особено се плашат от уголемяването на третата сливица. Децата с уголемени сливици боледуват често от доброкачествено завършващи катари на гърлото, но постепенно с порастването на детето към 8-10 -годишна възраст тези боледувания стават все по-редки и по-редки. Такива деца са практически здрави и само в редки случаи при тях се прибягва до отстраняване на сливиците, които изпълняват ролята на предпазен страж в хода на гърлото, където проникват много инфекции. И ако лекарят е осведомен за честото срещане в рода на такова уголемяване на сливиците, той може да приложи системни грижи за безоперативно лекуване и профилактика на тези плашещи родителите уголемени и често възпаляващи се сливици. В много от тези случаи лекарят ще се въздържи от тяхното оперативно отстраняване и ще препоръча такова само в случаите, когато то е крайно необходимо.